Намеса?

Що е това намеса в личните отношения с някого?
Как можем да я класифицираме, определим?
Как можем да се защитим?
Що е това “психологически тормоз”?
Вид намеса ли е той?
До къде можем да стигнем за да изхвърлим натрапника?

Да си представим някакво напълно объркано същество, което ни най-малко не е на ясно с живота, с желанията си и с начина за постигането им... Същество което цени единствено повърхностните неща, просто защото до други не се е докосвало... Същество на което животинските инстинкти са на преден план още от ранно детство и вероятно още от тогава си е подредило грешно ценностната система... Същото то брани брака си, но си позволява да навлиза и в други връзки... да руши други връзки - неговото си е негово и е свято, но чуждото е общо... Не приемано и от двете страни на тази връзка , то периодично се пробва нахалствайки и ползвайки за прикритие думи като "приятелство" ...нещо от което пък въобще не обира, имайки се предвид липсата на приятелства в живота му... Прекратява поредната си мимолетна връзка и хуква да се пробва, не му е проблем, че е изхвърлено или отритнато, утре пак ще се пробва, а аз се чудя трябва ли да търпя това и какви права имам... до къде мога да стигна, за да защитя връзката си от това чудо на природата ...нагло до безобразие?




Път след път, пътища много...

Баси и темата! Ти имаш някакъв удивителен талант да ми улучваш личните болезнени въпроси... макар и в друга посока да са.
Но, преди да убия някого с камъни, искам да съм 100% сигурна, че наистина си заслужава да ми тежи кръвта му...

Напълно объркани същества - бол! Нещо повече, в различни моменти от живота си самите ние - аз, ти... - сме едни много объркани същества...
Ако не сме - едва ли бихме допуснали намесата, за която говориш. Някак, струва ми се, че такава намеса отвън - "психологически тормоз" - е възможна само тогава, когато самите ние сме несигурни и неуверени. Когато имаме "пробойни". Когато сме "сгафили" в нещо.

Иначе - принципно - и най-невинната реплика от приятел в посока връзката ни може да бъде разглеждана като "намеса". Докато репликата е в синхрон със собствените ни виждания - всичко си е ОК. Когато обаче започне да им противоречи - тогава изведнъж я усещаме много остро, намесата...
Предполагам, знаеш колко е чувствителен човек, когато е влюбен и е тотално омаян от обекта... особено ако обектът е неподходящ - по мнението на околните. Преди време се беше събрала цялата ми фамилия да "решава" какво да прави с едно от хлапетата в рода, което се беше отнесло в "неподходящо" влюбване /дори и от моя гледна точка/... Първото решение беше да се наложи "вето". Груба грешка, естествено... Хлапето полудя окончателно, стегна си багажа, изнесе се, търсиха го с полиция, давахме денонощни телефонни дежурства кога ще се обадят я от полиция, я от болница, я от морга... Пълна лудница. Когато в един момент го намерихме, стана ясно, че тоя номер няма да мине. И настъпи промяна в плана: като се обичате - ами, женете се! Ей ви къща, ей ви кола, ей ви всичко - женете се и да приключваме!... Единодушно.
И познай.. Изведнъж настъпи прозрението "ама още ми е рано!"... "не искам да бързам"... "нека да си поживея" - и такива разни. Пълен отбой! В крайна сметка, при следващото неудачно влюбване хлапето се ожени по своя воля - фамилията "гък" не каза - и сега се развежда... пак по своя воля...

Тъ, преди да хвърляме камъните... възможно ли е "намесата" да си е наша лична грешка? Все пак...?
Необходимо ли е да се събира наистина "цялата фамилия", само за да вземем погрешното решение?

П.П.: Малко отдалечено от темата, но... наскоро се забавлявах с размисли как в клуба "всички сме роднини"... Звучи отчайващо само на пръв поглед. На следващия стигаш до извода, че така винаги има с кого да споделиш, когато те мъчи нещо - и да получиш компетентен съвет какво да правиш.

Трагедията е пълна!

... че корените ми са във Въздуха ...

