реалната тема :)

напоследък много се изкушавах да се избъзикам с разни творчески теми и постинги, които представят любовните (и други) отношения между хората в поетично-метафорична светлина.

но кой съм аз, че да се бъзикам :))

можем да си пишем и мислим нещата с каквито си искаме сложни понятия и красиви метафори, но реалността винаги си остава една, доста тривиална и обикновена.

причините са съвсем прости обикновено, дори при сложните хора като мен, дето много го мислят :)))


ето, посвещавам тази тема на outfaced и Яма.

част от нещата които ме "вдъхновяват" напоследък:

- открих че съм имал прекалено високо мнение за един добър приятел, който е сравнително глупав, обикновен и безхарактерен.

- с мадамата в която съм влубен в момента не се виждаме/чуваме от седмици, защото тя е "ядосана, направо бясна". нее, не била ядосана на мен. обяснения на кого и защо е ядосана не ми се полагат, въпреки духовната близост, с която сме си разменяли изключително интимни подробности от живота, мисленето и др. прас.

- вероятно най близката ми приятелка ме окуражава с думите "я не се самосъжалявай, писна ми от депресарските ти настроения", независимо как се чувствам и какво й казвам.

- моят своеобразен духовен покровител ми каза, че не знае как наричам това което ставало с мен в момента, но тя ме уважавала и ми се възхищавала заради него и явно го одобравя.

- това ми го каза няколко дни след като си планирах самоубийството за пролетта и започнах да обмислям как да си привърша нещата тук, които честно казано се оказаха повече отколкото съм смятал и ще трябва да се забавя сигурно поне още няколко години, ако не ми писне прекалено да съм изряден.

- в последните няколко месеца съм отслабнал 20 кила, но това явно не е белег за моите т.нар. "близки", че когато кажа че искам да ги видя (не за да се оплаквам, а просто да съм с тях), не е адекватен отговор от типа "стига си се самосъжалявал", "ядосана съм от две седмици, ще се обадя като мине", "трябва да пиеш саменто два пъти дневно", "защо не си намериш работа в интернет клуб", "човече да знаеш соня ме харесвала, трябва да я забърша..." и др..

- в момента всичко ми е толкова смешно, че не мога да им се сърдя, просто хората са толкова дребнички и жалки и смешни, че нищо друго не ми остава освен да се смея


поздрави и усмивки


пс. ако гаджето ви е зарязало 94% е шансът да е станало заради лош секс или защото е срещнал/а по-хубав/а от вас

което съвсем не значи че е тъпак, мухльо, че не знае какво иска и прочее. А точно напротив!

Поздравления, абсолютно си прав, радвам се да го прочета от друг човек.

Често пъти съм писала, че изключително малкия брой хора които съм срещнала в живота си, които до някаква степен са имали сходен с моя характер никога не сме имали любовни взаимоотношения, но затова пък сме били перфектни, по-точно истински приятели, от тия които са ти за цял живот

Нямам представа дали защото взимоотношенията ни са на някакво по-високо ниво или защото инстинктивно се пазим един от друг но в факт.
Но любовта никога не ми е липсвала в отношенията ми с тях

Любовта много често излишно натоварва една връзка-факт

Не търся смисъл в каквото правя, правя в каквото намирам смисъл

Нещата, които си изразил, ако са истина, са ужасно травмиращи, поне за мен. Тоест, ако бях на твое място щяха да бъдат...виж как ме караш да ти се обяснявам:)))

Не мога да разбера дали твоите очаквания от хората около теб са прекалено завишени, или ти просто не им даваш шанс (на хората) да отговорят на тях (очакванията). Не бъди толкова взискателен, всички сме грешни, дори и ти (малее, какво си позволих да кажа:))) ) Просто дай шанс на околните да ти покажат, докажат или каквото ти харесва обичта си, приятелството си, привързаността си...

Това не е съвет - ти такъв не би приел, това е просто излагане на моите разсъждения. А никога не е късно да откриеш нов приятел, на мястото на стария или редом с него/нея - стига да го искаш, разбира се. Някой някъде беше говорил за силата на намерението (не е само Кастанеда) и май този някой знае/е знаел какво говори...:)))

Възнамери и постигни своето, Черен пламъко, късмет!

