имате ли идея

Не знам , дали ще успея да го напиша както си е, така че да бъде разбрано, но ще опитам.
И ако някой иска или може да каже нещо , все ще е от полза , защото съм много шашната и е възможно да не гледам правилно.
Сестра ми има проблеми почти във всичко и от години.
За начало няма да изпадам в подробности, но ако някой прояви интерес , ще кажа.
За част от проблемите не мога да помогна (служебните).
Не мога и за семейните, разбира се.
Но тъй като живеем в една кооперация и сме заедно почти, заедно са и децата ни.
От първия ден на племенника ми той е за мен просто моето дете. В смисъл, че никога не съм делила децата на мое и нейно.
Като това включва, както да го взема с нас където и да е, така и да се грижа за него , когато те имат ангажименти.
И винаги съм го правила, не защото съм длъжна, а защото това ми се е виждало естествено.
Както споменах, тя си има проблеми, в това число и с мъжа си.
Лошото е , че той може би още не е допораснал, или не знам каква е причината, но много не се интересува от сина си.
И като така ние с моя мъж всячески се стараем детенцето да не се чувства ощетено. Разбира се , че не можем да заменим баща му.
Само сега моля , не ме нападайте, не го правим за друго , а защото го обичаме наистина и ни се късат сърцата , когато то отчаяно търси мъжка компания.Какво говоря, просто за нас е нормално той да дойде.
То просто само идва у нас и си седи и мисля , че му е хубаво.
А сега, то всъщност не е от сега, но съм се опитвала да не допускам такива мисли (може би е грешка), та сега чух тежки думи ...много тежки поне за мен.
В миг на ярост и просто окончателно привършило търпение, сестра ми хвърли в лицето ми обвинения, че сме правили всичко това за да я накарме да се чувства още по злощастна.
Че сме били лицемерни и показни в "обичта"си.
Знам , че няма начин да ви убедя, че не е така. Но ние наистина с всички сили се стараем да намалим липсата.
А мъжа ми, който е дете на разведени родители и прекрасно знае, какво е това за едно 8 годишно момченце и в случая е "чуждия" човек, беше обвинен в куп глупости.
Той, който прие моето семейство за свое, с всичките му кусури, който се научи че у нас има две деца и никога след това не забрави това, сега иронично и злобно бе набеден , че се прави на "добрия батко" или на "добрия татко".....той не прави това, той просто общува с това дете.
А сега...аз не мога и не искам да променям сестра си, исках да и помогна и във всяко нейно начинание , колкото и да е било то неразумно и нереално съм я поддържала, сега ми е тъжно, че от всичко това ще страда най-много детенцето.
Защото заради нейните глупости , то ще загуби и нас, и не защото ние не го искаме...ама кажете ми как да кажа на това любимо мое същество, че не може да влезе у нас , или не може да дойде с нас на море , защото майка му ......
Или , че на Нова Година ще седи с баба си и няма да дойде с нас ...където и да е....
И понеже всяко нещо си има две и повече страни, няма да се сърдя ако ми кажете , че не съм права в това или онова.
Просто наистина не знам какво да направя.

Здравей! Първо не знам до колко мога и имам право да се меся, защото явно положението е сериозно! Не знам какви са проблемите на сестра ти, което също не е маловажно, но от това, което чета, не мога да те обвиня в прекалена и показателна обич! Та какво означава да си "показен" в обичта си към племенника си??? Мен повече би ме очудило обратното, но както и да е!
Ситуацията е сложна и на подобно нещо съм присъствала - като дете отраснах с една приятелка от долния етаж! Били сме заедно от детската градина, после и в един клас... За нас беше естествено и напълно нормално аз да вися у тях или тя у нас! Родителите ни не правеха разлика между мен и нея, сипваха ни да ядем заедно, спали сме заедно и бяхме като сестри! Един етаж ни делеше! В тийнейджърска възраст обаче тя разви едно неприятно хронично заболяване и майка й в пристъп на яд и отчаяние (може би) ни обвини нас за нейното състояние! И така с времето се отчуждихме! Аз тогава вече бях (смея да твърдя) надраснала възрастта, в която някой може да ми каже да не поддържам контакт с приятел! Още повече, че сме отраснали заедно! Но явно на нея (приятелката ми) това й влияеше и с времето просто си загубихме дирите! Което е тъжно! Физически ни делеше 1 етаж, а се виждахме веднъж на няколко месеца... Не позволявай това да се случи и с племенника ти! Още повече, че той е все още малък! Не знам от какво страда детето, сестра ти... но може би тук един подробен анализ на ситуацията и разговор, след като се поуталожат страстите няма да е лош! В пристъп на яд и тъга понякога изричаме думи, които не искаме и които нараняват страшно! По-страшното е, че тези думи обикновено са вярни - дълго таени и преглъщани болки!

