Объркан живот

Омъжена съм. От известно време имам връзка с друг мъж. Знам че не е редно, знам че не съм права, знам че не трябва, обаче не мога да го преодолея. Луда съм по другия, искам непрекъснато да съм с него, да го чувам, да го виждам. Естествено, че се чувствам виновна спрямо мъжа ми, а и спрямо себе си. Отначало си имах собствени оправдания (причини) за връзката ми с този човек. Може да не са били верни, но са ми били необходими, за запазване на психическото ми равновесие. Скоро обаче осъзнах, че може би не съм толкова влюбена в този човек, че всеки друг би могъл да бъде на неговото място. Че всъщност причината не е този човек, а аз самата, нещо в мен, което не ми достига, някаква душевна самота и незадоволеност, което ме подтиква към такава стъпка. Иска ми се да съм наясно със себе си. По този начин наранявам освен мъжа си, и този другия човек (защото всъщност ми се струва, че е само инструмент), както и себе си защото се изхабявам в такива връзки, обърквам се и всъщност не решавам главния проблем.
Незнам дали питам за съвет или просто искам да чуя как ще ме охулят другите, та най-сетне да взема някакво решение. Защото не мога да спя, не мога да работя и да живея пълноценно. Отначало си мислех, че е защото съм влюбена, но сега си мисля, че причината е друга. Защото въпреки че съм влюбена тази връзка не ми дава удовлетвореността, която търся.
Знам че сега ще се скъсате да пишете каква съм курва, мръсница и т.н. - пишете. Обаче това да пиша тук ми изглежда като единствен начин да намеря верния път.

И това ако не е вика за помощ към съпруга ти здраве му кажи. Аз няма да те укорявам.Ти сама знаеш какво причиняваш и на двамата.Животът ти ще се подреди.Изглежда единия не ти дава това, от което имаш нужда и ти го търсиш от дугия мъж.Какво мислиш да правиш/Може би е по-добре да прекъснеш връзката,вместо брака си.Мислила ли и какво ще стане ако съпругът ти разбере от някъде нещо за изневярата? От опит мога да ти кажа, че тогава ще заживеееш объркано-като в кошмар! Мисли преди да е станало късно мила. Успех и пиши какво се случва с теб?

Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая!

Според мен причината за това ти състояние е, че се нуждаеш от повече внимание, заинтересованост и разбиране от страна на съпруга ти. Ако разсъждавам в грешна посока, поправи ме.

Това е характер, според мен. Има хора непостоянни, неверни, неудовлетворени. Да ти кажа, и аз май съм от тях. Сякаш има някакъв вятър в мен, който току ме завее нанякъде и спасение няма! В главата ми се върти един стих, може да не го цитирам вярно: "Все туй копнение в духът, все туй скиталчество из път, на който не намирам края..." Разбирам те! Но да те посъветвам не мога. Всъщност просто слушай себе си!

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Да, вик за помощ е, обаче незнам дали към съпруга ми. Отдавна не очаквам той да ме разбере. Няма да казвам колко много опити правих да променя статуквото в къщи. Дори си събрах багажа веднъж, но след дълги молби от негова страна останах. А тогава дори в себе си си бях тръгнала, бях взела решението. Сега поне не се караме толкова, но не мога да кажа, че се разбираме, т.е. не мога да кажа, че ме разбира. Не искам да мрънкам като останалите, колко се чувствам нещастна и неразбрана, защото самата аз имам вина за това. Но ми омръзна да се боря. Искам малко спокойствие, искам като се върна в къщи да не се чувствам нащрек и все едно съм на бойно поле, да не внимавам какво говоря и кое как ще се изтълкува, искам да си бъда аз.
Да, мислила съм какво ще стане ако мъжа ми разбере, но по-скоро не искам да мисля за това. Знам, че ще извадя сто аргументи, но това няма да оправи нещата. Но си мисля, че тогава поне нещо ще се промени. Тайно се надявам обстоятелствата да се сложат така, че нещата да се разрешат сами, но не би.
Казвам си като Клер - сигурно съм такава - вятърничава, непостоянна, вечно търсеща... Но пък защо се терзая тогава?
Може би наистина да прекратя връзката с този човек е най-разумно. Винаги когато се виждам с него се терзая после безкрайно, чувствам се неудовлетворена от себе си. И сега като пиша това си давам сметка какво ми дава тази връзка - самочувствие, вяра в себе си, онова усещане, че някой мисли за мен, че ме иска, без това да му е задължение, окрилява ме, действа ми като допинг да мога да се справя с всичко друго. Звучи егоистично, но не ми се иска да загубя тези неща.
Клер - много хубави строфи, напълно валидни за мен.
Благодарна съм, че не ме ругаете и че все пак ме разбирате.

