7 години...
15 отговора
826 прегледа
7 години...
Тук съм за да ви разкажа една история. Моята.
всичко това се случи през лятото на 96'-а.
Бях на 16, млад и зелен, без никакъв опит с жени/момичета и безкрайно наивен.
както и да е ... тогава срещнах едно момиче с което ходихме около 3 месеца... бяхме много щастливи!... море, романтика :) , купон безкраен!
Накрая на лятото тя ми каза че смята да кандидатства в колеж в чужбина. Тогава не знаех как да реагирам... Беше ми тъжно, обаче, от друга страна си дадох сметка че не мога да застана на бъдещето и.
Тя си замина в родният град, да учи език, и аз останах сам...
Малко преди да замине пак се видяхме и си обещахме да си пишем...
Така и направихме! Писахме си близо 2 години! през цялото време аз тайничко се надявах че тя ще се върне (поне за летата...) за да се видим.
накрая, естественно, при мен пристигна едно писмо което сложи край на тази странна връзка! БЯХ размазан! търсех причини, ядосвах се на себе си... (много я обичах), на нея ... на ЦЕЛИЯТ свят !, успехът ми в училище падна и аз само го крепих колкото да не е без хич ... Не ми пукаше от нищо!
(през това време всяка една моя връзка беше обречена на провал буквално заради мен самият. Споменът за това момиче не се изтри от паметта ми! )
Постоянно сравнявах ! ... и не действах!
Завърших, кандидадтствах в университет и влязох по късмет!
Запознах се с една студентка от горните курсове с която ходих някъде около
4-5 месеца просто за да не съм сам!
(наречете ме гадняр ако искате... може би ще сте прави ...)
ОЩЕ помня това момиче, и не мога да си я избия от главата...
Проблемът ми е, че при всеки опит да сваля жена се сещам за тази далечна случка и просто не действам!
ЯД ме е на себе си!
Сега си правя равносметка и просто се УЖАСЯВАМ!!
7 ГОДИНИ !
Тази болезнена моногамия просто ме убива...
Но, както и да е ... това е историята ми...
Чудно ми беше дали някой тук е преживявал/а нещо подобно?
всичко това се случи през лятото на 96'-а.
Бях на 16, млад и зелен, без никакъв опит с жени/момичета и безкрайно наивен.
както и да е ... тогава срещнах едно момиче с което ходихме около 3 месеца... бяхме много щастливи!... море, романтика :) , купон безкраен!
Накрая на лятото тя ми каза че смята да кандидатства в колеж в чужбина. Тогава не знаех как да реагирам... Беше ми тъжно, обаче, от друга страна си дадох сметка че не мога да застана на бъдещето и.
Тя си замина в родният град, да учи език, и аз останах сам...
Малко преди да замине пак се видяхме и си обещахме да си пишем...
Така и направихме! Писахме си близо 2 години! през цялото време аз тайничко се надявах че тя ще се върне (поне за летата...) за да се видим.
накрая, естественно, при мен пристигна едно писмо което сложи край на тази странна връзка! БЯХ размазан! търсех причини, ядосвах се на себе си... (много я обичах), на нея ... на ЦЕЛИЯТ свят !, успехът ми в училище падна и аз само го крепих колкото да не е без хич ... Не ми пукаше от нищо!
(през това време всяка една моя връзка беше обречена на провал буквално заради мен самият. Споменът за това момиче не се изтри от паметта ми! )
Постоянно сравнявах ! ... и не действах!
Завърших, кандидадтствах в университет и влязох по късмет!
Запознах се с една студентка от горните курсове с която ходих някъде около
4-5 месеца просто за да не съм сам!
(наречете ме гадняр ако искате... може би ще сте прави ...)
ОЩЕ помня това момиче, и не мога да си я избия от главата...
Проблемът ми е, че при всеки опит да сваля жена се сещам за тази далечна случка и просто не действам!
ЯД ме е на себе си!