Не знам какво да ти кажа - мисли за себе си и семейството си, но мисли и за това малко 8 годишно момче! А сестра ти? Какви са й проблемите "от години" и "във всичко"? Може би ако можеш да помогнеш на нея, ще можеш да помогнеш и на сина й?




Какво му трябва на човек - коричка хляб и една яхта!

Сестра ти все едно се е карала на себе си. На всекиго се случва. Понякога - сбъркаш, пък е трудно да набиеш себе си... Ще й мине, наревете се и се сдобрете.

Agent of Change

Поговори със сестра си насаме, а по-късно, ако искате - съберете се двете семейства, но без децата. Ако наистина смятат, че е по-добре детето им да не идва при вас - нека те да му го кажат!
Те са му родители, а детето може да се почувства нежелано, ако ти му го кажеш. Така ще си спестиш и оправданията, че майка му еди какво си..., които пък тя може да интерпретира като нападки спрямо нея.

Но първо поговорете двечките, без да я порицаваш - достатъчно й е тежко, сигурна съм.
Може да е нещо моментно, може това да е нейният зов за помощ.
Излезте навън, обсъждайте тези неща на неутрална почва - например на кафе след зей-пазар... да няма дразнители, нека се отпусне жената, да не свързва обстановката с неприятни емоции.

You're just jealous, because the voices talk to me!

Никога не бих казала за нея лоша дума, най-малкото пък на детето.
Точно там е целият цирк, че се опивам и да я разбирам и да и помогна, а се оказва, че не така излиза от нейната гледна точка.
Аз не мога да и се сърдя за нищо, нито да я упреквам и не искам , разбира се.
Това всъщност ме притесни, дали наистна пък моите усилия са погрешни.
Иначе ...да както каза по горе човекът... тя дойде....гушна ме, плака...плаках и аз.
Тук изобщо не стои въпроса да се задраскваме завинаги или да взимаме решение за нещо окончателно.
Даже е излишно да стигаме до там , че децата да разбират, защото най-вероятно няма да има последици.
Но защо все пак става така?
И дали, ако се отдръпна тя няма да се почувства по-добре...или пък по-зле?

Не си ме разбрала правилно.
Когато казах "ще си спестиш и оправданията, че майка му еди какво си...", имах предвид твоето изказване "ама кажете ми как да кажа на това любимо мое същество, че не може да влезе у нас , или не може да дойде с нас на море , защото майка му ...... ".
А не, че би казала нещо, с което да засегнеш сестра си или племенника си.
Или пък, че трябва да прекратявате взаимоотношенията си.

Честно казано, не ми става ясна вашата ситуация. Какъв е точно проблемът на сестра ти? По какъв повод си чула "тежки думи"?
Не смея да те съветвам дали да се дистанцираш за известно време или не - ти най-добре познаваш сестра си. Моят инстинкт би бил такъв - да се отдръпна, ако разговорът не е бил проблеморешаващ.
Но случаят на сестра ти е по-деликатен, явно тя има нужда от теб.

След като сте се наплакали, не сте ли изяснили всичко? Аз с такова убеждение оставам.
Ако искаш, разкажи по-подробно каква е ситуацията, защото засега можем само да гадаем...


You're just jealous, because the voices talk to me!

...имаме. Аз също имам сестра /две години по-малка от мен/, страшно се обичаме и не можем да живеем една без друга и разделени, НО като се караме се караме така, че ако около нас не дай си Боже има чужди хора се обаждат на следващия ден да ни "сдобряват", а една съседка/и приятелка/след един такъв скандал направо сутринта като ни видя да се смеем заедно щеше да припадне милата- тя си мислела, че няма да се погледнем никога вече. Мисълта ми е, че ако ти си най- близкия и човек е възможно да казва пред теб неща, които наистина много и тежат, но най-вероятно не цели да те засегне с това, а да "излее" душата си. Аз мисля, че след като си е поплакала и сте се гушнали става дума за това. А ти защо не поговориш с нея за това, че те е засегнала?