Мила Кейти явно всички сме такива.И аз съм го правила и кнаеш ли какво..?Когато съпругът ми разбра ме наказа жестоко(на такова лошо отношение не съм си и помисляла, че е способен) и още ме наказва така.Минаха 3г. а той още не ми е простил и и натяква. Ето това вече не знам какви са шансовете да се оправи.

Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая!

Защо се омъжваш като не си наясно със себе си, много нечестно сега спрямо съпруга ти, нямаш това право!Реши какво искаш в този живот, иначе риска да останеш от 2 стола на земята е твърде логичен..

Значи много ме заинтригува идеята ти, че омъжвайки се, трябва да е наясно човек със следното: оттук нататък не си е същия човек ами само съпруг(а) на еди-кого си и после правата му се свеждат до това да носи отговорност за комфорта на другия(ако всичко е честно, спрямо съпруг(а)- няма да е и некомфортно) без значение до каква степен личния(честността тук може да бъде пренебрегната) комфорт е налице?
Правилно ли те разбрах?

Ами аз се омъжих преди 15 години. Тогава нещата съвсем не стояха така... Може би именно семейният живот ме е объркал и направил не наясно със себе си.

Ти вярваш ли си изобщо на това, което написа, та и на мен ми го преписа чак?!?
Както и ти сам/а разбираш, този вариант, който си написал/а е абсурден, в смисъл действително това са неща, които не можеш да ги планираш или да си кажеш, че така ще стане на всяка цена.
Работата е, че когато човек е наясно със себе си, познава се достатъчно добре и като цяло може да си прецени лично за него дали например този човек, за когото се омъжва е този, който е търсел. За целта предварително добре си опознал този човек и имаш все пак представа какво развитие биха имали взаимоотношенията ви in future, а не: омъжваш се и чак тогава виждаш, че той/тя не е това, които си си мислил и естествено компенсираш липсите при някой друг, ето това според мен не е правилно. Първо не е справедливо спрямо този, за когото си се омъжил и второ явно изобщо не си бил "наясно" какво искаш като се жениш. Ето за това говорех, ясно е не всичко може да се предвиди, но нали затова трябва добре да си помислиш преди да го сториш, не се женим всеки ден! Плюс това 90% от щастието или нещастието през живота си човек дължи именно на този, с когото решава да сключи брак, затова мисля че трябва да осъзнава евентуалните последствия от всичко.
Сега ще кажеш, че това и преди 20мин. ти е било съвсем ясно, тогава защо ме питаш глупости?!

Но в живота от теория до практика разликата е голяма.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Разбирам...ами мисля си, че Gigi много добре те е посъветвала, а включваш ли варианта да поговориш с мъжа си за това, което ти липсва и изобщо да разбере, че с това си държане те "губи", изобщо смятам, че единствения човек, който може да смегчи твоето объркване е твоят съпруг.

Безспорно е така, но нали затова все пак премисляме всичко по сто пъти, за да се доближим поне малко до златната среда между теория и практика.

Миличка, започни едно - никой мъж не заслужава жената да му е вярна! Изживявай си връзката и не се кори. Докато ти е хубаво с този мъж, бъди с него. Не се замисляй какво ще стане, ако съпругът ти разбере. Ами, ако утре стане земетресение...?!
Разбира се, имай едно наум, че и другият сигурно не заслужава да пълното ти отдаване. Вероятно невъзможността на връзката ви разпалва мъжкото му его. Такъв е силният пол. Използвай мига, за да бъдеш щастлива. Желая ти го.

