Условната Любов

наблюдаваме един интересен но все пак очакван факт, а именно че дискусията за безусловната любов въпреки разгорелия се спор не доведе до никъде..

е че как иначе, колко от вас могат да кажат
Обичам те въпреки, че си грозен и тъп.

а колко биха казали
Обичам те защото си умен, красив, мил и т.н и т.н. ...

мда бе хора второто е много по-лесно и естествено по-често срещано
и по-нетрайно .....

To search is human, to find is divine ;)

Ти колко точно дискусии си виждал за каквато и да било любов, които да са довели до някъде?

мда който започва да мисли за любовта просто я изпуска
това мислех че всеки го осъзнава .. ама май не е така


To search is human, to find is divine ;)

"...а колко биха казали
Обичам те защото си умен, красив, мил и т.н и т.н. ... "
Това прави ли, според теб, Любовта условна, или просто я обяснява. Човек може да обича поради хиляди различни причини. Това няма нищо общо с условността, респективно с безусловността. Условността се появява, когато искаш нещо в замяна на своята обич - било то и само внимание.
Няма спор по отношение на Безусловната Любов. Различието в мненията се корени в различната дефиниция, която всеки има за любовта и за всичко останало. Хората са различни, възприемат света по различен начин, имат различни филтри и създават своя уникална карта на реалността, която обаче не е самата реалност. В крайна сметка те реагират на своята карта. Затова възникват и споровете - всяко различно мнение поставя под съмнение картата на човек, която в повечето случаи се приема от него за даденост. Понякога забравяме, че картата подлежи на корекции. И в крайна сметка тя не е най- важната. Никоя карта няма да те заведе до някое от обозначените места. Важен е самия път.

ок ... ама само ми кажи как обясняваш нещо което от хилядолетия не е могло да бъде обяснено
с качествата на другия ли ?
т.е ако не е красив примерно .. ти няма да го обичаш ....
т.е ще го обичаш ако е едикакъв си ?
и на това му викаш обяснение???

е това ако е бесусловната любов ... ми кажете къде има денонощен оръжеен магазин да се гръмна


To search is human, to find is divine ;)

Вчера попаднах на подходящия текст в един друг клуб. Ето част от него:

"Дао, за което може да се говори не е абсолютното дао.
Най-много може да е относително.

Например, можем да кажем нещо на слепеца за светлината, знаейки добре, че е невъзможно да му съобщим каквото и да е, защото той не притежава опит за нея. Но все пак нещо може да се каже - може да се изработят теории за нея. Дори и слепецът може да се превърне в специалист в теориите за светлината; може да стане специалист в цялата наука за светлината - няма никакъв проблем - но няма да разбере какво представлява светлината. Ще разбере от какво се състои светлината. Ще разбере физиката и химията на светлината, ще разбере поезията на светлината, но няма да разбере фактичността на светлината, какво е светлината. Преживяването на светлината няма да може да разбере. Затова всичко, което се каже на слепеца за светлината, е относително: то е нещо относно светлината, но не е самата светлина. Светлината не може да се съобщи.

Може да се каже нещо за Бога, но Бог не може да се изкаже; може да се каже нещо за любовта, но любовта не може да се изкаже; това "нещо" остава относително. То е относително за слушателя, за неговото разбиране, за интелектуалното му схващане, за образованието му, за желанието му да разбере. То зависи от и се отнася до Учителя: до начина му на изразяване, до средствата му за общуване. Но остава относително - относително спрямо много неща - и никога не може да се превърне в абсолютно преживяване. Това е първата причина, поради която истината не може да се изрази.
Втората причина, поради която истината не може да бъде изразена е, че тя е преживяване. Нито едно преживяване не може да бъде предадено... да оставим истината. Ако никога не си познал любовта и ако някой ти каже нещо за любовта, ще чуеш думите, но ще пропуснеш значението. Думата е в речника. Дори и да не можеш да разбереш, ще погледнеш в речника и ще узнаеш какво означава тя. Но значението е в теб. Значението е резултат от опита, преживяването. Ако си обичал някого, тогава знаеш значението на думата "любов". Буквалното значение е в речника, в езика, в граматиката. Но изживяното значение, изпитаното, екзистенциално значение, е в теб. Ако си го преживял, ако познаваш изживяването, думата "любов" незабавно престава да е празна дума; тя съдържа нещо. Ако аз ти кажа нещо, то ще е празно, освен ако не внесеш в него своя опит, своето преживяване. Когато в него се появи твоето преживяване, то става смислено; в противен случай си остава празна дума - думи, думи, думи..."

