Колко ли........

трябва да е самотен човек за да направи това?

В блока, в който живея има едно табло за обяви, кой какво продава, какво дава под наем, ей такива глупости, никога не ги гледам. Таблото е малко, точно срещу пощенските кутии . Та днес и аз не знам защо го погледнах и виждам закачена една малка част от неравно откъснат лист хартия, най-обикновен, с линии, залепен с тиксо в горния ляв ъгъл, при условие, че имаше много място на таблото, и на листа пишеше с неравен почерк

Аз съм самотен. ( подчертано)
Аз съм мъж ... ( и някаква дума още, която не я знам какво значи)
Търся жена да се обичаме.

и някакъв адрес

Колко ли трябва да е самотен човек за да напише това?
Без редовните тъпи и толкова характерни за такива обяви, ръст, тегло, възраст и т.н. простотии от рода на изискването той или тя да е непушач, брей ако е пушач не може да го обича, така ли?

Или другата тъпотия изтъркана до незнам колко си, " да обича домашния уют",
че ако обича домашния уют пречи ли да обича и нощни барове,или ако обича това той не е подходящия или тя съответно. Това само може да покаже колко наистина някой има нужда от друг човек в живота си, щото хората не са за продан, за да се оглеждат като говеда на тържище.

Та за тази обява, това е истинска обява на самотен човек, за първи път виждам такава
Тук нали все си говорите за истинските и неистинските неща.

Колко ли трябва да е самотен човек за да напише такава обява?

Моето оръжие не е талантът, а това, че винаги съм във форма!

тъжно......

Колко ли трябва да си самотна....за да напишеш това? Човек не би приел нещо толкова навътре ако не го чувстваше в себе си. Искам да опозная самотата ти...без ръст, височина и всичко останало...

Колко ли...?!

Самотата е болка....А болката не можем да я "измерим"...Дори не бихме могли и от състрадание да я изпитаме същата...да я отнемем от другия...
Може би само ...бихме могли да се опитаме да я разберем....Да се запитаме..И да ни заболи от това,4е не сме я "отнели" напълно...Така ще сме двама "изпитващи болката"...Все пак не сме толкова сами....

Колко сме...?!

мислиШ ли?...
Сигурна ли си,Че самотата е болка?...
и коя самота тоЧно??
може ли да седиШ на масата с най- блиЗките си и да се ЧувстваШ напълно сам?
Може ли да бъдеШ с приятелите си и, говорейки,да усеЩаШ праzно пространство насреЩа си?
и най сетне,иzклиуЧено ли е да си в леглото с лиубимия си Човек и да усеЩаШ,Че не го усеЩаШ?...да усеЩаШ,Че имаШ нужда да видиШ"сродната дуШа",която да те раzбира беz думи,а вместо това да се полуЧава само комедия от греШки,поради пълно нераzбиране?
тогава,по -сами ли сме,ако сме сами,но поне можем да раzбираме себе си?И да обЩуваме добре със себе си?...
Както каzваШе Кукунделка..."Човек се ражда и умира сам"...Правилно ли цитирам?..

Перфекционизмът е непростим недостатък на онези,които не умеят да блестят с Несъвършенството си.

...Не мисля...Самотата я усещам...

...И не винаги съм самотна ,кагато съм сама...Тогава и не изпитвам болка...Тогава просто... стоя със себе си....Имам нужда от това...понякога крещяща нужда...да се намеря...

...Ако се 4увствам сама сред другите,..празното пространство не е "насреща" а вътре в мен...Те нямат конкретна връзка с моята самота...нито със съществуващата липса...Тя е само моя...и от мен зависи "запълването й"...

...Понякога,ако не намеря подходящата "плънка", я изпълвам с още пове4е самота...И си казвам:"Е,не съм 4ак толкова сама....имам си Самотата ,все пак


...Аз веднъж се докоснах до моята "сродна душа"...Беше красиво...неземно...магия...Но и тя като мен е родена "Самотница"...и тя като мен живее в мига......И въпреки ,4е не сме заедно,ве4е знам ,4е не мога да съм сама....Усещам го!!!