Добре де, частично съм съгласна с теб, обаче ти пропускаш, че няма константно положение, ти не можеш да си сигурна, че човека, когото си преценил(а) в пълна вменяемост няма да се промени с течение на времето в друга, противоположна от твоята посока. (хич не е и изключено от промяна на работа, обществено(финансово) положение да му се проемнят ценностите, изискванията, а да не говорим, че има и разни непредвидими неща като алкохолизъм и психически отклонения...)
Просто имам чувството, че изхождаш от една идеална ситуация, пълен стандарт и налагаш един шаблон върху нея. Според мен и говоренето се е изговорило при тях двамата, знам колко трудно една обвързана жена присъпва към изневяра, освен ако не е хиперсексуална, но тогава няма да се терзае така, тя ще си се познава в това отношение, ще си е свикнала с потребностите и с всичко друго свързано с тях.
Мисля, че тя осъзнава последствията много добре, но просто е скована от страх да вземе каквото и да било решение. Просто не чувства себе си, до което(познай как се стига?) с много компромиси относно комфортноста на другия във връзката.
Мислиш ли наистина, че питам глупости? Просто усилих малко цветовете.

Ами виждаш ли, пак ме караш да ти противореча
Не вярвам, че той е човека, който може да и смегчи объркването, нищо, че той е пряко замесен. Мисля, че тя сама трябва да си изясни нещата само за себе си както ти казваш "за в бъдеще" (вероятно като се отдалечи малко, поне териториално от цялата ситуация) и тогава чак да говори с него, а не да говори с него за да и се изяснят нещата.

Извинявай, че не говорих пряко до сега по твоя проблем.
Според мен всичко, от което те е страх ти е основната тежест, а ти непрекъснато мислиш за хиляда неща, които те ужасяват и те карат да се ненавиждаш, от което зацикляш съвсем. Ако застанеш ей така, намериш време (ако можеш за малко да се отдалечиш и от двамата- да зминеш за някъде- за да чуеш какво става в теб- би било най-добре) и си представиш какво в най-лошия случай би могло да стане, ако... и всички страхове подред, но само един по един, не един през друг - без да си отвличаш мисълта и без да обръщаш всичко на самообвинение. Приеми, че си човек, който не е безгрешен и е направил просто този избор, без това да те прави лош човек или по-малко човек от другите. И започни да мислиш повече в тази насока- добре, сега положението е такова- как да го подобря за себе си? Защото ти носиш отговорност само за себе си(ако имаш деца естествено и за тях), а ако ти си добре, ако мъжът ти е човекът, който трябва да е с теб в твоя живот той от това, че ти се чувстваш добре не може да се чувства зле. Същото важи и за децата, макар че там е малко по-сложно.
Надявам се да усетиш, че зависи от теб да се погрижиш за това да се чувстваш добре и да разбереш за себе си как да го постигнеш.

Ами след 15 години в каменомелачката на брака- независимо от първоначалната степен на вменяемост, с всичките му чувства, ежедневие, възходи и падения, в един момент спираш поточната линия и ако видиш, че е останал само прах от камъните, с които са градени основите? След 15 годишен брак, ако си сключил брак в началото-средата на 20-те не можеш да се отпишеш, на колкото и да си, не можеш да го направиш, един живот е. Не значи ли това, че има бая тото в цялата работа- поне да попаднеш на подходящо изтрити зъбни колела за да ти останат важните камъчета по-дълго цели?
Тогава какво ни кара да чоплим в палитрата на вината толкова усърдно и после да се чудим що сме се оклепали?
Чуденето по любовната вменяемост не е ли всъщност минатюрно самообвинение?

взех, че наблъсках едни въпросителни...

всеки на този свят има нужда от нежност, топлинка, доверие, вярност, уважение, обич и може би още някои неща които пропускам в момента.това че не ги получаваш у дома и си ги потърсила другаде съвсем не означава че АЛБАТРОС ще те нарече с някое от имената които си изброила...
пази душевната си хармония защото живота си е само твой и никой от тия дето ще те ругаят няма да чувства твоята болка и самота.

ще полетиш ли с мен

съпругът ти да е близнак?

ще полетиш ли с мен