Хората са нагли до безобразие,някои хора де...знам,че е супер нагло от моя страна точно аз да ти отговарям първа при положение,че ти ме игнорираш...днес влезнах съвсем за малко и видях супер Грозни изказвания по мой адрес(явно Джеминилед ги е изтрила),но хората,които са прочели изказването са видяли!!!Лека нощ!

...черни въглени скучаят върху моята съдба....

Jesy,wsichko se wrashta!Predi wreme samata ti spekulira s dowerieto i obichta na edin chowek i za da ia nakarash da te obicha oshte poweche,i da se chuwstwash znachima i hareswana,dori Lon...... wliubi w sebe si ili pone taka ti twardeshe i dori do sreshta w SF se beshe stignalo,no ti-welikata i neweroiatna Jesy blagorodno si se otkazala.Elementarno kato postanowka,no jalko za momichetata,koito sashto sajaliawam,zashtoto ne mogat da prozrat kolko si izpraznena ot sadarjanie.
Poznawaiki te,bi triabwalo da si poslednia chowek,koito da se jali ot chujdi namesi!!! Kakwoto powikalo,takowa se obadilo.

p.s.Edin sawet-ne tragwai drug pat s takawa mrasna gaz na sfetofara,kogato se pripoznaesh w ochite mi

Баси темата наистина :-)
Като те чета виждам, че въобще не си разбрала въпросите ми, но пък пишеш верни неща...
За щастие "намесата отвън" не действа, но факта, че човека продължава да се пробва и натиска ме дразни, дразни не от страх, че ще успее да се вмъкне ТАМ КЪДЕТО НЕ МУ Е РАБОТАТА. Дразни ме наглостта му, не спазените обещания, лъжите и най-вече двуличието.

Историята която си разказала е интересна...често срещана реакция, че кой ли обича да му налагат нещо?! Тя обаче съвсем няма връзка с темата ми.

И да отговоря на въпроса ти :-)
Тъ, преди да хвърляме камъните... възможно ли е "намесата" да си е наша лична грешка? Все пак...? – Не, в нашият случай не е възможно... Всичко е изяснено и то не от вчера. "Намесата" е такава в буквалният смисъл на думата – нагъл опит за пробив.



Път след път, пътища много...

Ясно е, че си позната! Странно ми е защо не ползваш ника си - от какво те е страх? Или пишеш нещо в което самата ти не вярваш?

Безкрайно просташко беше така да се изопачават думите ми, да се ползват по най-наглият начин и най-долният и то не срещу мен, а срещу една стойностна и много по-чиста жена ...от мен, от теб , от всички ни...
Да я намесваш не ти прави, чест... не прави чест нико му!
Получила инфо през трети лица, не ти ли мина през кухата лейка, че може да не се предават точно думите, че може да са изопачени и т.н. ...Естествено , че ти е минало през главата, но всъщност именно това те интересува- изопачаването.

Не знам какво ти е говорила тази жена, но тя ме обичаше заради мен самата и ако съм искала да я карам да ме обича повече, едва ли щях да сложа край на връзката ни, а Лон не смей да месиш в гнусните си интрижки и измислици- тя ми е приятелка, винаги е била това и нищо повече. Никога не е била влюбена в мен ... поне аз не знам подобно нещо!
....
И - ти не ме познаваш! Познаваш мои познати, огорчени от загубата на човека по който си падат, те ти се жалват, а ти правиш изводи за човек който Не познаваш! Примири се с това - Ти не ме познаваш и няма да ме познаваш, защото не представляваш интерес за мен, колкото и да ти е мъчно от това!

Не се мисли за толкова остроумна... на теб не ти стиска да ме погледнеш в очите и бягаш като стрелян заек.


Път след път, пътища много...

