За работата

Какво мислите за работата си? Какво ви дава тя:
1. Мъка, мъка.
2. Морално удовлетворение + стотинки
3. Мъни...
Вие ли бачкате или карате някой ентусиаст да го прави?

За ентусиастите (Тук се включвам и аз)... Защо го правим?
Какъв компромис правим и до колко си струва...
Безпорен факт е, че светът е материалистичен и за да
оцеляваме в него ни трябват средства. Какво мислите за
така наречените "свободни професии" и какъв е компромисът
в този случай? Доколко в България това е възможно и
доколко е "свободна" всяка една професия...
10х за вашите отговори

Udovolstvie - zashtoto rabotata suvpada s hobito.
Jadove - zashtoto horata s koito rabotja vuob6te ne savpadat s tezi koito haresvam.
Pari - dale4 po-malko ot tezi koito dokarvam na firmata.
Slava i uvajenie ot horata - poveche ot kolkoto mislja che sam zaslujil.

много песимистични варинати бе човече?:)
пропуснал си варинат №4:
удоволствие+солидни мъни+висок авторитет
защото за някои хора има и такъв варинат,и за моя радост аз съм един от тях-един от малкото щастливци,които се занимават с това,за което винаги са мечтали-това,което ми носи огромно удоволствие,и това,за което имам най-голям потенциал!
т.е. работата ми е моето призвание,може би и затова съм работохоличка
а и заплатата ме мотивира още повече:))
чувствам,че тежа на мястото си,и пожелавам на всеки да открие своето призвание!няма нищо по-хубаво от това/в професионален план/

живота е хубав!:) /ако си го направиш/
и на всеки му се дава шанс...
/казвам го като човек,който е минал през ада докато стигне до тук-нищо не ми е дадено даром,всеки мой успех е извоюван с труд и жертви!/

А когато силно искаш нещо,цялата Вселена ти съдейства!
и никое усилие не е напразно и никое добро не остава невъзмездено:)

та който иска-бори се и намира начини да направи живота си пълноценен-във всяко едно отношение,който не иска-търси оправдания,самосъжалява се,примирява се,или просто търси леки пътища-некоректните,както и позеленява от завист:) и май най-бездарните най-завиждат:)
та,ако ще говорим за мъка/силно казано/ по скоро проблеми-при мен такива се получават имено от завистници...мнооо са
ма нали това ни е националната черта...
завистливо,тъпо и крадливо племе-БГ

усмивка-за хубавите хора!

Аз за мойта работа направо се ожених вече
Много си я обичам, страшно и се раздвам, само от време на време ми е досадна... като всяка жена
А и децата взеха да растат вече...

Пари нема много, ама действаме. За престиж да не говорим - повечето средностатистически дори не знаят какъв е предметът на моята професия. Нерви - колкото си искаш. Ама то с жените е така Аз се научих да изпускам парата вербално (та покрай мен и останалите колеги взеха да псуват), но да запазвам спокойствие вътрешно. А екипът, в който съм, е повече от чудесен... пожелавам на всеки подобна среда

Иначе май минавам за "свободна професия", но взе още не съм натрупал стаж и кураж, за да видя как е "свободата". Но шефът ми каза: главата и ръцете никой не може да ти ги вземе, а хора, които бачкат и искат да бачкат, винаги ще са необходими.
Прав е, така си мисля

Поздравления за съвпадането на работа-хоби, не
всички имат тоя късмет, хайде да не кажем единици...

Ако позволиш, един личен въпрос - Ти ли си намери
работата или те уредиха?

За докарването на пари за фирмата ясно,
доколкото съм запознат в БГ всеки докарва най-малко
х3 отгоре на фирмата спрямо заплатата, която получава...

"По дрехите посрещат... " в БГ.

За призванието - на всеки е различно, от там и В-4
не е задължителен за всеки...
Иначе съм съгласен с всичко написано от вас
"Усмивката обезоръжава"

Доколко професията ти е свободна щом имаш шеф
и той ти казва какво да мислиш? И щото ти
е шеф лека полека се съгласяваш...
Нима не говорим имено за съвкупност от компромиси,
които си направил за да храниш къща?
А, че парата трябва да се изпуска спор нЕма

Свободна е, защото мога да се махна и сам да си бъда шеф.
А шефът ми... всъщност, балансът "аз го слушам", "той ме слуша" при нас като че ли отива към стряскащото 50-50 Той по никакъв начин не ме кара да мисля като него, защото много добре знае, че мога да мисля и сам. А това му носи приходи
Направих компромис, да, отказах три пъти по-добре платена работа. Точно заради изброеното от мен в предишния ми постинг Засега не храня къща (макар къщите да са ми слабост), затова мога да си позволя подобно решение.
А кинтите... ше ги направим, немай грижа

Офф,ако шефа ми не беше супер скапаняк сутрин щях да удрям по едно дайчово хоро от радост,че съм на работа.
Всяка работа си има плюсове и минуси,затова не мога да се оплача.

ee za rabotata dia da si pogovorime sa :))
imam si 2

ednata e iaka - prava se na shefche
drugata e gadna - prava se na bachkator

i na dvete bachkania se prava na entusiast - zashto? mi shtoto me e shube da ne me uvolnat. a smetkite, ei tia smetki kak me draznat ako znaesh, za naem, za tok, za telefon, za zastrahovki, za kvo se setish - se smetki.

svobodna profesia za mene e da si imash edna livada i da si sadish koz, i da si go beresh i da si go prodavash - iako kinti, lesna rabota, zimata si otpuska.

АЗ пък на всичките си работи съм отивала сутрин с усмивка. в повечето случаи съм запазвала тази усмивка, нищо че последният ми шеф работеше сериозно по въпроса с помрачаването й.
Много се дразня, като отида в офиса и видя намръщени физиономии. Ти отиваш, за да работиш ли или да скофтиш някого?! Баси. Много се дразня, когато човек не успява да извлече възможно най-доброто от ситуацията.
Колкото до стотинките...ся, то историята за Рокфелер всички са я чували, ама ...
Свободните професии...ако се визират тези, в които сам си си шеф...тц, тогава пък трябва да мислиш все пак мъничко и за хората, които зависят от теб...
нема свобода в този живот, ако ти не я потърсиш, намериш, запазиш...

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

Am na men rabotata mi e i hobi i si e super iako samo deto naposleduk karam po dve smeni vmesto edna am pone stotinkite stigat:) Moje da se kaje 4e sum dovolen:))))))

И аз си мислех, че имам свободна професия....ама тя се оказа много заета, бе! По-заета и от мене! Иначе, само за чест и слава...или както му казваш ти, морално удволетворение. Пък и да убивам времето, че то иначе седи ли се:)

Oптимистът е човек на който му липсва информация!