Нет приятели.

Влагам прекалено много чувства сякаш в общуването ми с хора от нета.Така съм от първия ми час тук.Раздавам чувства и доверие.Казаха ми, че вярата ми в хората било хубаво нещо.А аз не вярвам в хората от реалния си живот, вярвам в хората ,които срещам в Интернет.Обяснявам си го с това, че първо се харесваме на думи, с начина си на мислене правим впечатление един на друг и чак тогава се срещаме на живо.И как иначе да си обясня това, че пътувах в колата на човек, когото не бях виждала преди това / справка- Dorset /?С какъв акъл го направих това все още се чудя, благодарна съм на Dorset , че се оказа мъж на място!Сигурна съм обаче, че не съм единствената тук, която е правила такива неща - признайте си!
Още когато влязох тук преди 3 години /не точно тук де...всеки знае откъде се преселихме/ бях забелязала няколко човека.Направиха ми огромно впечатление и без да съм ги виждала реших, че мога да вярвам и разчитам на тях.Приех ги в сърцето си.Сега знам, че тогава съм имала крещяща нужда от това.Не беше най-розовият период в моя живот и може би тогава съм попресилила нещата.И сега все още вярвам в тях, не ме разочароваха.Но разбрах, че едва ли са ме приемали така близко, както аз тях.Стана ми гадно от една страна, от друга страна се зарадвах, че тогава съм била така щастливо заблудена.И продължавам да съм така - продължавам да забелязвам някои хора, да им казвам и показвам, че ги харесвам.
А в живота, сред другите, не съм така.Казвали са ми често, че съм студена.Внимавам какво говоря и къде, внимавам кой иска да е с мен.Вместо да "пресея" така хората става обратното - започват все повече да ме възприемат като плюшена играчка.Не ми харесват хора, които съм срещнала едва преди няколко дена да ме прегръщат и целуват.Разбирам, когато това са мъже - малко или много съм им свикнала и успявам да се отдалеча,когато това не ми харесва, но и жени го правят.Възприемам го като лицемерие.Сякаш те не усещат че ме е страх и че не искам всеки да се доближава до мен.Поне за искреността на чувствата ми не искам да слагам маска.Не искам да ме мачкат, рошат и галят като кученце - и то хора, които не познавам.
Странна ми е тази бариера, която слагам между хората, които срещам случайно - ей така и клубарите.И да ви кажа - харесва ми!Трудна съм за разбиране и сякаш така намирам личностите, които биха ме възприели пълноценно.Не съм се затворила, изолирала от външния свят - срещала съм се и срещам наистина ценни екземпляри, но сякаш към тях повече внимавам.И с риск, когато мине време да си мисля за тези дни като за един доста заблуден период, ще продължа да вярвам в хората, които съм харесала.Много психари съм срещала, имам нужда поне в един човек да вярвам!

You can shine for me!Somebody has to shine for me.It's difficult not to shine for me!

Исках отдавна да те питам.
Какви настроения изразява цвета на ника ти?
Като го сменяш.
Например когато е черен?

окарината е на грънци - още въпроси?

Много ми се иска да е така,само че ако нещо ми е неприятно повече от това че не се виждаме е недоверието и неискреността тук, но за да съм все още тук значи смятам че може би нещо може да се промени

каквото не се постига веднага, става с постояннство

Не търся смисъл в каквото правя, правя в каквото намирам смисъл

ако пусна списък на нет-хората, с които съм се видяла; на които съм казвала, че ги обичам; на хората, които са ми казвали, че ме обичат;
на онези, които са минали през леглото ми;
на онези, на които не съм пуснала; на онези, които наричам приятели...

аз пък се вдигам и ходя в други градове, спя в чужди къщи - е, не толкова често и все човекът е преценен като надежден...

та, списъците биха били дълги, ако и да говорим за хора не просто от чата, а от клубовете. така и не ме привлече тоя пусти чат...

искам да кажа на всички, макар да го знаят, че ги обичам.
НО...слава богу, не е имало момент, в който да не си давам сметка, че това са хора от нета и че реалният живот си е реален. и съм била искрена и тук, и навън. неприятното е, че много хора не правят това разграничение.

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

неам аз спомен да си ми повервала изобщооооо

и кво с оня пич в колата? е кажи са де
.............
с колата на луната или

винаги с чувства... хубаво това :) не те е страх че ще ти се изхабят...

аз пък винаги с логика. това търся и очаквам, ако няма - здраве да е...

Е, ми зарежи за малко логиката ... ей тъй, за петминутка на всеки час - праскай си едно емоционално и карай нататък ... може пък да се пристрастиш, знае ли се ... :))

.... и да увеличиш дозата

Ту лоша, ту добра..... ту и двете заедно.