ти знаеш ли, че преди години, когато четях кастанеда бях усвоил работата с намерението до толкова, че когато погледнех някое момиче в дискотеката и тя идваше при мен като хипнотизирана :))

а веднъж успях да внуша на един професор да даде единствените 2 въпроса които бях учил, от конспект 30 въпроса, хех :)))




ето затова е темата за господарите и слугите. не е въпросът дали аз мога да накарам някой да ме обича, уважава и т.н. аз знам че мога, нямам и капчица съмнение. въпросът е този някой сам да го направи... защото не искам слуги. искам партньори.

не е въпросът аз да ида и да ревна на рамото на някой приятел, за да получа съчувствие или подкрепа. въпросът е той да разбере като го кажа нормално, не като го кажа по такъв начин, че да няма друг избор. баси, аз и на твоето рамо да ревна ти няма да ме изгониш, ако те помоля по точно определен начин. мозъците на хората са като промити от разни сълзливи филмчета и книжлета. определено действие предизвиква реакция като по учебник....

не знам как да ти го обясня. искам близките ми да бъдат истински, да не бъдат само реакция на моите желания и потребности. изключително самотно ми е в този свят, в който всички хора са реакции, на всички им е самотно, но никой нищо не прави. в най добрия случай ми се качват на главата. а дори това не могат да го направят добре, защото са безхарактерни дребни душички.

а как мога насила да накарам някой човек да не бъде реакция?



ако тръгна да навлизам в подробности ще ти се стори още по травмиращо всичко, но аз не съм травмиран, даже напротив :)) другите са травмирани :(

отдавна съм възнамерил единственото нещо, което ме интересува на този свят.

късмет и на теб

и за кое съм абсолютно прав по-точно? :))

не познавам хора със сходен на моя характер за съжаление.

но... от тия приятели, които са ти за цял живот - ти на колко години си, ако не е тайна? откъде знаеш че са от тоя тип приятели? :))

дай 30 годишно приятелство и аз ще ти кажа, че и то е прах и то нищо не значи...

баси, хората след 40 годишен брак не се познават истински и се разделят...


любовта е просто една среща. ако няма партньорство всичко отминава в един момент.

цял ден се чудя да я пусна ли или да не я пусна тази тема

Дали ако някой има възможност да влюби някого в себе си би го направил

може би е изкушаващо, някой да ходи след тебе да те гледа влюбено и да плаче всеки път когато решиш да си поиграеш " на реакции" с него

Сигурна съм вече ако сега се върна години назад и с този си опит и този си акъл ( не мозък) , без да имам и хабер кой е Кастанеда -ще успея, но пак не бих го направила

Не искам да ме обича защото мога да го накарам, искам да ме обичат защото така го чувства

искам да има нужда да вземе химикал в ръка и да си пише Lora и само от това да е щастлив

Не търся смисъл в каквото правя, правя в каквото намирам смисъл

Kak moja da me razpla4e6 be, Plamako neden !

Slu4valo li ti se e za edna minuta jivota ti da se izprazni ot vsqkakvo sadarjanie

Още един, който ще става, къф ще станеш, президент или премиер?






аййййййй, света се разваля
Не ме питай от къде реших така, попитай себе си, защо така случваш нещата около теб, задължително е.

И като за финал си написал много вярно нещо, за което ти се радвам.
"което съвсем не значи че е тъпак, мухльо, че не знае какво иска и прочее. А точно напротив!"



На теория няма разлика между теорията и практиката, но на практика има.

в момента и не мога да ти обърна подобаващото внимание..тоест на темата ти.
Имам да се справям с реалния си живот.
Хехе..с мила симпатия се поусмихвам...
Няма да ти е лесно.Животът си го правиш сложен, а ти явно много си се постарал.Такива са ти вкусовете , ужасно богатата ти душевност и невероятният ти мазохизъм да попадаш на и допускаш *точните хора*
Мисля,че познавам приятелят ти...Мда,ако е той-такъв е...как не го разбра по -рано.
Мисля,че и познавам бясното гадже..моите уважения за нея..ще търпиш,поне си заслужава.
Останалите са си твоят живот.И по -зле ще става.
Ма може и по-добре.
Самоубийството...баси тъпотията.Ти си решаваш.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Извинявай за последното ми изречение. Направих го несъзнателно,естествено ми дойде

Ха подай си носа сега навън!