2cool4U

Може би, наистина не съм те разбрала.
Имаме нужда една от друга и двете.Разликата в годините ни е голяма - 8.
Грижата ми за нея датира от около тригодишната и възраст, е , не изцяло, просто тохава ни оставиха да се справяме повече сами от колкото с помощ (всички ходеха на работа).
И това си е хубаво . Имаме страхотни спомени.
Всъщност до тозимомент не сме се разделяли.Така се случи , че живеем заедно. Искам да кажа в една и съща кооперация. Иначе всяко семейство си е отделно. И като така децата са заедно за всчико. Сигурно ще има някой да каже , че не е хубаво, но аз си го намирам за много хубаво. Винаги има някой да те чуе, да те подкрепи. Както и д а е.
Тя просто в момента има доста грижи и е много изнервена. Предполагам , че не е издържала на мапрежението.
И не, думите и не са ме засегнали лично (в смисъл на казани обиди, колко съм такава или онакава, това е разбираемо в момент на афект).
Поводъът беше смешен и глупав. Просто не бяхме на едно и също мнение по въпрос, който не можеше да се реши в момента и ако аз бях премълчала, щеше да се разсее напрежението. Но и аз като всеки имам моменти , в които не съм съвсем спокойна и не се въздържах. Тя пък изпадна в гняв и така от нищото, стана безумно. Чак по едно време погледнах от страни и си рекох...не може да бъде, това не се случва с нас. Но вече нямаше как да го спра.
Не знам дали има какво да бъде изяснявано между нас. Няма да седнем да обсъждаме това дали се обичаме или не защото е ясно. А при това положение всичко друго би трябвало да се намести само.
Дано по-скоро да решим поне част от проблемите, защото тогава ще се успокои и няма да е така нервна.

не никой не можеш да помогнеш (колкото и да я познаваш от 3 годишна).
ако човек е решил, че ми пречиште или обсебвате детето (твоя съпруг) просто ще намери 100 поводи, за да е прав

можеш само да я подкрепяш, ако тя горката реши да се бори с проблемите си. Но тя трябва да избере как да се бори. Все едно тя да е на ринга, а ти да я бършеш с кърпа между рундовете.

Поговори с нея. Може би ще е неловко в началото!

хехе....аз я познавам не от тригодишна , а от най-първия и ден, когато на мен се падна страхотната чест да нося вързопа на стълбите на родилния дом...ама бях горда...
изобщо не става дума за обсебване
децата ни винаги са живели задно и за тях е естествено да са в тази или онази къща, няма значение
тя не търси поводи, мисля че много и дойде напрежението и разбира се , че не аз ще реша проблемите и а пък за бърсането на потта, респективно сълзите...кой друг ако не аз, но винаги с нещо можеш да помогнеш , ако не с друго поне с разбиране

може би защото ние изключително рядко се караме за каквото и да било съм така впечатлена
тя знае , че ме е засегнала и още същия след обед дойде да ми каже , че съжалява за избухването си и да ми каже , че не е така както го е изприказвала и ад си полачем дружно
но аз се запитах дали все пак щом го е казала в такъв бурен момент някъде в някое кътче на съзнанието и да го има подтиснато..търсех моята грешка , не нейната

Евентуалната причина за избухването и нападките може да е някое изречение или дума, с която детето да е сравнило своя баща със съпруга ти или пък някакъв друг коментар да е направило, в който да сравнява това, което правите вие за него с това, което получава от своите родители. Колкото и да е умно детето, то не може да оцени значението на парите и как може да има толкова голяма разлика във възможностите. Сестра ти може да се е почувствала уязвима и виновна пред детето, а вие се явявате това, което по-ярко показва нейната слабост в този момент.
Аз също съм получавала забележки от брат ми да не угаждам прекалено на племенничката ми, за да не свиква с това и да не изисква от него същото, тъй като той няма възможност да поддържа съответното ниво.
Искам да кажа, че по начина, по който го правите, може да намалявате катастрофално авторитета на родителите пред детето. Намерете начин да е по-дискретна помощта.

Judoday

Да, възможно е, макар че едва ли е от реплика на детето. То не обелва и сума , за съжаление и ни е трудно да се ориентираме какво си мисли и какво усеща. Искам да кажа не обелва дума по тези въпроси , а не изобщо.
За възможностте все още успяваме да не се забелязва разликата и се надявам скоро и да изчезне нуждата от това.
Аз си мисля, че не намаляваме авторитета, но кой знае.
Така или иначе както аз за нейното дете, така и тя за моето, сме нещо любимо и ценно и отдавна сме надмогнали, ако някога го е имало изобщо, усещането че другият е по-любим.
Мисля, че нещата се поуспокоиха в момента.

Всъщност аз винаги съм се придържала към правилото да не се намесвам, докато не ми поискат помощ или съвет.
Дано е , както си мисля просто криза, каквато всеки от нас по различни причини преживява понякога.
И се надявам да се измъкнем от там колкото може по-бързо и безболезнено.