S nika si ne sam poznata v towa obshtestwo,no shtom darjish-imash go.
Jesy ne e nujno da se zashtivash i da napadash,nito pak da obiasniawash-ne zitirah treti litza,a teb samata,no ti iawno si predpochela da zabrawish za noshtite,w koito te spasiawah ot samotata ti,dokato "drugata" ti "dosajdashe" na
sasednia prozoretz. Za sajalenie po goliama chast ot horata tuk gi poznawam samo po twoi dumi wklyuchitelno i prekrasnata,i chista jena D.,kakto i Lon.,i mnogo drugi znaini i neznaini,koito sa umirali pri misalta za teb,no gnusnite intrijki sa twoi prioritet.
Otnowo goworish dwusmisleno,no az parwa predpochetoh da si otida ot teb wmesto da ostana w sweta na izmislizite i lajite ti,no za pred horata ti se skasala s men-ok.
A s postigna si iskah samo da ti kaja,che ne e prawilno da posochvash pochti direktno jeni,koito sa minali prez legloto ti s motiwa "az gorkata".No skoro se wrashtam w SF i mojem da se widim-da razbera kak tochno zashtitawash wrazkata si,kakto i s L.,koiato e istinskata jena w twoia jiwot i koiato ti izharchi s leka raka.
W ochite moga da te pogledna mila,no kakwo li moga da widia w tiah.

Имам ужасното усещане, че тук става някаква грешка. Поправи ме, ако греша - с този ти ник си говорила някога с мен ли - Тесоро... Абсурд! Говоря с малко хора и помня всеки от тях... Спасявала от самота ли? Ти мен? Не знам за коя ме вземаш, но нито сме говорили, нито ме познаваш, а да съм била гадже с теб и да не знам... е това едва ли се забравя ... Жената на моят живот... и съм я пропиляла с лека ръка?
.... Жената на моят живот не влиза в интеренет и всеки мой познат го знае!

......
извода ми е следния:
1. Си засегната от мен, истината те е наранила и търсиш начин да си го върнеш ползвайки преиначено инфо за мен и гнусни измислици... естествено това обяснява и нежеланието ти да напишеш ника си. Но не забравяй, че щом пишеш и четеш тук все имаш ник с който си позната...

2. Станало е объркване... не знам дали това е вероятно защото все пак пиша тук с Аби и Джеси от 2,3 години... знаеш никовете ми, приятелките ми и малко несвързано инфо... от клуба си, не се прави на интересна - това не минава на никой тук.


Път след път, пътища много...

Намесата в чуждите отношения на първо място е признак на злоба. Злобата пък от своя страна на белег на простотията. Простотията пък може да бъде във всякакви форми. За жалост простотията е МНОГООО и навсякъде. Но с желание и ... знам ли още с какво човек може да я пребори. :)
Да се защитим...По-трудно е май да се опитваме за защитаваме някого другого. Тогава и "психо тормоза" ни се струва най-силен, най-отвратителен и най-"намесващ" :)
За изхвърлянето на натрапника...може да се стигне доста далеч, но пък заслужава ли си? Ако отгвоорът е "да" тогава се стига до където трявба, но пък зависи на каква цена, което звучи /лично на мен/ малко плашещо :)

"Нагло до безобразие"...нагло е - наглостта е още един признак на простотия. :)) А когато човек е над тези неща...смачква простотията в зародиш...:)) Но ако не е смогнал на време, просто тярвба да се бори...


П.П. Възмездие има /или поне така казват/, но за жалост е твърде късно...

Поздрав и усмихнат ден! :))

So...Break down the wall...

Злоба - за това не се бях сетила. Или може би излобяване - уж същото, но не съвсем... и това дава някои отговори.

Благодаря ти, май само ти отговори на тази тема , а я пуснах именно за такива постинги, за да намеря смисъла на постъпките и начина на действие...
Дали си струва и колко си струва, наистина е индивидуално :-)

......
Искаше ми се спокойно да дискутирам по този въпрос и дори да поспоря, защото понякога и спорът ражда истина, но на някои хора им бъркам в здравето по подразбиране и нямайки оръжие срещу мен, се представят за други, говорят небивалици и ме карат да престана да пиша за да ги спра да нараняват мои приятели... Тъпо, но нямам избор.

........ Всичко се връща... и колкото по-късно, толкова по-зле.

Красив ден и на теб :-)




Път след път, пътища много...

Сетих се за още една предпоставка освен злобата - обидата, че някой друг е предпочетен, ядът, страхът....разочарованието....
Всичко негативно и отрицателно!
И знаеш ли....най-добре е човек да не се бори срещу някого, а за някого...и за личното си пространство.
В една твоя тема /ако добре поня/ мисля, че бях написала нещо, коетос е убедих, че е вярно: Трявба да спазваме личното пространство на останалите, така ще има повече място и за нас! :)))

Още веднъж: поздрави :)

So...Break down the wall...