Първо си задай въпрос - на кой в този форум ма наистина му пука дали приятеля ти ще забърше оная? Не не се бъзикам, ти му придаваш такова звучене, от което генералния извод е че говоренето за тези неща - те тва го определя като дребна душица. Слушай - в света има всичко, и забърсване и любов, света е всичко което се случва, независимо дали на теб ти харесва.
Ти наистина не даваш шанс на хората да бъдат това, което са, категоризираш отхвърляш, защото виждаш само реакции...на твои проекции. Но дали всичко е точно така? Имам опит в провокациите - и ще ти кажа, че доста често схващам, че съм направила такава постфактум като видя реакцията - разсъждавам си, реминисцирам, притеглям думи интонация, казани неща, които нямат значение ако не ги свържеш с преди това казани, или с действия, с бездействия, с намерения и възможности. Едва в цялостната картина на пъзела, ако такава изобщо е възможна си казавам - мдааа, очаквана реакция /или трябваше да я очаквам/, мдааа, а дали пък не направих нещо за да е такава? Да, направих това и това, може пък и аз да съм била провокирана да го направя. Отношенията са изтъкани от нишки, които ни обвързват, не гледай само частите на пъзела, когато горият край на цялата картина е черен - това значи ли, че на нея не може да е нарисувана красива роза върху черно кадифе? И едва ли някой може да каже - аз дърпам всички нишки... Аз знам каква е цялата картина.
Хехе, и не ми пука дали ще се самоубиваш, дръж си намеренията за себе си. Теб пука ли ти за мен, да ти разказвам ли за моя опит? Разказвам само на хора, които ще разберат, на останалите - метафори или необятни теми, в които има посято чувство, и в които всеки може да намери зрънце от своята истина, Оставям ги да плетат своите нишки, своите пътища, да гадаят, да са творци като мен... и не искам да са богове. Те са хора. Затворени са защото може би уважават моето право да интерпретирам живота им както пожелая, за да го изградя може би по-вълшебен отколкото е и тогава ще ме видят свободно /не принудено/ да ги следвам, защото ги виждам така както виждам себе си.
Бла:РРР

"Той много тежко го преживяваше и което е най-лошо - разочарова
се от момичетата. Започна да гледа на тях като на противоположен пол."

"Сутринта той си замина, а аз останах сама в разхвърляното легло - гола и разтревожена." Стела, 14 г.

"Аз бях изнасилена цялата и навсякъде. Но това е минало. Сега се интересувам от други работи."

"Когато харесам някое момиче, аз мога да я любя от 10 до 14 пъти на нощ. Не всички момичета обаче издържат на моята страст."

"Първоначално аз я обичах с полова любов, но след това тя постепенно за 10 години премина в платоническа любов със секс."

"Мъжът е най-доброто, което е могла да измисли природата за жените."

"Вчера с моя приятел спахме заедно и реших да съобщя за това на любимия си вестник. Целувам всички мъже в редакцията!"

"И тогава аз разбрах, че моите родители ГО правят. Когато минавах покрай спалнята им дочух стонове и въздишки, след това видях в кофата за боклук "онова нещо". Аз се ужасих, преживях го дълбоко, не можех да си намеря място. Не си представях, че моите родители правят такива неща… Та те са постигнали всичко в живота: работа, приятели, четири деца. Защо? Какво не им достига? Не разбирам…"

"Какво трябва да прави мъжът, когато жената изпитва оргазъм?"

"Мъжете много добре се приспособяват. Идват, ядат, гледат телевизия, прелистват вестник и - спят. А ти тичаш като магаре насам-натам."

"В една книга прочетох, че жената трябва да знае мястото, където се намира еректалния център на мъжа. А как да го намеря - за това нито дума."

"Много ми е интересно да разбера: Робинзон Крузо и Петкан, когато са били сами на острова какви са били - обратни или зоофили?"

"Той отговаря на любовта ми със секс, но не от сърце."

"Аз те обичам повече от живота, не случайно съм спала с тебе."

"Предлагам вместо думата "кунилингус" да се употребява по-подходящата по звучене дума "лизинг".

"Защо ако момиче преспи с момче я считат за проститутка, а ако момче преспи с проститутка, няма подобно нещо?"

"Може ли да се заразя с венерическа болест от момче, ако той боледува от нея, но още не знае за това?"

