Какво е стойностно

в хората, с които общуваме и в самото общуване?
Какво търсим в отсрещния, за да получим удовлетворение от контакта с другите ?
За всеки това са различни неща, но ме интересува не общо, не принципно, не абстрактно, не философски, а какво е ценно конкретно за всеки от вас, пишещите в клуба?

Когато един Регнат влиза 17 пъти Нерегнат.
И задава липсващи въпроси.
От там ->КлуП.
Стойностен.




За теб?

окарината е на грънци - още въпроси?

и защо не ... както там... и въобще?
дефинициите са нещо хубаво. за който мисли...


за всички останали (както казват в рекламите) - има общуване в което да се открие новото, добре забравено старо, или нещо което имаме/ще имаме афинитет, но не сме знаели...

...мислта, отговорността към това, което правим и казваме, първите 7 години, откритостта, чувствителността, емпатията, търпението(до допустими граници), относителната обективност...и всичко това не изключва забавлението :-)

най-вече разбиране и съмишленици...

нося се една педя над земята,за да съм по-висок

Във всеки случай аз търся в мъжете нещо по-различно от това, което виждам и тук, и в реалния живот - те говорят само за секс, кариера и пари. Тези теми вече са поизчерпани мисля
Искам да чувствам добронамереност и любов към мен, не от всички мъже и хора по принцип, а поне от тези, към които имам някакъв интерес!
А конкретните неща са много добре описани в онова хубаво стихотворение на Киплинг "Ако"

Хората не знаят как да контактуват, камо ли да има нещо стойностно в това.

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

...е това, което двама или повече хора могат да си дадат един на друг...
Топлота, сърдечност, съпричастие и взаимопомощ...
Да даваш най-доброто от себе си, засаждайки ценните зрънца от които да покълне красота... без да очакваш нещо в замяна...
И понеже няма нищо случайно, получаваш това, което ти е наистина необходимо.
Между мъж и жена най ценният дар е Любовта...чувството, което те кара да се чувстваш наистина Жив и да осмисля битието по нов начин... да се радваш и на най-дребните неща...но това последното или го можеш или не...
Но може пък и да съумееш да се научиш да се радваш на Живота и така възприемайки проблемите като Уроци, отредени за научаване в този живот по-лесно и приспособимо успяваме не само да оцеляваме, но и да израстваме.
Лично аз обичам хората, възприемам ги каквито са и се опитвам да помогна с каквото мога.
Когато погледна в нечии очи искам да усетя отворено, широко и искренно сърце и богата душевност, с която да ме привлече...
Останалото са подробности

Винаги вярвай и винаги имай мечти:)

Себе си. Търся себе си в отсрещния.
Освен това търся одобрение. Похвала.
Има и други неща. Цял ден по малко помислям над въпроса ти.
И това до което достигнах със сигурност е, че той е твърде интимен въпрос. Най-често сами на себе си не можем да дадем отговор. Още по-трудно ще ни е да го дадем на тебе.

Значи лично аз искам да проверя това написаното горе дали е истина или заблуда: Изпод най-дълбоките пластове на живота тече силен поток, който не пресеква. Великите води са всъщност тук. Намери ги и ти ще разбереш, че всяко същество дори и най-окаяното на света е част от тях, колкото и да се заслепява и само си създава външни илюзорни образи на ужас.
Именно в този смисъл аз ти казвам: Всички тези същества сред които ти се блъскаш и се бориш са частица от Божеството. И тъй измамлива е илюзията, в която живееш, че е трудно да отгатнеш къде най-напред ще откриеш милия глас в сърцата на другите. Но знай, че той със сигурност е вътре в тебе. Търси да го доловиш и щом веднъж го чуеш ти много по-лесно ще можеш да го разпознаваш и вън - около себе си. Изследвай сърцата от едно безусловно становище без да се влияеш от личните си възгледи. Иначе ще гледаш през цветни очила. За това е необходимо да застанеш на почвата на отдръпване на личното.
Истината е безпристрастна: никой човек не ти е враг, никой човек не ти е приятел. Всички са в еднаква степен твои учители. Твоят враг е за тебе загадъчна тайна която трябва да разбулиш макар и да са необходими цели векове за това: защото човек трябва да бъде отгатнат. Твоят приятел става част от тебе, едно разширение на самия тебе - една гатанка, трудна за отгатване. Има само едно нещо, в което се прониква още по-мъчно - твоето собствено сърце.
Обаче не ми стига времето нещо


^Главното не е фактът, а отношението към него ^

За мен ценни са интелигентността, идейността,градивността, съпреживяването, честността, откритостта, разнообразието, толерантността, разбирането, позитивното отношение и още някои неща, за които в момента не се сещам.
Добре, а какво ни отблъсква от една връзка ? (без конкретни примери, моля)

Отблъсква ме грубата искреност!

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

най-вече лъжата

нося се една педя над земята,за да съм по-висок

Анализа и

niama griba iskrenost
ima samo iskrenost i licemerie

...отблъсква ме липсата на мярка и възпитание...

Всичко, което руши доверието между хората...и това, което е казала publika в своя постинг!

На първо място-искреността.Усещам я,винаги.Когато общувам с някой на живо особено-имам си един вътрешен индикатор-едва ли е меродавен,но на мен ми върши работа.Интелигентност и чувство за хумор- никак не са за подценяване.Но остават на заден план-след искреността.
Виж,в нета ми е много по-трудно.Тук има хора,които не ги проумявам,наистина.

Дори да си на верен път,ако просто седнеш на пътя ще те прегазят.

Егоизмът.И срахът.

Дори да си на верен път,ако просто седнеш на пътя ще те прегазят.

Мен ме отблъскват основно глупостта, простотията, липсата на чувство за мярка във всяко едно отношение,недомлъвките, двуличието, лъжата.