Сега си правя равносметка и просто се УЖАСЯВАМ!!
7 ГОДИНИ !
Тази болезнена моногамия просто ме убива...
Но, както и да е ... това е историята ми...
Чудно ми беше дали някой тук е преживявал/а нещо подобно?
Re: 7 години...
Тя е оставила частица от себе си в теб и в живота ти, но трябва да отвориш сърцето си - огледай се колко прекрасни хора има около теб, които заслужават да обичт и да бъдат обичани
Вярно е че магията не се получава със всеки, но все с някоя ще се получи и... Само трябва да отвориш сърцето си, за да може да се случи А хубавите спомени си ги остави - те са си част от теб
Вярно е че магията не се получава със всеки, но все с някоя ще се получи и... Само трябва да отвориш сърцето си, за да може да се случи А хубавите спомени си ги остави - те са си част от теб
вдОвец в чернО™ ......................
... абе тъпОтии праиш 
... каквО да ти кажа ... освен,че путките съ си путки ... и живОтъ си е живОтъ ... и трябва да ги приемеш такива каквитО съ ... твОятъ путка си е била,катО всяка друга ... влажна на мОментъ и суха някъде в бъдещетО с тебе ... всичкОто опира дО тяхнОто мОментно състОяние ... те живеятъ в настОящето и акО не си пОлучаватъ нужнатъ дОза шпеци и лигални прОстотии се отказватъ от тебе ... а ти си мислил за бъдещетО ... е не ги карай да мислятъ за бъдещетО ... след,катО живеятъ за мОментъ
... ти не си гаден а си тъп ... сОри,че така ти гО казвам ... в иметО на някаква си пачарвива пОквара си тръгнал да ебаваш всяка друга ... е да амъ те каквО съ винОвни,че някОя тъ изебала брЯ? ... каквО тОлкова станалО,че еДна курва немОе да е забраиш? ... игаСи купОнъ детъ си ... трябва да запОчнеш да мислиш,катО женСка ... ахъм и самО да живееш в настОящето ... така се пОлучава ситуациятъ "с техните камъни в техните градини" ... акО тОва го усвОиш,а имеННо да немислиш за бъдещетО и да крОиш планОве ами самО да се възпОлзваш от мОментъ ... тО не самО ще ги сбъркаш ами и ще видиш как ценатъ им пада с всеки изминал ден акО небъде подплатена с бъдеща фантазиЯ ... путките съ за тОва як гърч и тОва е ... за да си ербаб трябва да действаш,катО тях и да станеш еДна кучкъ с ташаци ... тОгаФФа шъ ти стане пОложените рОзово 
... каквО да ти кажа ... освен,че путките съ си путки ... и живОтъ си е живОтъ ... и трябва да ги приемеш такива каквитО съ ... твОятъ путка си е била,катО всяка друга ... влажна на мОментъ и суха някъде в бъдещетО с тебе ... всичкОто опира дО тяхнОто мОментно състОяние ... те живеятъ в настОящето и акО не си пОлучаватъ нужнатъ дОза шпеци и лигални прОстотии се отказватъ от тебе ... а ти си мислил за бъдещетО ... е не ги карай да мислятъ за бъдещетО ... след,катО живеятъ за мОментъ
... ти не си гаден а си тъп ... сОри,че така ти гО казвам ... в иметО на някаква си пачарвива пОквара си тръгнал да ебаваш всяка друга ... е да амъ те каквО съ винОвни,че някОя тъ изебала брЯ?
... каквО тОлкова станалО,че еДна курва немОе да е забраиш? ... игаСи купОнъ детъ си ... трябва да запОчнеш да мислиш,катО женСка ... ахъм и самО да живееш в настОящето ... така се пОлучава ситуациятъ "с техните камъни в техните градини" ... акО тОва го усвОиш,а имеННо да немислиш за бъдещетО и да крОиш планОве ами самО да се възпОлзваш от мОментъ ... тО не самО ще ги сбъркаш ами и ще видиш как ценатъ им пада с всеки изминал ден акО небъде подплатена с бъдеща фантазиЯ ... путките съ за тОва як гърч и тОва е ... за да си ербаб трябва да действаш,катО тях и да станеш еДна кучкъ с ташаци ... тОгаФФа шъ ти стане пОложените рОзово Re: 7 години...
