Иска ми се...

Ако знаете само как ми се иска да заплача с глас, да изчезна, да стана невидима, несъществуваща...
Мразя тази жалка обреченост да бъдеш силен и да не можеш да си позволиш да проявяваш слабост!
Някакси вече ми е писнало да бъда силна пред другите, но не може иначе... Ако падна видимо и аз... то не ми се мисли...
Понякога ми се иска да поплача и аз на нечие рамо, а не само моето рамо да поема чуждите сълзи и неволи.
И как да работя в същото време?!
Как можеш да си събереш мислите, когато цялата ти мисъл е там някъде другаде за някой друг, на когото трябва да помогнеш и не можеш да откажеш, защото ти е прекалено близък за да го отхвърлиш. А и как да го отхвърлиш, когато виждаш, че не може да продължи напред без нечие чуждо рамо.
И чуждата болка се трупа, събира в напиращите ми сълзи... напиращи от изнемогване, защото вече ми е трудно да поемам още и още... защото вече не съм Аз, а просто бродница в живота...
Ден идва, ден си отива...
Остават спомените за светлината в очите на хората около мен, остават спомените за светлината в моите очи. Ами ако тя изгасне?!
Ох... мразя тези дни в които животът ме е стиснал здраво за гушата...
Работа, родители, братя/сестри, приятели... болки, радости, неволи, сполуки, сбъдвания и несбъдвания...
Искам да дойде утре... и утре да не ме е стиснало за гърлото...
Иска ми се, но... ще трябва да се справя първо със днес...

Аз ли не знам, че минава?! Знам, но понякога ми тежи повече от колкото мога да поема.
Вече толкова години си нося едно и също бреме. Не, че се оплаквам. Просто днес е от дните, в които ми прелива. А утре знам, че вече няма да ми тежи толкова и че пак ще поема старото русло и пак ще гледам напред с отворени очи за да видя, че има и хубави неща

майка тереза май пак се е преродила
божкееееее

То че минава минава. Ама един хубав ден няма да мине и ще ти изгорят бушоните. Тогава какво ще правят тия дето разчитат на твоето рамо?! Освен това хубаво ли е да крепиш някой да не се удави ако по този начин само удължаваш агонията му? Хубаво е да помагаш но понякога е хубаво да не помагаш. Гледай себе си и се старай да си добре ако искаш по-дълго да помагаш. Така че разумния компромис (измислено съчетание ако питаш мен). Хората понякога са ужасни паразити. Уж с добро и за добро а докато се усетиш вече се пробват да те пишат отговорен за техните неща. Дано не изпасаш в подобна ситуация.

познанието не носи щастие ама поне те предпазва от грешки от невежество - Hell

ами трябва да се научиш да се разтоварваш с някой, ма той да не разбира, че затова го ползваш


SELECT * FROM USERS WHERE CLUE>0
0 rows returned

еее, чак пък майка тереза
не е чак такова положението

Такива, които са готови да съдят за поискана помощ си проличават навреме. От тях съм се понаучила да се пазя - подавам ръка, но преди да я захапят си тръгвам. На такива хора не може да им се помогне.
Но има неща, които понякога е невъзможно да пренебрегнеш.
А за това, че ще ми изгорят бушоните... то те попрегряват от време на време, май и поизгърмяват:))))

:))) да, ама пусто съм от откровените и ще взема да се изпусна и да си призная:))) имам една приятелка и тя като мен си признава :))) та тя веднъж така се изказа, че ме "уби":))) "Когато много ми е криво обичам да се сгушвам в мама, ама когато мама я няма в тебе" и аз си я сгушвам така като малко дете и я галя по главицата:)))

опитай се някой ден да дадеш свобода на гласа си, запей, закрещи ако трябва

ако няма другояче как, може и като Лайза Минели в "Кабаре" - под моста когато минава влак (малко е крайно наистина); има и по-добри начини


много добре действа, честна пионерска

--
En ret'udi panda nast'i adela macha

Е, тези неща ги правя. Приятелите ми даже се смеят, че съм като полудяла и върша детинщини:))) крещя, танцувам, тичам в парка, правя цигански колела, люлея се бясно на детски люлки (даже веднъж си разбих устата и ожулих носа, да не говорим, че бях цялата в кал), бой с възглавници, качване на гардероба за да пийнем по едно там :)))
И действат - после съм като нова
Само дето понякога ми се иска и да си поплача на нечие рамо, и уморена от сълзите си да заспя. Ей това ми се иска понякога