ПРЕТЕНЦИИ...

Става въпрос за мобилните телефони и манията за купуване на маркови дрехи. Дъщеря ми е само в четвърти клас,а това вече се превръща в проблем у дома. Сред нейните съученици сякаш се е заформило съревнование за тези неща. Изчерпах вече обясненията и незнам как да се справя,а виждам че отношенията в класа явно я подтискат:((

ERIN GO BRAGH!

хоби, което да развива самостоятелност - запишете се заедно в някой от пещерните или алпийските клубове - адски помага, детето има самочувствие на по-голямо, интересува се от карабинери и самохвати и от маркова спортна екипировка, осевн това диша чист въздух, ходи много и т.н.

а да си карал колело на заледено езеро или да си влизал в пещери в Гърция са неща, които стават за раздувка пред един преситен клас... и носят много повече удовлетворение....

.....moya sin e v chetvurti klas susto...dosega ne samo, che ne e poiskal markovi drehi..., no edva li i realn znae che ima takava razlika...

na uchiliste se hodi s uniformi ....sledobyd igrayt na dvora ....bez znachenie s kakvi drehi...

...ako se vurne s skusani kolena ....i az go popitam da gi hvulum ili da gi zashiya tezi drehi...toi kazva..."taka sa ok "...vsichki hodyt taka.....s dupki....po kolenata ...( momcheta ...kakvo da gi pravi chovek ...ne mogat da ima tdravi kolena poveche ot sedmiza....


mobilnite telefoni sa zabraneni....v uchiliste ..( makar predi da gi zabrani direktora...edva li imashe pet deza v uchilisteto s tel....predimno ot shesti klas....)
predi okolo sedmiza doide pismoto ot direktora ...che nyma nuzda ot mobile v uchiliste..( predi moeshe da imash , no da sizklucheni v chas...)

...ako nykoi nosi ste bude komfiskuvan i roditelya trybva da ide da go vzeme lichno ot direktora .....sled kato direktora ste pobysni prichinite si ...zashto ne e neobhodimo....da ima...


az sum napulno suglasna i podkrepym reshenieto na direktora..
v uchilisteto si ima ofis...ako chovek ima nuzda vinagi moze da svunne v ogisa i te ste kazat na deteto ako ima nuzda da se predade neshto...
ot druga strana ...ako dezata sa bolni ili neshto se sluchi ...te( ot ofisa) vinagi se obazdat na roditelite ..da im kazat...

taka che za kakvo sa im mobilni tel ...
na tazi vuzrast....

samo problemi za krazbi i razpravii..chupene i kradene...


.......az dori na rabota ...sum dluzna da si durza mobilniya izkluchen....

...pulk dezta v chas da imat tel...ne znam....ne sum suglasna...


Ot kakvo se mudriyt sramuva, ot tova se ludiyt naduva.

как се справяте с даването на джобните пари? по колко им давате?

Усмихни се…утре ще бъде по-лошо.

Нас изрично на родителските срещи преди да започне годината, ни помолиха отначало да не даваме пари, а закуски, ако се дават пари – да са примерно левче…. Казаха, че в лавката се продават само боклуци – дъвки, пискащи, плякащи, въртящи се и пукащи се гадости или сини и зелени близалки и т.н. Неща, които се носят в час и се разглеждат или показват, или с тях се пляка…… Е, аз давам по левче и Кайо твърди, че му стигат, даже връща понякога – ако не давам сутрин преди излизане закуска, щото и това се случва, тогава давам 1.30 – 1.50, в класа има дете с по 50 стотинки, което явно си носи редовно закуските, но има и едно с по 3.50… Миналата година са имали дете с по 50 лева на ден, така разправят даскалите, хич няма да коментирам……

Дъщеря ми закусва и обядва у дома. Давам и 0.50 или 1.00 лв.за да си вземе нещо в междучасието. За възрастта и намирам,че това е достатъчно.

ERIN GO BRAGH!

Имам много силно мнение по въпроса с джобните пари. На мен още от първи или втори клас ми даваха по 20 лева на месец - това е през 80-те години . Никога не са ми давали пари за ден или седмица. Смея да твърдя, че това ме научи на много неща и главно да се простирам според чергата си. Незнам дали в началото съм ги харчела за ден или веднага съм свикнала да си ги разпределям за месеца, но никога не ми даваха допълнително ако ги изхарча.В крайна сметка и сега никога не оставам без пари а да вземам назаем ми се е случвало веднъж или два пъти в живота.