"През лятото имах полова близост в парка до паметника на българо-съветската дружба. И до ден днешен при полова връзка в съзнанието ми изникват образите на национални герои."

"Тя ме покани у тях на гости. Аз като мъж купих хубаво вино, букет цветя и няколко презерватива."

"Аз го наричах "урод", но обърнах внимание на поведението му и се влюбих."

"Аз съм на 42 години. Омъжвала съм се 4 пъти, всеки път все по-успешно и по-успешно."

"Едно малко познато момче искаше да спим заедно, но аз се страхувах. Тогава той ми каза: "Не се страхувай, той ми е малък…"

"Мъжът ми много ме пазеше."

"Не ме даваха на когото падне."

"Аз съм на 13 години и досега не съм спала с момчета… Но вече се интересувам от публичните домове."

"Никога не съм виждала жива проститутка. Интересно, къде ли се крият?"

"Неотдавна ме изнасилиха. Честно да си кажа, не знам защо."

"Аз мисля, че сексът при нас, в провинцията, не е много развит. Въпреки, че имам познати, които го практикуват почти ежедневно."

"Сексът го правя само с жени, нямам никакви връзки с мъже. Но още от детството си обичам клизмите."

"Виждам, че всякакви кретени Ви пишат писма за най-различни глупости. Затова и аз реших да Ви пиша."

Край на цитата.


NA

имах шапка, щях да я сваля за теб и мислите ти..., не заради друго, а защото съвпадат с моите - егоцентризъм преди всичко!
... все пак, останах със смътното чувство, че детето не пише за себе си, а за някакви други хора, на които се подиграва поствайки цитатите им... хм

човешката простотия е безкрайна нали? Аз като има казвам тук че няма какво да четеш психологии, те психарите са навсякъде, не ми вярват

Не търся смисъл в каквото правя, правя в каквото намирам смисъл

забавно, откъде са цитатите?

запазена за възрастта си...

Ami to vinagi ima po-krasiv/a/ dokoga shte si igraem tezi igri4ki - ne e li glupavo, kade sa idealite, cennostite, vutreshnata krasota, aurata??? Razbiratelstvoto, shodstvoto na harakteri ....i t.n.?//

коя си ти...?

случило ми се е, вероятно е било за по малко от минута, защото съм пропуснал точния момент, когато е станало.

разказвам само на ауфейсд, която обича да чете моите теми просто заради тях самите и на яма, която помислила, че темите са провокирани от нея.

и на разните там мои приятели, които четат тук и реагират стандартно на темата-дразнител.

няма шансове. за да бъдеш това, което искаш, трябва да се бориш. аз съм това, което винаги съм искал да бъда и затова съм щастлив. твоята философия е просто една реакция, как може да ми бъде интересна твоята реакция, след като знам че ако я има, тя ще бъде точно такава? да не съм идиот да седя и да гледам с часове как образът ми в огледалото повдига кутрето си, когато аз размърдвам пръст?

слушай......говоря ти без думи..... чуваш ли нещо?

какво си ти? коя си ти? аз не съм безплътен... прощавай.

аурата??? буахахахахахаааааа, аурата????? :))))))))))))
ква аура бе шеф/к/е? :))


къде я тази вътрешна красота? под кожата някъде? там само лигави черва и слуз има. торба с лайна - за тази ли вътрешна красота говорим?

алоо, земята вика мечтателите.... а сходството на характерите за какво ти е? :)))

хайде със здраве

Браво!:)) И как го направи тоя номер? Аз така и не успях

добре, пак се връщам на въпроса - след като искаш другите да гонаправят, а не ти да го предизвикаш - даваш ли им такава възможност? Ето, това те питам?

Мисля, че между приятели нещата се усещат, поне при мен е така - почти винаги са ме усещали без нищо да им казвам. Смятам, че и при теб е така, но не си го признаваш - не пред мен, пред себе си...

да, с промити мозъци сме, но посочи ми един, който не е, дори и ти си продукт на възпитание, наследственост, условности, времена, образование, книги и т.н.

те СА истински, но ти искаш да са по-истински, отколкото могат да бъдат, май:))) Помниш ли Оруел?

не можеш никого насила да накараш да бъде нещо, което не е - или би могъл, но няма да е истинският човек, нали?

И какво е нещото, което си възнамерил? Питам от чисто любопитсво