...

Вървях без път
сред черно-бялото
безмълвие -
снегът затрупваше
следите ми
със тихо
безразличие.
Вървях и пеех
с пълен глас,
и с поглед в птиците
зареян.
Вървях и шепнех,
може би крещях
от болка,
мъка,
нежност,
гняв.
Сърцето си
пронизвах
със молби
и със проклятия.
Мълчах и плаках,
плаках и мълчах,
и пак вървях, вървях, вървях.
Защото знаех или чувствах,
предусещах:
за мен, дори за мен, една пътека
една-едничка
само моя,
- има -
сред бялото
гробовно, ледено
мълчание
на тази
черна
зима.

Една пътека само,
там - зад тънката, невидима черта,
на времето неумолимо,
която води ме с последната любов
към дъгоцветните
дъждовни
небеса.

Видях се
на съня
във
счупеното
огледало:
и плаках,
плаках,
плаках
и ридах,
а после смях се -
и отново плаках.
Признавам, че едва сега
прогледнах,
проумях,
разбрах:
Това че моето сърце
сияе три лета
на дланите ти
в чистия обков
е Чудо.

Велико чудо,
сторено
за мен
от птиците
небесни -
за шепа
думи.

Ухание на нощ
и аромат на сняг,
намръщени са облаците
и се въсят:
тъгуват за луната,
която чезне и умира –
но без плач,
защото ще възкръсне
с утрото.

Ухание на сняг
и розови листенца
на плод откъснат
и желан,
и забранен.

Какво ви става?
Всички тук бленувате
за мириса на розата,
за нежността на
зазорилия се ден,
за някого
за нищо на света
за пролетта,
която дълго
ще се крие
и още трябва
всички ние
да дочакаме...

Не, няма повече да питам
случайно тази нощ
наминах,
сега ще си вървя.
Само след миг…
Отново закопнях
да се опия с аромата
на думите-цветя.
Защото всичко тук ухае
на рай тръпчив
или намерен,
на старо злато,
есенни листа,
парфюм и нощ
вино, безсъние
на чашата горчива
и изпита,
на сълзи, багри и дъга.
Тръпчиво-сладките ви
и горчиви стихове
обичам.
Опивам се от аромата
на думи, рими
чужди, нечии и ничии
от нежното ухание
и от финеса,
извиращ
от написаното,
от прошепнатото
изплаканото,
неизреченото.
Изкрещяното там,
между редовете.
Простете, задържах се.
Съвсем залутах, късно е.
Нощта изниза се.

Тръпчивото ухание
на стиховете ви обичам.

а ти пак ела, да поразказваш още за сняг, луна и птици : )

Ако се посъвзема от шока... което не го вярвам, щото покрай работата тая нощ се разходих из архивите. izchervqvam se:( потрес... знам, че ме разбираш,,,, пък и не само ти:)
Спокойно, все съм си в омагьосания кръг на ние врабчетата:) Ако не е поезия, ще е проза... може би, някой ден.
Желая ти цялото слънце и щастие, и всичко, което може да бъде написано тук с невидими букви:












П. С. Дължа на каката една огромна благодарност за пожеланието, което и тя едва ли си спомня (също като мен, за мой срам), сбъднало се е за броени дни:)

П.П.С.
Не намираш ли, че човек трябва да си тръгне красиво?
;)

че как пък успя?!
аз не мога да вляза в архива изобщо. а там има доста хубави неща, които ми се иска понякога да прочета отново...
за тръгването изобщо - не зная, аз рядко се заричам, защото колкото и да съм сигурна за каквото и да е никога не съм съвсем сигурна.
а пък и това да си тръгваш все си е тъжна работа... когато ми се е случвало повече съм била заета с това, че ми е мъчно, отколкото с това как изглежда отстрани.
пък и в края на краищата - по-добре е да не си тръгваш, нали така : )

хубави неща е меко казано, уверявам те. Успях трудно, но с упоритост и побродих доста:) Из страната на виртуалните огледала, ох,,, ама аз съм била наистина... нямам думи. Мълчание. Скръбна пауза. И див смях,,, със сълзи, до изтощение. Чудото на огледалата.
И сега, да ти призная, нехая как изглежда отстрани... Оказва се, че е възможно човек да остави частици от себе си някъде, признавам,,, е, тази нощ се срещнах с една голяма куражлийка,,, визирам себе си:)))))
Вярвай ми, ще ми се да си поприказваме някой ден. Не онлайн:))))) - леле колко съм била светната с терминологията, направо умреф от срам нощес:( Та мислАТА ми беше:
Знам, че ще си поприказваме, на живо, при това без никакви уговорки. Пътищата се пресичат, това понякога е лошо, но в повечето случаи е чудесно.
;)

добре, но защо да нямаш все пак някакви координати?
адресът ми е в профила.
: )
и на мене би ми било приятно да те видя, наистина

Ако не ти се обадя скоро, не мисли, че съм забравила. Имам страшно много работа, няма смисъл да обяснявам на просветените значението на магическото число 5 в живота на някои феноменални :) личности, което с много труд и учене вече е 7:)))
До скоро:)

Забравих да ти кажа нещо важно, понеже заговорихме за птиците... Имам една голяма, мнооого голяма мечта - всички птици да са свободни, да пеят и да няма никакви такива ОскарУайлдовски (забележи, авангарден правопис)))) славеи, тая приказка направо ми разби сърцето,,,, никакви гладни, непеещи, тъжни, малтретирани и изобщо затворени в каквито и да било - истинси, измислени, и прочая *... клетки птици.
Искам всички птици, или тези, които могат да летят като птици, да са щастливи, свободни и обичани.
Нали е искам много

,,,
.

както винаги, най-силното кресчендо ми е правописТата
:))))))

китайска му работа:)
китайски снегове значи:)

Ей, много е хубаво!

Under the crimson Wings of Hate where the lost are safe until they love again

Благодаря за красивите стихове!

пaк нaмини,
aз ще чaкaм,
зa дa прочетa
думите ти.
(и желaниятa)


Тук идвa крaя нa товa пътувaне. И нaчaлото нa всяко следвaщо

липсваха ми разговорите с теб, да знаеш:)
за китайските работи не знам, обаче виж ся:
от кимоното на изрисуваната с акварел гейша върху снега се отрониха няколко лотосови листенца... тя де престори, че нищо не забелязва, но кой знае защо притвори очи.

е това ако не са японски работи, здраве му кажи:)

:)
Експромт:

Смарагдово небе надвиснало е над кърмата,
Пред мен е шир безбрежна, а във зениците ми тишина
Полъхва вятърът, разгръща уморените платна
Ухание на теменужен бриз, лазурна синева
Бял лист, мастилница, перо… Дъхът ми спря.

:)
10х!

Сребърни думи:)
Благодаря ти.

и още

Тук идвa крaя нa товa пътувaне. И нaчaлото нa всяко следвaщо