...Да,4овек се ражда и умира сам...Намирам го за пове4е от красиво!Не бих искала да повли4ам "друг" в моята смърт....

Дам,казах го, защото ........ защото знам... познавам самотата....
... жадна съм насред езерото, самотна съм насред тълпата.... защото знам, защото познавам хората...
"Смъртта е занимание самотно" беше написал Рей Бредбъри....
"Любовта е занимание самотно" беше казал някой след него.....
... Живота е занимание самотно ще ви кажа аз!
.... знам го от личен опит... за съжаление....
----------------------------------------------------------
Знаете ли какво е самотата, били ли сте някога самотни?
.... безумно самотни?....
.... разумно самотни?....


Автора е неизвестен
Моето оръжие не е талантът, а това, че винаги съм във форма!

Не е тъжно. Щом човекът е решил да направи нещо по въпроса, демек закачил е обява, не е тъжно. Няма тъга в това, че някой търси изход, няма значение по какъв начин.

Двама :))) Но само, когато единия реши да сподели...
Иначе ...двама, но по отделно :))

So...Break down the wall...

Когато човек се чувства най-отчаян и често в безпътица, когато смята, че нощите са тъжни и носят само сенки, когато си мисли, че щастието е блян, точно тогава съдбата ненадейно се намесва!
Казвам го от личен опит. Опознавах самотата твърде дълго - тя бе моята единствена невеста! Съдбата се намеси едва тогава, когато добих смелост да прогоня напълно сенките от миналото! Когато престанах да живея със спомените - едва тогава сетивата ми се отвориха, за да усетя красотата, която все още някъде съществува! Затворих стария скрин, заключих го с тежък катинар, въпреки че се страхувах да се лиша от призраците в мрака....те ми бяха единствените! И...точно тогава... една звезда падна и...мечтите се сбъднаха...!
Нужно е да се съхрани вярата!

тъжно е, чтом човек стигнал дотърсенето на решение.......

На двата въпроса,ДА....
Странно...преди ..имаЩе период,когато много добре се раzбирах с нея...говорех си с нея..тя дори ме утеШаваШе...Самотата..И някъде в раzговорите си с нея,науЧих каква искам да бъда или каква не искам..всмисъл,тя ми покаzа,Че не е необходимо да ставам като "другите",да иzграждам лиЧността си според критериите и иzискванията им...zа да не съм сама.Тя ми покаzа,Че е е до мен,винаги,когато съм иzбрала да съм вярна на себе си,с цената на това да остана сама...
ЗаЩо днес обаЧе толкова се страхувам от нея?
По-слаба ли станах?..

Перфекционизмът е непростим недостатък на онези,които не умеят да блестят с Несъвършенството си.

по-добре ли е да стоиш със скръстени ръце и да чакаш нещо да се случи? Ами ако никога не се случи? Аз на този човек му се възхищавам за смелостта. Когато "съдбата" не те намира, ти намираш нея.

Aledar~

явно, не съм се изразила правилно!
исках да говоря, всъщност, не за това, дали е ТЪРСИЛ решение!!!
а за това, че СЕ Е СТИГНАЛО до търсене на решение!
ужасно е да си сам!

Аз не виждам нещо чак толкова ужасно в това да си сам. Била съм сама, била съм не-сама... Някаква съществена разлика поне при мен няма. Хубаво е да има кой да те прегърне, но ако няма - можеш да прегръщаш работа, храна, учение, религия, хоби... Не е лошо да си сам, лошо е да си самотен. Т.е. вътрешно да ти липсва някой... а да си самотен можеш и при наличие на връзка и приятели.

Aledar~

да - така е! но ЗА МЕН е ужасно да си сам и да търсиш топлина отчаяно!
повтарям - СПОРЕД МЕН!!!! имам право да мисля по-различно от теб , нали?

не беее... просто се опитах неуспешно да отразя разликата между "самотен" и "сам". За другото - ясно.



Aledar~

ДА има разлика - разбира се, че отчаяните са сами /самотни/, даже да имат човек до себе си........
нещо като мен - винаги сам - отна.....