Маркес

"Не бих пропуснал нито един ден да казвам на хората които обичам, че ги обичам. Бих доказвал на хората колко се заблуждават когато си мислят, че престават да се влюбват когато остаряват, несъзнавайки че остаряват, когато престанат да се влюбват... На едно дете бих дал криле, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не идва със старостта, а със забравата. Толкова неща съм научил от вас, хората... Разбрал съм, че всички искат да живеят на върха на планината, без да осъзнават, че истинското щастие се крие в начина по който откриваме пътя за изкачването на стръмнината. Научил съм, че когато едно новородено притиска за първи път пръста на своя баща осъзнава, че това ще е неговата вечна опора... Научил съм, че един човек може да погледне на някого другиго от високо само когато му помага да се изправи... Толкова много са нещата, които бих могъл да науча от вас, но реално те няма да са ми от голяма полза защото, когато ме запечатат в този земен куфар, за нещастие ще съм мъртъв..."

Габриел Гарсиа Маркес

The heart is a lonely hunter.

"всички искат да живеят на върха на планината, без да осъзнават, че истинското щастие се крие в начина по който откриваме пътя за изкачването на стръмнината"

знаеш ли колко физичеиски познавам тази метафизична истина?

някога се занимавах с алпинизъм. 99% от алпинизма не е покоряване на нов връх, стена и т.н., изминавана на пътя от теб, по-точно от свръзката (щото по принцип алпинистите катерят в свръзка. единаците като Меснер са рядкост все още). и никога, ама никога - колкото и да си изучавала маршрута по описанията на тизе, които са го минали, винаги се оказва, че откриваш пътя наново. той не винаги е същият, какъвто ти го е описал преминалият го; или ти не си същият, както преминалият го. всеки маршрут/тур, който минаваш, е откритие. и тук бих допълнила автора - откриването не е само на новия път, а и на новото аз. след всеки нов маршрут/тур ти ставаш по-различен....

и съвсем офтопик: една от причините да харесвам нововремци - баси тъпата политическа фраза - е М***С********* /който е един от тях/. ами навремето сме катерили. и помня, когато М*** друсна /алпинистки жаргон за падане/ от Злия зъб /един от най-гадните върхове за катерене/ и вися часове докато дойдоха спасителите да го измъкнат. щото той беше друснал 30-40 метра, нямаше никаква техническа възможност свръзката му да го издърпа - и поради спецификата на тура, и поради това, че М*** си бе счупил таза.

е, ами аз оттогава си имам едно наум плюс за М***. може да не съм права. може сега вече да не е същият. не знам. но за мен той ще остане с това. както ще остане друг приятел - Ж****, който в спасителна акция на друга стена Злия зъб - акция за спасяването на едно друснало момиче - загина.беше направил най-примитивна въжена стълба - алпийско въже с дебели възли, вързани на около пожловин и малко метър. да, и това се е правило и се прави, но в изключителни случаи. а момичето беше на ръба на оцеляването и нямаше време за чакане на спасителната служба. и Ж**** оплете стълбата и тръгна. и по едно време се откачи и падна. горе-долу от 2000 метра височина -Злият зъб се издига рязко и остро над низината,1 в която е и Рилскишят манастир. момичето, слава на Бога, дожчака спасителиште. а Ж****... не ми се разправя как му събирахме останките по сипея....

та за такива неща ме накархте /ти и Коелю/ да се размисля.... за пътя, за смисъла на пътя, за щастието на пътя, за цената на пътя.....

IMAGINE...

Благодаря ти...
Че ме разплака...
Хубаво е...

габриел гарсия маркес - любов по време на холера

hang my head drown my fear till you all just disappear

Който не я е чел, да я прочете! След това още веднъж.
Визирам едни Близнаци... ъ... предимно...

а кампот где?

Ако кажеШ и от коя книга е,Ще съм ти адски благодарна
Благодаря..zа страхотния текст
Тоzи...да не е водолей слуЧайно?

Перфекционизмът е непростим недостатък на онези,които не умеят да блестят с Несъвършенството си.

Не е Водолей... Роден е на 6 март 1928...

The heart is a lonely hunter.