Мисля си ...
Сигурно го няма горчивия ти опит от реалността. Затова тук си тъй доверчива ... И си по принцип права - отсяваш само тези, които те разбират. Дребните играчи на доверие не са ти от класата... Така качеството на събрания материал е високо ... Но винаги има едно Но ... Просто внимавай. Не си попаднала на майстор. Те просто едва ли си губят времето в нет-познанства по принцип. А ако го правят, вероятно вадят пачка от това.
Умът ти е добра бариера. Тялото ти - в реалния живот е добра примамка за тези, заради които имаш прозвище "студена". (В този смисъл и аз съм "студен" защото твърде често някой иска да общува с мен, без аз да мога да извличам удоволствие от това.)
Ми Убавите жени сте тъй бе ... А аз тебе не си те спомням добре, ама май си те биваше ... или греша ... Абе питай некой край тебе там ... дай му да пипне, да види ... убаво ли си ? ;)

Вервай ми - хора в които няма да сгрешиш като им вярваш има, но най-важно на този свят е да вярваш в себе си - ще рече във възможностите си да бъдеш истински човек - да можеш да постигнеш това, което друг е постигнал, а може би и повече. Разочарования се случват нерядко. Това е нормално. Който го е страх от мечки не ходи в гората за гъби ... Важното е да вярваш в себе си и да имаш упоритостта за да стигнеш до целта. Лесни цели няма. И в този смисъл живота е за упоритите хора. Останалите са просто сивата част от пейзажа ...

Хм, проблема с "плюшената играчка" вероятно има отношение към външния ти вид и показването на недостъпност, което разпалва още повече апетита ...

Личните ми наблюдения за хора, които интимничат прекалено е че те са си просто повърхностни и за тях това не е повече от нормално "Здрасти". Нерядко тази повърхностност има и сексуални аспекти. Е, въпрос на личен избор... да живеят кондомите и мъжете - мечта за 13-годишните момичета ;)

НЯМА ТАКОВА НЕЩО КАТО НЕТ ПРИЯТЕЛИ, НЯМА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Не търся смисъл в каквото правя, правя в каквото намирам смисъл

Еее, ти пък. Аре без крайности де ? :)
Нет дружки - по-добре ли звучи ? :)
Нет товарищи - нет ! :))

Добре де - ето истината гола -

Приятел ти е този, който сам се смята за такъв до доказване на противното.

А можеш ли бодилче да дадеш дефиниция за вяра? Аз лично не мога. Отказал съм се да вярвам във хората просто приемам тях и ситуациите и реагирам според това. Човек не е нито добър нито лош по начало. Просто действа според собствената си логика и интерес. Знаеш ли ги разбираш ли ги познаваш и човека. Тъй де Без да съм от хората на които вярваш или да претендирам че съм близък твой приятел не бих налетял да те прегръщам или целувам дори да се познаваме от два месеца. Въпрос на усещане за другия. И съм мноооого студен Много хора са ми опитали зъбите И не страдам от това. Нета е това за което го възприемеш. Игра маскировка играене на роли правене на бог или дявол място за ловене на невинни зайчета или пък намиране на майстора както каза Уел. За мен е място за развлечение. Не съм си намирал майстора досега но винаги параноята ми е била будна докато съм правил нещо. Абе бъди си студено и предпазливо цветенце и толкова. И да внимаваш с пчелите

познанието не носи щастие ама поне те предпазва от грешки от невежество - Hell

"познанието не носи щастие ама поне те предпазва от грешки от невежество - Hell " - противоречиш си.
Защото живота е низ от събития - хубави и лоши. И когато лошите намаляват, се ражда чувството за щастлив живот.

Какво е щастието - според едно древно японско произведение - Селянинът е щастлив че вчера е ял че има дрехи и обувки че самураят не го е заклал ей така за кеф че може би ще доживее до утре и не се пита защо или как. За мен щастие и нещастие са доста мъгляви понятия но ако го погледна от тази точка - да познанието определено не носи щастие защото поражда въпроси. А най-щастливи може би са влюбените глупаците и лудите.

познанието не носи щастие ама поне те предпазва от грешки от невежество - Hell

снощи я слушам и една г-жа....
та тя казва бедността е доста относително понятие
и ти са
щастието било относително
а и като се заспори за нещо то всичко може да мине под тази черта - относително и субективно
абе шматко
като съм си щастлив кво ислкаш да кажеш че съм глупав или луд ли са а?
а слези на земята малко
по полека бейби,по полека само
а това за познанието кво носи....
носи си щастие и познанието да знаеш тва

Да.
Познато усещане- крещящата нужда и после щастливата заблуда. Както и това , че поради крещящата си нужда вероятно съм попресилила нещата и съм приела едно нещо за друго.
Но в крайна сметка, май съм била късметлийка.
Всъщност за сега от нета имам само едно и то все още недоказано разочарование.
Другите се оказаха стойностни.
Веднага си признавам, че съм правила дивотии от рода- качвам се и отивам някъде. С щастлив край

Ама аз не го сменям!
Да съм го сменяла най-много 1-2 пъти и то за малко...харесвам си този цвят защото е....цветен.....питай някой друг.Аз не мога да ти отговоря.

You can shine for me!Somebody has to shine for me.It's difficult not to shine for me!

Знаеш относно тези си отношения аз съм много търпелива...наистина много.Съзнавам че не могат веднага да ми се доверят...но щом не става след повече от 6 месеца значи просто няма за какво повече да говорим.Държа да си кореспондирам главно с хора които са искрени и наистина сериозни!

You can shine for me!Somebody has to shine for me.It's difficult not to shine for me!

Мдааа...това че живееш в София влияе много сякаш на отношенията към интернет и хората от там.А аз тук нямам много възможност да мърдам и сякаш /като изключим идването ми в София/ съм се срещала само с хора ,които са ме оценили и искрено са пожелали да се запознаят с мен.Тези редки срещи правят миговете по-скъпи!

П.П.Само да си посмяла да постнеш този списък!

You can shine for me!Somebody has to shine for me.It's difficult not to shine for me!