Слабост ли е?

Еее, чак пък все жената да е страдащата?! Бъди споко и в мир със себе си - направила си всичко каквото си могла да запазиш хубавото, но понякога не всичко зависи от нас
Усмивки!

как тъй вербално прощавам ти, чадоо така ли?

aha

Vanity is my favourite sin

Struva si da ne davat na hora kato nas da cheteme Plutarh

Само нихилизъм за вас!!!

Още души за продан?
Изкупувам ги евтино...
За да мога после без жал да ги хвърля...
Ха, браво, амор!

По тази логика с всяка дадена прошка се приближаваш до божественото?!Не ми харесва тази мисъл особено.
Има грешки и Грешки.Някои неща са непростими,други са простими,но болезнено незабравими.
Не смятам,че е слабост.По-скоро е борба с гордостта.Поне за мен.

само "големите" хора го могат.Да си над нещата - да умееш да прощаваш.

да се прощава е признак на сила,защото надмогваш егото си,а също и духовно превъзходство
прощават само силните духом!
дребнавите душици са злопаметни,а още по-жалките отмъщават
дето е казано-
"Отмъщението е силата на слабите"

не искам прошка от другите,защото не стигам в постъпките си към хората до там,че да има за какво да им искам прошка,но когато се налага /когато съм сбъркала/ се извинявам,или ако мога направо поправям сторената грешка,и след товса се чувствам особено добре,някак освободена

а иначе на другите мога да дам прошка,дори когато не я заслужават се опитвам вътре в себе си да простя,за да не съм обременена с негативни емоции,не искам нищо лошо да задържам в себе си
и обикновено не ми трудно да простя ,защото оправдавам грешките им с глупостта им,и си давам сметка,че преди да ощетят мен,те ощетяват себе си в много по-голяма степен:) започвам да ги съжалявам,че са толкова жалки и прошката си идва от само себе си,защотоа аз ще продължа да се усмихвам,заради хубавите мисли и емоции,които нося в себе си,а те ще продължат да тънат в безумието си и да навреждат както на другите,така и на себе си

Никога не задържам лоши чувства в себе си! Има какво да уча още, но в общи линии се опитвам да достигна това което се написала. Прекрасно е. А живота се тече! До следващия път. Кармата в този живот за мен е да се науча да прощавам.

Повечето писали по темата излязоха страшно благородни и всеопрощаващи. Пълно е с божества, значи.
Аз пък мисля, че има хора, на които не следва да се прощава. На тези, на които не им пука, че са сгрешили и са ти причинили болка - на тях трябва ли да се прощава? На приятелите, които са те предали, когато си им вярвал, също ли трябва да се прощава? Когато някой умишлено те наранява, правил го е преди, прави го и сега - също се прощава? Ще простиш на някой, който се е гаврил с детето ти, например?
Аз пък няма. Не от гордост, не от злоба, не от инат, а най-малкото от предпазливост. Формулата "простих, но не забравих" е погрешна - щом не можеш да забравиш (болката, а не действието, което го причинява), какво прощаване е? Връщаш се назад във времето и чувството е останало същото... или едва-едва е намаляло... значи не си простил, а си се хванал на лицемерните приказки за благородството на прошката. И се чувстваш виновен, защото не можеш да простиш... Защо трябва човек да се насилва да изпитва някакво чувство? Дори да е добро, щом е изкуствено, се обезмисля.
Не прощавам тежки рани, защото този, който ме е предал веднъж, ще ме предаде отново и отново. Отмъщението понякога не може да се спре, затова не го отричам. Дребни обиди се прощават и забравят, но другите... са като белези, които сърбят дълго. Понякога и цял живот.

Aledar~

Мдам, интерсно, ако не простиш - какво?
Ще се мъчиш и разяждаш от безсилно озлобление. Или ще отмъстиш - ако можеш и ти стиска - добре. Но да ти стиска не само на момента, а и по-късно. Да държиш докрай на това действие, защото прошкта е глупост, а отмъщението е справедливот...Можеш ли...Дано, иначе горко ти.

А какво общо има озлоблението с непрощаването? Защо се приема, че ако не простиш на някой, задължително трябва по цял ден да се разяждаш от омраза? Че що?
Прошката, доколкото я има, следва да бъде в случаите, когато си разбрал... Разбрал си виновния.
Колкото до отмъщението - всеки ще си сърба, каквото си е надробил.

Aledar~

Ми, според мен поне да се прощава не е само конюнктурно желание да не се мъчиш, щото по принцип понякога дори е по-мъчно като простиш пък се изгаврят отново с тебе. Тогава е още по-гадно. Ама някак си отвътре по-ми идва така да правя...и иначе има озлобление, едва ли би могло да няма.
Но наистина в последна сметка всеки си го сърба сам...и има начини дори да му се помогне ... да му влезе в кривото гърло...Ха

да, нали... всеки иска ти[/i
] да станеш като него...

наскоро четох "Кръстника" и там дон Корлеоне имаше следните реплики
нещо от сорта на: човек не трябва да прощава и защото това е против природата и против господ , защото господ не прощава, та човека ли който е такова малко и слабо създание ще се опитва да изземва функциите на бога
Как мислите , а?

Да искам да бъда Бог...никога.Нито е постижимо,нито мога да прощавам чак толкова много,чак такива грешки.

На хора, които не могат да прощават, не трябва да се прощава. Урок. На хора които биха ти простили или биха направили компромис поне веднъж за теб - е хубаво да прощаваш.

с детето малко като в Братя Карамазови прозвуча :)
Всички по подразбиране би трябвало да говорят за случаите когато този на когото трябва да простиш се е разкаял.
Иначе си има отмъщение :)

... i don't belong here
i don't belong here ...