за Дрона
4 отговора
123 прегледа
за Дрона
Нищо не казваш за събора!
Как мина?
Предаде ли моите поздрави?
Стана ли някакъв скандал?Или беше скучно?

Удари ли една ракийка вместо мен?
Разкажи,ако нямаш нищо против.



Как мина?
Предаде ли моите поздрави?
Стана ли някакъв скандал?Или беше скучно?
Удари ли една ракийка вместо мен?
Разкажи,ако нямаш нищо против.
Re: за Дрона
О-о-о Агартичка, добро утро!!!!
Карам по ред...
Кервана се дотътри до дома в събота привечер. Аз нарочно не напазарувах нищо. И така оставихме Мулето да прави супичка и останалите тръгнахме да сдобиваме продуктите, които на Мулето ще му трябват.
Нагледахме миналогодишните фиданки и с васко обсъдихме имат ли нужда от някакви допълнителни грижи.
Групичката е както я знаеш - Мулето, ирма с детето, Ваня и Васко. Аз бях петимна да се видя и с Пепи, но той имал проблеми със зъбите и го отложихме.
Покрай пазаруването се разходихме. В Плевен са пуснали каскадата и е много красиво с тия водопади и цветни светлини.
Направихме си една трапеза и с хапка и лаф вечерта премина спокойно и неусетно. В неделя дойде ред на Ваня и дейзи (ирмината дъщеря) да кулинарстват и те ни сподобиха с разкошни мекички....Изобщо и двата дни минаха под знака на похапването. Васко изчисти къщата и потеглихме за сбора. пътем изгря едно слънчице и се разходихме по горичките; насъбрахме гъбки... а аз защото имам навика да се заплесвам и така се отнесох, че аха да настъпя един див зайо-байо. Той беше поседнал в края на гората до пътя и съсредоточено броеше колите по пътя. не знам това знание за какво ще му послужи..... беше един такъ дебел, охранен и вече взел да побелява по повод настъпващата зима. Никак не се стресна и с леки финтове се изнесе по-навътре в гората като начество се обръщаше да види кое е това чудо-невиждано ( аз де) дето му спира процеса на броене.
Бяхме благословени с прекрасно слънчево време. Пак се започна едно готвене на печката на дърва- Мулето се отчете със супичка; Ирма - със салатата, а аз от гъбките-печурки на Васко направих една манджа с картофки. Дойдоха и едни наши роднини с общи с нашите интерси..... Е-е-е, имаше пак софра; разходки; събиране на орехи;печена тиква и сладките на леля ми Тодора....
Чичо Любчо се счепка с Мулето... но не знам какви са пораженията защото още не съм се обаждала :)))))))))))
Ние традиционно си преживяваме заедно това състояние на безметежност и леко се носим през безсловесното общуване към тишината на взаимното приемане....
Хич не се съмнявай - предадох всички поздрави - включително сърдития специално за Мулето. :))))))))))
Беше ми много приятно че се обади, мислех в товя чест да си изпечем едни ябълчета, но в суматохата забравих.
Ваня иска пак да идва защото много и хареса; то хубавите места са навсякъде. Важното е човек да не се накисва прекалено дълбоко в ежедневието, че го засмуква и няма отърване после.
Тия пътешествия с това са хубави, че ни правят по-подвижни; по-свободни;по-възприемащи....
Хубаво е....

Карам по ред...
Кервана се дотътри до дома в събота привечер. Аз нарочно не напазарувах нищо. И така оставихме Мулето да прави супичка и останалите тръгнахме да сдобиваме продуктите, които на Мулето ще му трябват.
Нагледахме миналогодишните фиданки и с васко обсъдихме имат ли нужда от някакви допълнителни грижи.
Групичката е както я знаеш - Мулето, ирма с детето, Ваня и Васко. Аз бях петимна да се видя и с Пепи, но той имал проблеми със зъбите и го отложихме.
Покрай пазаруването се разходихме. В Плевен са пуснали каскадата и е много красиво с тия водопади и цветни светлини.
Направихме си една трапеза и с хапка и лаф вечерта премина спокойно и неусетно. В неделя дойде ред на Ваня и дейзи (ирмината дъщеря) да кулинарстват и те ни сподобиха с разкошни мекички....Изобщо и двата дни минаха под знака на похапването. Васко изчисти къщата и потеглихме за сбора. пътем изгря едно слънчице и се разходихме по горичките; насъбрахме гъбки... а аз защото имам навика да се заплесвам и така се отнесох, че аха да настъпя един див зайо-байо. Той беше поседнал в края на гората до пътя и съсредоточено броеше колите по пътя. не знам това знание за какво ще му послужи..... беше един такъ дебел, охранен и вече взел да побелява по повод настъпващата зима. Никак не се стресна и с леки финтове се изнесе по-навътре в гората като начество се обръщаше да види кое е това чудо-невиждано ( аз де) дето му спира процеса на броене.
Бяхме благословени с прекрасно слънчево време. Пак се започна едно готвене на печката на дърва- Мулето се отчете със супичка; Ирма - със салатата, а аз от гъбките-печурки на Васко направих една манджа с картофки. Дойдоха и едни наши роднини с общи с нашите интерси..... Е-е-е, имаше пак софра; разходки; събиране на орехи;печена тиква и сладките на леля ми Тодора....
Чичо Любчо се счепка с Мулето... но не знам какви са пораженията защото още не съм се обаждала :)))))))))))
Ние традиционно си преживяваме заедно това състояние на безметежност и леко се носим през безсловесното общуване към тишината на взаимното приемане....
Хич не се съмнявай - предадох всички поздрави - включително сърдития специално за Мулето. :))))))))))
Беше ми много приятно че се обади, мислех в товя чест да си изпечем едни ябълчета, но в суматохата забравих.
Ваня иска пак да идва защото много и хареса; то хубавите места са навсякъде. Важното е човек да не се накисва прекалено дълбоко в ежедневието, че го засмуква и няма отърване после.
Тия пътешествия с това са хубави, че ни правят по-подвижни; по-свободни;по-възприемащи....
Хубаво е....