Кое е вярно ?

Как човек се доверява на нещата от живота ...
Когато желанието се намеси в мисловната му дейност и помага той да избере желаното за действително ...
Не че не съм го казвал и преди ... но страшно голямо значение има тази малка житейска подробност. Ужасно голямо.
Ми тъй, който не го може, не го може. Самоконтрола. Дрругите пък дали не прекаляват ?
Вижте се когато желаете нещо, как ви се иска да е факт. И колко сте склонни да загърбите фактите в името на мечтите си... Просто с лека ръка приемате че щом желаете това да е еди- как си, то най-вероятно е именно така ... Съдбовна грешка. Е, не винаги разбира се. Много зависи ... А и някои неща действително стават факт под напора на желанието ни ... Даже доста неща стават така ...
Както и да е. Без конкретност. Честито замисляне и да почерпите ... некоя мисъл тук и сега ;)

Гледам в темата за спасяването на онова двумесечно българче в сайта на майчетата и запушената банкова система. Иска ми се да не беше така.
Всъщност, не е така.
Системите си работят. Хората, не.
Накъде винаги седи някой да пречи.
В случая, да се оперира бебето.

И знаеш ли какво си мисля ?
Грешката не е в мен.
Дори си вярвам, 4еНе е в мен.
Накрая знам, 4еНе е в мен.
Познанието ме е натъжило.







[линк]

това си е световноизвестна истина, когато много желаеш нещо почваш да го виждаш направо, и аз като теб съм казвала много пъти мисълта е огромна сила, просто неизползвана,
но в това да желаеш страшно много нещо няма нищо лошо, така се постигат най-големите неща в живота с огромно желание, иначе не става

проблем е когато го желаеш, а не можеш да направиш кой знае колко...но винаги може да се измисли нещо

This is my territory!

че това си мислех преди няколко дни.
Къде е истината, коя е действителността, кое е вярно?
Вярно е това, в което вярваш?
Или ние вярваме на неща, в които искаме да вярваме.А истината е някъде другаде.И лутайки се по пътя към нея, как разбираме, че сме я достигнали?
А някои умни хора са казали, че истината се крие в сърцето и всичко онова, което чустваме, ни води към нея.

Все неща от този род си мислех, а есенното слънце напичаше на прозореца и сякаш ми нашепваше:" остави тези мисли, ела навън.Така и няма да намериш отговора"
Поздрави



И кой е съумял да не изстрада това небе, което води в ада!

винаги можеш да намериш отговора, просто трябва да помислиш, понякога повече

всичко е навързано в причинно следствени връзки

This is my territory!

Явно съм голям материалист, щом когато нямам нещо и го искам не мога да си кажа "а може би го имам".. , защото го нямам!:)
Но виж... това, което казваш ми се връзва с "аз искам-имам прекрасно семейство" и "тя/той не ми изневерява"... Най-много ме впечатляват хората със скромни интелектуални постижения, които са ги постигнали трудно... и са повярвали, че положеният труд не може да не ги е извисил до едно по-такова ниво...

Иначе желанието е голям... двигател, във всеки един смисъл. Когато желанието е само претенция, лесно се преминава от стремеж към илюзорна действителност.

... и след дълъг път аз пак видях
изгрева след гаснещия ден...

"Как човек се доверява на нещата от живота ... "

На кои неща? Можеш да се довериш на хора, ама на неща...?
"... да избере желаното за действително ... " Вероятно говориш за илюзиите.
Как да разберем дали нещо е така както го виждаме ние? - това ли е въпросът?
А кога нещо "е така" както го виждаме ние? Кой определя дали "е така" или не?
Отговорът е - Хората. Другите хора. Само по други живи същества можеш да се ориентираш. Котка или куче не могат да ти кажат кое как "е", макар че сто на сто си имат и техни собствени мъдри възгледи :-) И понеже не могат да комуникират вербално, ти не се интересуваш какво мислят те.

Значи ако ти имаш някакво голямо желание, то със сигурност не е самоцел някаква, тоест, има и други участници в него, зависи от хора и от техните желания. За това какво мисли/иска друг човек е най-добре да не се правят свободни отгатки. Просто не знаеш и толкова. Не можеш да го предвидиш. Не знаеш докато самият човек не ти каже. А ако ти каже, и мнението му не съвпада с твоето, ти си мислиш - Ама не е така, не е прав.
И пак - нито ти можеш да му кажеш, че не е прав, нито той може да ти каже, че не си прав. :-))) С други думи - всеки е прав за себе си (и крив за другия :-)
Хубаво е когато срещнеш някой, за който мислиш, че е прав. Тогава виждате нещата по един и същи начин, имате сходство, искате едно и също (може би).

Иначе - ако много силно желаеш нещо, то ще се сбъдне. Но не трябва да го празнуваш преди да е успяло да се сбъдне.

Успех! :-)

Love is not a mood, but a dynamic way of being.

започнал си да пишеш като мулето мама му стара
вижте се ,еди кво си ,еди що си,не знам кво си

когато не се доверява на нещата от живота,
човек почва да се доверява на нещата от неживота, и се превръща в учен.

^ (това горе) определено не е вярно, но е аксиомка около която може да се пожелаят доста изяснявания...
вярно и невярно няма. има само помислено и непомислено (достатъчно)

"А ако ти каже, и мнението му не съвпада с твоето, ти си мислиш - Ама не е така, не е прав. " - точно това имах предвид. Понеже не ти харесва неговото мнение - желаеш друга да е истината - и това те подтиква всячески да намериш доводи "против" - а знаем че адвоката може всичко ... но най-добре си постига онова, за което му плащат ... в случая - с мечтата ;)
Често с теб сме се обвинявали един друг именно в този "грях" ;)

Виж ца, то тва не е ... каквото е ...
Важно е кво се вее най-отдолу ...
Мда ...

Мен повече ме интересува кога ще пожелаем всички едно изясняване относно доходите на политиците и тяхната връзка с работата която са свършили ... а иначе - който си го може ... Така де ;)))

Ми да !

Ето това тука дето случайно са те снимали, си го искала Вервам ! :)





П.П. И да бъда по-сериозен - съгласен съм. Все пак най-важно е как сме ЖИВЯЛИ. Така си е.

това ми напомня нигерийските писма -
докато ние искаме да си изясняваме нещо за тяхните банкови сметки,
те източват нашите..

така де, направо да си го кажем - нека нямат сметки.
обаче не по комунистически,
а трябва да се бизнесмени които отдавна си имат пари и не това ги интересува. а кога са ги сдобили само че, като сега почваме капитализма - ? то това не е възможно, параграф 22.
има само един лесен начин - да се продадем на чужди бизнесмени.
/прилича да се осъщестява дори, то в бизнеса най-доброто решение не се изпуска обикновено/

Е, може и дивиденти от благодарното население. Ама сме малки още ...

Откак 1 милион се изнесохте по чуждо, тука останахме без елита на нацията. Знаеш ли какво значи това ?

Всички викат " Беее-е-е-е!"

Не ми се пише. Гадост. И на всичко отгоре беднотията ни обрича на инферното на ментетата... Давя се тук.

добре че единственото което се случва е само невъзможното.
това е целта която предизвиква.
стой си тука , бъди невъзможен, живей невъзможно в следващата/поредна зима на недоволство...

милионите да ходят да стават 'обичайни заподозрени'/американци/...

И двамата да си лягате, да не идвам ! Да обяснявам нещата от живота.
И защо по това време хората спят, четат или се приготвят да спят, четейки







[линк]