СВЕТУЛКА

Когато слънцето залезне
и устемът му се сломи.
Когато лъчите изчезнат
и мрак душите дели.

Когато спре птича песен
и бухал злокобно вести.
Когато в душите е есен
и в небето умират звезди

Тогава се взри в тъмншната.
Огледай се.Там ме тъси!
Аз съм виделината в душата.
Светулка съм-хвърлям искри!

щот си вещица ли е, или си вещица, щото има бухали?
: )

ima antagonist - svetulka, ne vijdash li?

ами не видях, щото е тъмно ; )

ami njamash videlina v dushata nachi,,,,

абе душата ми...
ние говорехме за този стих, горе. мани я душата ми.

шегувам се : )

Щото съм бухал и ми е по-комфортно да се представям за вещица

ma i toja stih si e jiv Titanik, otvsjakade:(((
sichko e jasno,,,,