Damm, i na men mi se e sluchvalo. Bjah ujasno vluben, a kogato tja mi kaza che e reshila da ne se obvarzava i ako moitoe chuvstva sa naistina tolkova seriozni, znachi e po dobre vednaga da se razdelim i da ne se chuvame poveche... ideshe mi da si prigrica saz zabi njkoj karajnik. Tolkova ujasno boleshe.
в отговор на ПpeпoдoбниЪ™
#6
Re: вдОвец в чернО™ ......................
>>акО тОва го усвОиш,а имеННо да немислиш за бъдещетО и да крОиш >>планОве ами самО да се възпОлзваш от мОментъ ...
мдам... Това винаги ми е било трудно:
да хвана момента за ташаците и да стискам силно. Много му мисля .
Както и да е... шя сЪ управимъ.
мдам... Това винаги ми е било трудно:
да хвана момента за ташаците и да стискам силно. Много му мисля .
Както и да е... шя сЪ управимъ.
Re: 7 години...
по мое мнение си я идеализирал в съзанаието си и сега търсиш нещо префектно което да отговаря на идеала ти. запитай се наситина ли помниш ясно каква е тя, какви са били чувствата ти? а и за 3 месеца едва ли си я опознал във всички светлини.
аз самата дълго време идеализирах първото ми гадже (склонна съм да вярвам че когато 1вата връзка е успешна и дълготрайна,особено за жените, води до нещо подобно), помня че го обичах, но не помня какво е било усещането, нещо като сън. идеалът бързо бе разрушен,когато имах възможността отново да се доближа до него.
прогледни!
аз самата дълго време идеализирах първото ми гадже (склонна съм да вярвам че когато 1вата връзка е успешна и дълготрайна,особено за жените, води до нещо подобно), помня че го обичах, но не помня какво е било усещането, нещо като сън. идеалът бързо бе разрушен,когато имах възможността отново да се доближа до него.
прогледни!
в отговор на mary-huana
#11
Re: 7 години...
>>...време идеализирах първото ми гадже
всъщност тя отговаряше на идеала ми за гадже още тогава...
(И ТОВА сега като се замисля е било BAD BAD BAD
)
гадното е че се хващам все по често, че сравнявам всички жени по този "калъп"
и някакси върша глупости с другите които не се "вписват"...
всъщност тя отговаряше на идеала ми за гадже още тогава...
(И ТОВА сега като се замисля е било BAD BAD BAD
)
гадното е че се хващам все по често, че сравнявам всички жени по този "калъп"
и някакси върша глупости с другите които не се "вписват"...
айде бе....
Значи цялата работа е, че ти си от тези образи, които се чувстват защитени в своята мъка и отчаяние... и просто си търсиш извинение за да си върнеш сигурността на това състояние... Тя ме заряза! Как можа да постъпи така с мен! Къде сбърках... бля, бля, бля..... Или е друго? Наранено мъжко его? Ти смяташ тази първа връзка, първа любов за провал и от тук нататък определяш всяка друга като предварително провалена... нещо като Нероден Петко а?
ааа..... я се вземи в ръце и прежали тази мадама най-накрая.....Това време, което пропускаш така безнаказано и безотговорно няма кой да ти го върне.... 7 години са достатъчен период да си носиш този кръст.... защо не пробваш нещо по-различно?
ааа..... я се вземи в ръце и прежали тази мадама най-накрая.....Това време, което пропускаш така безнаказано и безотговорно няма кой да ти го върне.... 7 години са достатъчен период да си носиш този кръст.... защо не пробваш нещо по-различно?