сори, ама у нас почти нищо не можеш :( трябва да завадеш дело, да вкараш куп свидетели и това струва както пари, така и нерви....

а в УСА например /не че съм им поклонник/ нещата стават за нула време - и съдът издава издава заповед за възбрана: за контакти с ищеца и неговите близки, за доближаване до дома на ищеца и пр. под.

но понеже сме у нас, съветът ми е: подай жалба до районната прокуратура и до районната служба по вътрешните работи /РДВР/. полезно ще е ако към жалбата приложиш нотариално заверени свидетелски показания за тормоза и т.н.. специално подчертавам "нотариално заверени" - за да окажат влияние, те трябва да са нотариално зареверени.

за да не досажждаме на клуба с процесуални юридически проблеми, пиши ми и аз ще ти отгаварям на бележки.

щото ако не спазиш процесуалния закон, материалният не ти върши работа. това също ще ти го обясня на бележка - ако искаш; щото ще е безумна скука тук да излагам популярно известни места от "Теория на правото"

IMAGINE...

Аз мислиш ли, че не отказвам да ги чета?
Смяташ ли, че ми е приятно?

Знаеш добре отношенията ни, знам ги и аз... никой не можеше да се набърка в Приятелството ни преди мои думи да бъдат изопачени и ползвани умишлено срещу мен...

Ние винаги сме били само и единствено приятелки... една неосъществена среща, споделянето за тази случка с жена която сметах за приятел ми излезна през задника... но срещата се състоя, следваща също и какво от това, какво променят срещите... Преди тях бяхме приятелки, сега също сме такива... За мен ти си приятел, казвала съм ти го много пъти.

Абсолятно отричам думите които ми преписва някакъв неизвестен ник, който е видимо, че е от клуба, но под друг псевдоним... аз им викам фантоми или нещастни страхливи мижитурки на тези никчета! Тази особа твърди, че ме познава. Аз искам среща с нея, писах го на бележка, пиша го и тук...


Път след път, пътища много...

Баси темата!!!
Мдам... дълго се чудих дали да я заключа, тази тема, която пое в много странна посока... не, че началото не беше такова... Но накрая реших, че няма никакъв смисъл. Ще я заключа сега - а след някакво време отново ще се появи нещо подобно... все едно от кого написано. Може би пък ще е "здравословно" откъм изясняване за какво става дума, ако това прословуто "лично инфо" във вид на бележки, мейли, хисторита и прочие всички ги извадим наведнъж... а после - който оцелее - може да загаси осветлението на клуб "Ева и Ева"... Вижда ми се разумно, някак.

Периодично обяснявам на една приятелка, че - като събереш 2 и 2 - понякога получаваш 4.. Е, този път си поиграх малко да събера 2 и 2... Изживях културен шок като получих 4... А сега съм на път да изпадна в истерия.. /според Пътеводителя/. Мисълта ми е, че аз разбрах много добре въпросите ти. Но ти не си обърнала внимание на отговора, който напъхах в послеписа си. Разбира се, като нямащ връзка с темата... за по-сигурно. Като и няма никаква връзка с темата, ако ми хрумне да кажа "Аз съм виновна, всъщност... камъните ги хвърляй по мен!"
На мен ми е лесно... Дори не можеш да си представиш колко много инфо може да се извлече от "хороскоп на постинга"! Като например, че въпросите, които си задала, не ги задаваш в точното време. Както и че определено не ги задаваш на точното място. И че отговорите всъщност не ги търсиш... вече си си ги намерила. Но всички други са добре дошли... Защо... в случая е "социален" въпрос. Логично е, когато има замесени в нещо повече хора, личното да преминава в социално... А, когато е пред този клуб точно, е хептен социално... това именно ми беше и идеята за "фамилията"... Както и идеята за вземането на погрешните решения - с мноооого чужда помощ, макар и от "роднини"... Все пак, една многолюдна фамилия си е повече социално явление, отколкото лично.