абе, за грозен не знам. аз така или иначе рядко се влюбвам в красиви мъже, нейсе.
но се присетих за култова реплика, която чух в тазнеделния Сблъсък. Попитаха човек на улицата какво мисли за любовта от пръв поглед и той отвърна - пестене на време и пари...
хм, малко грубо, но ...хареса ми.

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

Ти май не си прочел много добре за какво става въпрос. Кой говори в момента за външност или за някакви други качества? Лошо ли е този, който обичам да е красив? Или пък умен? И по-добра ли бих била, ако се влюбя в грозен тип (макар, че за мен външността няма никакво, ама абсолютно никакво значение)? Виж, ако е тъп...ще ми бъде доста трудничко :) (разбира се, за всеки влак се намират пътници :))
Между другото, единствения път, когато съм се влюбвала и обичала, беше в човек, когото дори не бях виждала. Е, бях приятно изненадана, когато го видях, но това не промени отношението ми...просто не можех да го заобичам повече...
Та...ставаше въпрос...когато обичаш, не можеш да поставяш условия, дори не ти идва на ум за това...Не можеш да изискваш нищо...
Стига ти просто да го обичаш...

"Най-голямото щастие е да бъдеш обичан заради самия тебе или по-точно, да си обичан въпреки тебе."
Виктор Юго

колко хора го умеят?

Сигурно се получава така, понеже всеки казва : "Обичам те, защото си ти", а не "въпреки, че си такъв/такава" или "защото си такъв/такава". Това, което не харесваме у един човек, в друг се превръща в негов чар, ако я/го обичаме:)
Дали греша?:)

Не. "Защото" не е добре, според мен. Това задължава човека отсреща да бъде себе си, което пък често става причина за някакво необяснимо старание...

Да оставим "защото" на евтините рекламки.

Обичам те, каквато си.

ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ДО КОРИНТЯНИ
ГЛАВА 13.

1. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.

3. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне - щом любов нямам, нищо ме не ползува.

4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,

5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,

6. на неправда се не радва, а се радва на истина;

7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.

8. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.

9. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;

10. но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.

11. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.

12. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.

13. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.

Обичам те, какъвто си... точно е:) И все пак - и това е условие:))) Изглежда кратичките две словца "обичам те" са напълно достатъчни, останалото са само условности. Ерго : няма безусловна любов:)
Май само Иисус може да обича безпрекословно, даже Господ поставя условия:)

А какво ще кажете за тази великолепна мисъл /толкова съжалявам, че не е моя:)))))))/ :
Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб.
GABRIEL GARCIA MARQUEZ

Гласувам "ЗА"

простичкия факт, че когато обичаш, този който обичаш за теб е умен, красив и мил, дори всъщност да е грозен и тъп :)

т.е. в един свят в който всичко е относително, любовта е доста недвусмислена във вижданията си :)


и никой не може да каже "обичам те въпреки че си грозен и тъп" без да изкриви сърцето си :))

Когато обичаш, възприятията малко се замъгляват и всичко става малко по-красиво.
Но дори и да осъзнаваш, че нямаш насреща си прекрасния принц, на него няма да му го кажеш, защото ще го нараниш...

Аз лично никога не използвам подобни обяснения защо обичам...защото по-скоро мил, красив, умен и т.н., са усещания вследствие на влюбването.
Влюбване, а не любов.

Judoday

Сигурно има и условна и безусловна любов,но този пример дето го даде напрао си е за възхищение! :)

На истински влюбения хич не му е и притрябвало да се замисля каква му е любовта.......Моят проблем е как да се справя с ТОВА ОГРОМНО НЕЩО!
Не говоря за оная си работа!:) Говоря за чувства!
Трудно е да не се взривиш понякога,нали?