Re: 7 години...
Tova mozhe da e normalno sustoianie - prosto ne si sreshtnal druga zhena, koiato da izlichi spomena za predishnata. a tova ne e tolkova trudno, ako si dadesh smetka za dostoinstvata na drugata zhena. Tursi neshto po-hubavo i inteligientno i shte se otursish ot spomena. Osven tova izlizaj i kakto kazva Bagriana "Ostavi da dooide luibovta kakto tia ot vekove si znae."
Re: 7 години...
Когато прочетох това, все едно някой разказваше моята история...С тази разлика, че ние не си кореспондирахме дори с нея. Всички последвали мои връзки бяха провал и краткотрайни, и някак си се случваха най-вече защото другата страна преследваше и настояваше. Дори и да си ми станеше симпатична някоя, то беше защото откривах някаква прилика с нея, а това никога не беше достатъчно, за да направя нещо по въпроса.
Давам си сметка, че тя може би отдавна ме е забравила, че сигурно има вече сериозен приятел, че никога не съм я познавал толкова добре, за да имам толкова постоянни чувства и все пак.....
Когато наистина я видях за първи път имах чувството, че я познавам от много отдавна. Просто сякаш не се бяхме срещали известно време.....НИКОЯ друга не ме е карала да се чувствам така. Един поглед и нещата си дойдоха на мястото, всичко тогава стана просто, ясно, разбираемо, естествено.
Романтиците тук вече ще започнат да ахкат и да говорят за кармата, за голямата единствена любов, която идвала веднъж в живота.....
Прагматиците ще ти кажат, че я идеализираш, защото просто си я срещнал в подходящо време, на подходящ етап от живота и просто от теб зависи да намериш нещо по-добро. Жени-бол, просто трябва да се огледаш.
Циниците ще ти кажат, че си идиот и комплксар...
Но само от теб ще зависи дали ще се оставиш това да канализира живота ти по-този безобразен начин. За себе си казвам, че не съм успял след толкова много години да го превъзмогна и наистина съжалявам. Съжалявам за толкова пропуснати шансове, за това бездействие, което ме кара да се съсредоточавам върху всичко друго, но не и върху това да направя така, че да обичам и да съм обичан. Което ,квото и да си говорим, в крайна сметка е най-важното, нали така?
А знам на теория, че само от мен зависи. Както и твоят живот зависи само от теб и от твоите решения, нали?
Давам си сметка, че тя може би отдавна ме е забравила, че сигурно има вече сериозен приятел, че никога не съм я познавал толкова добре, за да имам толкова постоянни чувства и все пак.....
Когато наистина я видях за първи път имах чувството, че я познавам от много отдавна. Просто сякаш не се бяхме срещали известно време.....НИКОЯ друга не ме е карала да се чувствам така. Един поглед и нещата си дойдоха на мястото, всичко тогава стана просто, ясно, разбираемо, естествено.
Романтиците тук вече ще започнат да ахкат и да говорят за кармата, за голямата единствена любов, която идвала веднъж в живота.....
Прагматиците ще ти кажат, че я идеализираш, защото просто си я срещнал в подходящо време, на подходящ етап от живота и просто от теб зависи да намериш нещо по-добро. Жени-бол, просто трябва да се огледаш.
Циниците ще ти кажат, че си идиот и комплксар...
Но само от теб ще зависи дали ще се оставиш това да канализира живота ти по-този безобразен начин. За себе си казвам, че не съм успял след толкова много години да го превъзмогна и наистина съжалявам. Съжалявам за толкова пропуснати шансове, за това бездействие, което ме кара да се съсредоточавам върху всичко друго, но не и върху това да направя така, че да обичам и да съм обичан. Което ,квото и да си говорим, в крайна сметка е най-важното, нали така?
А знам на теория, че само от мен зависи. Както и твоят живот зависи само от теб и от твоите решения, нали?