Съдейки по отговорите, които си получила - права съм...
Който разбрал - писал.
Който не разбрал - също писал.
Такива като мен - полу-разбрали - и те.
Няма отърване от роднините - и това си е!

... че корените ми са във Въздуха ...

Ами заключи я, ако искаш и без това отговори няма да получа, а само душевни отпадъци на болни хора, които смятат, че могат да постигнат нещо с шепа пирони.

Осветлението се гаси и тогава точно проглеждаме ... защото и на лунна светлина се вижда, но на изкуствената е опасно .... а в слънцето по-добре да не се взираме, че ще ослепеем... поне на физическо ниво, то май и на духовно...

Аз пък сега обяснявах на жена която мислех за приятелка , че 2+2 понякога не прави 4 , но само тогава , когато имаш едно на ум и, че имаш ли едно на ум всички сметки не са верни... нали се сещаш, че можеш да имаш и 2 и 3 наум и никога отговора няма да е правилен, ако липсва вярата. Доверието било лошо нещо, да си доверчив де - е аз мисля, че да имаш едно на ум по подразбиране е направо пагубно!

Разбрах отговорите ти миличка, разбрах всичко и преди и сега, но друго питах - до къде е правилно, до къде мога да стигна за да се защитя? Редно ли е примерно аз да се намеся в семейството и, както тя в моето... А казах, че не си ме разбрала, защото отговора ти омаловажаваше въпросите ми, защото тук не става въпрос за клубен проблем... въпреки, че се превърна темата в това...

Благодаря ти наистина за вниманието и разбирането което винаги си проявявала и ме извини, ако съм те засегнала някак...

Няма отърване- права си!


Път след път, пътища много...

eva_s


Ако искаме дъга, трябва да се примирим с дъжда...

Знаеш ли, накара ме цял ден да си размишлявам върху нещата...
Първият извод, до който стигнах е, че имаш желанието да ме канонизираш... хъм... ама аз поне не бързам!
Вторият извод е, че май сме си достойна конкуренция на тема "параноя"... хехех... Ти - заради едното на ум, аз - заради ината да събирам точно 2 и 2...
Което направо ме изстрелва към третия извод, че не ни е гот, ако не сме в група... хъм... хъм...

Неправилно формулираш въпроса си.
"Докъде мога да стигна, за да се защитя" - вече не е защита, а агресия. А в човешките отношения агресията рядко е печелившата позиция. През цялото време на това се опитвам да ти обърна внимание. Тръгнеш ли така - агресията се връща обратно към теб, предполагах, че знаеш това.
Освен това... "семейство" има доста измерения. Ти за кое от всичките говориш?
Освен това... става въпрос за клубен проблем, щом изпищяването е в клуба - поне моето убеждение е такова.
Освен това... ако търсиш истината /понеже съм останала с впечатлението, че ти винаги истината търсиш/ - ами, търси я там, където е... Пред очите ти.
Освен това - не си засегнала мен. И точно това е най-лошото в случая...

ПравИ сме - няма отърване!

... че корените ми са във Въздуха ...

Определено обичам нещо да ме накара да мисля по цял ден за него, но рядко се случва... завидях ти :-)

Канон... Канонизация...Не се вписват в разбиранията ми, но ако ми се налага бих канонизирала Бунюел, може би и теб, като/ако те опозная.

Аз обичам математиката, обичам да са ми точни сметките и обикновено смятам вярно (не само числа)... да кажем, че ми излизат верни сметките... та именно за това не одобрявам в живота да се има едно на ум по подразбиране.

Агресия казваш – любима моя думичка, любимо състояние... и много обичам да разсъждавам върху него и да го изпитвам, което е по-странното...Освобождаващо е някак... Справедливо... Необходимо... и не задължително негативно.
А какво ще кажеш за това – Агресията ражда Агресия?!

За "пищене" в клуба , "истини" и подобни въпроси няма да говоря, защото тук няма начин да ти обясня така, че да разбереш, а и не е нужно... грешният ти извод не пречи на дискусията ни, надявам се ;-)

А кой засегнах? Оставам с впечатлението, че знаеш и това ме изумява – поправи ме, ако греша.

Красив ден мила :-)




Път след път, пътища много...