Вечерен акт

Ето това са минутите след представлението. И какво си мисля в тях? Че наблюдавах чудесна илюстрация на детайла. Интелигентен хумор и нито за секунда не изпускаш интереса си от обръщение. Неангажиращо показно на това, какво означава една приятна за гледане пиеса.
Митко Рачков разбира се отново преиграва. Мисля си, че трудно бих го разпознал от "Самолетът беглец", "Декамерон", "Зимна приказка" или "Вечерен акт" ако не бяха костюмите. Този негов чар може би омръзва, но ако гледащият го му е за първи път, би трябвало да му допадне.
В резултат постановката не те оставя самотен по улиците и дори излизайки от салона светът все още има значение, но за сметка на това тя е едночасово добре изкарано време.

Доколкото разбирам от твоите думи, продължават да я играят с мерак.

Гледах я през миналия сезон. Когато тръгвах към театъра едва сдържах една полувъздишка. Класика е това. И сме свикнали да ни я представят или сиво-сиво до дрямка, или авангардно до неузнаваемост на текста. Както и да е, в името на общата култура - леви-десни, леви-десни - към театъра.
През цялото време спонтанен смях, заради режисьорските решения и играта, и едно червейче, което все човъркаше: "Ахааааа, значи от един текст, нарочен за класика, можело да се извади всичкия цвят, който той съдържа. И май не е толкова трудно, стига да не го гледаш като икона, закачена непосилно високо под тавана на катедралата."
След това, кратък разбор на ум. Чехов си е там. Неотклонно. Чеховската тиха и привидно безпричинна тъга си е там. Само че е добавена и усмивка на умиление към тази тъга, нещо като "дааа, спомням си, точно такова ми беше... тогава." Нещо като личен спомен за отминали усещания.
Уютно ми беше в чеховия текст така. Далеч по-уютно отколкото с регламентираните декори на чеховските постановки, с регламентираните блузи с високи яки, кокове и бели сюртуци за мъжките герои и сдържано-монотонната интонация, възприета дори в руските екранизации.

Хубаво нещо е класикта, стига и на режисьора и на актьорите да не им е скучно, понеже "няма как, репертоарна пиеса е, ще я избутаме някак си". Но точно тези май не са от тях, как' Сийке...

Все още не съм гледала постановката, макар Театър 199 да е "моят" театър. Това, което ме докосна, е "В резултат постановката не те оставя самотен по улиците и дори излизайки от салона светът все още има значение..."
Мислех си, че само аз ходя сама на театър. Макар, че съзнавам - между сам и самотен има голяма разлика. За мен театърът е нещо, което допълнително оцветява живота ми, дори когато някоя постановка не отговори съвсем на очакванията ми. Възхищавам се на хората, посветили се на това изкуство. Разбира се, имам своите предпочитания, но след като гледах класа на Пламен Марков в Университет за зрители миналия сезон - в театъра зад канала- благородно им завидях като цяло за света, в който живеят.

Прав си, но не мисля, че Рачков преиграва точно тук. Той май си е такъв навсякъде.

Именно.

здрасти облаче ..изгуби се ти .
май те нараних-ти извинявай.
обещавам :повече така да не правя
ръка ще подадеш ли ...или ...

съгласна .
приятна за гледане ..
даже много приятна

Винаги съм ценял умението ти да уцелваш адекватните боички и да дозираш правилно светлосенките на повечето театрални картини.

Облакът лети разсеян
Вятър духа го, уви
Но заради едничък глас славеен
е готов да плаче със сълзи.

Ела полека -Рай!
Устата непривикнала на тази сладост-
ще смуче плахо твоите Жасмини.
Така примрялата Пчела от радост-
когато стигне късно своя цвят,
жужи около него като в стая-
брои нектара,после влиза-
и се загубва във Омая!
...
/именячката ми Дикинсън/
...
изчуруликах ти това стихче ..
за да се направя на славейче




здравей облаче -радвам се ,че ми писа

Посетете "Предложение" в камерна зала на Сатиричния - по-добро е, макар и по един и същи текст!

Аз отидох на този театър, след като бях прочел супер положитлните отзиви тук, и затова бях настроен да намеря нещо отрицателно в него и да изляза на всяка цена с "Контра мнение". Нали трябва да и поспорим? И да поплюем, а никак не е лошо да се изплюеш и след това да ти олекне на душицата. Обаче, нямам как, признавам, беше супер изобретателно изпълнение с тези рамки, рамки и пак рамки. И актьорите бяха страшно забавни, въпреки че вече са ми адски банални, омръзнали от телевизионното НЛО. Обаче тук има, майсторство, детайли, хубава композиция и т.н. и т.н. бла-бла-бла..
В тази комедия моят смях беше някак груб, неестествен, като кълбо което излиза от гърлото, поразплита се из въздуха, и едно коте изскача от гърлото ми, хваща го и бавничко го прибира. (Простете това малко лирическо отклонение!?). А.. да.. това е класика. Обаче аз мисля, че Чехов е демоде, защото не го разбирам. Героите му няма как да ги срещнеш из улиците на София. И казвам на мен Чехов ми е любопитен, но никак интересен и даже малко скучен. Искам да ходя на трагедии съвременни и жестоки, с много кръв и други сладки неща. Ха-ха-ха!

P.S А и друго.. В "Сълза и смях" скоро "Чайка". Ммм... Хайде на театър!?!

Тройно щастливи любовници*

Хубаво, че не позволи да ти "олекне" на душицата.
Относно сладките кървища - първо ти!

Първо аз ли? Не може ли да бъде някой друг?.... Вярно, тежи ми на душицата, колкото каруца стара железария за вторични, подкарана от тъжен кон на беден циганин, обаче не ми се дава, бре тая хубава душицата. Моя е, пазил съм и ще я пазя.

Не се давам! Не и не!

Тройно щастливи любовници*