дъщеря ми пък е една спестовница. първо и давахме левче, тя връща половината. започнахме да й даваме 50 ст., тя пак сколасва да върне ресто! сега взима 30 ст., казва че си купува меденка, кексче или дъвка! закусва сутрин у дома и явно не е гладна, а и има в чантата шише минерална вода... предполагам, че е такъв характер /за разлика от широкопръстата си майка/

от порядъка на 10 лв.
за 13 годишно момче за сега стигат - закусва и обядва в къщи, джобните са за лични нужди.
Спестява... случвало ми се е да му взимам по 20-30 лв на заем. Когато събере повече пари - купува си нещо едро, за което все не намираме средства - тротинетка си беше купил преди 2 години, сега за джойстик събира...
Иначе ги харчи предимно в компютърните и за разни дрънкулки, на които децата се радват - ключодържателчета, разни гадни разпльокващи се топки, фенерчета и джобни ножчета.
Идея нямам как успяват да му стигнат тези пари... на мен ми се струват малко, ама за сега ще са толкова.

и в нашият клас беше така
Добре, че малкия не се връзва на такива неща... иначе на всяка родителска среща това беше първа точка в дневния ред - мобилните телефони и съревнованието за скъпи дрънкулки и дрехи.

За дрехите няма претенции каква марка са (за сега), само да изглеждат като на съучениците му го интересува, та минавам евтино с малко повече обикаляне. Има доста свестни български дрешки, които не остсъпват по дизайн и качество на марковите и определено няма да изпадна в шок, ако ги загуби или скъса :)

Телефон ще получи за тази коледа за подарък... всъщност моят стар апарат. Не заради гъзарията, а просто вече му трябва - 7 клас е, обикаля из целият град, пътува 1 час до нас и ще съм по-спокойна, ако мога да го контролирам, докато е в движение.

Въпрос на среда. Във вашата страна приоритетите в ценностната система са отдавна подредени в "нормалния" ред, но в Бг, страна бедна и мизерстваща, и децата дори са под влиянието на материалните ценности.... Доколото имам наблюдения за ученичките от 4-ти клас е страшно важно дали носят модна дрешка и моден мобифон. Какво да се прави - влияние на средата и родителите е хубаво донякъде да се съобразяваме с това, да не принуждаваме детето ни да се чувства отчуждено само заради това. Напр., да направим компромис и да му подарим една-две модни дрешки... Като модата с чалгата. Без забрани. С отваряне на кръгозора. Това, което можем да направим тук в Бг, е постоянно да изместваме материалните критерии в ценностната система, напр. децата ни да придобиват самочувствие чрез някои свои индивидуални способости, таланти и занимания, различни от приятелската група/среда. На едното ми момче много му "липсваше" мобифон последен модел още във втори клас, сравнявайки се с съученичките и съучениците си... Е, записах го спорт и постепенно доби самочувствието като единствено в класа по тази "линия" ... Трябва да ти кажа, че и в Бг училище мобифоните са забранени за ползване в час (пише го на всеки уч. бележник), но нито учителките, нито децата се съобразяват с тези правила и какав се получава - анархия... Освен това, ако нещо пострада някой ученик или ученичка, то малко вероятно е учителка да се обади на родител, защото има много малък лимит за ползване на училищния телефон (недостиг на пари на общината и държавата), а да си харчат от трафика на личните мобифони не са склонни (манталитет на пренебрегнатото съсловие на учителите и на всеки българин всеки да се оправя сам)... Последен пример - ученик пробива главата на друг с молив по време на час зад гърба на учителката, потича кръв, учителката се обръща и почва истерично да се кара и на двамата и след като ученичките се разпищяват, уплашени от течащата кръв, се сеща и изпраща пострадалия при уч. мед. сестра да отиде сам...Това в 4-ти клас. Друг пример, ученичка се разплаква и разтреперва, когато учителка влиза в началото на часа да преподава, и след нейните откровени лъжи за побой от нейн съученик учителката започва да сипе ругатни и обиди върху ученика и семейството му пред целия клас, след това придружава ученичката до мед. сестра, повиква линейка и накрая се разбира, че тя има само по-високо кръвно от изиграната сценка и е скъсала тетрадки, хвърлила, и счупила комплект линии и моливи на набедения съученик ей така по настроение, а часът пропада. Набеденият не е "реабилитиран" и не е получил цивилизовано извинение нито от учителка, нито от ученичка. Дори родителката на ученичката се опитват да подадат писмено оплакване от набедения ученик и да "заличат" следите на агресивната лъжа на дъщеря им. И утре какво да си мисли този ученик, след няколко подобни случки, да има ли въобще доверие в учителката, да се саморазправя и оправя сам при конфликти ли или да си ползва откровено юмруците - училището не го учи, учителите са пас, остава родителите или никой... Въобще в Бг училище децата са много агресивни (физически и психически чрез тормоз, откровени лъжи с цел оправдаване на агресивното си поведение, демонстрации на мобифони, дрешки...), а учителките нямат точни указания и правила как да се намесват в такива ситуации и затова предпочитат да са пасивно наблюдаващи - не се знае дали някой агресивен и безцеремонен родител ще дойде утре да ги навика, набие или нещо подобно... А Министерството спи