Споделям само

Хубаво е да имаш приятел. От най-истинските. От най-добрите.
Да усещаш че мисли за теб. Да усещаш обичта му.
Да се радваш че го има.
Да не искаш нищо от него. И да получаваш всичко. И не защото всичкото ти трябва, а защото това е същността му. Да дава всичко само с това, че го има.
Хубаво е....
Много е хубаво....

Не знам дали имаш предвид истинските приятели, но аз си имам трима такива. Познаваме се от гимназията.
Наистина е много хубаво човек да има такива хора до себе си.
Да можеш да разчиташ на тях без да очакваш. Да даваш и да получаваш, но не защото трябва да си връщате.
Аз много си ги обичам моите. И те си ме обичат.
И съм щастлива с тях

душица мила:)
прекрасно е това,което си написала,разбирам те и те чувствам някак близка-в усещането,защото и аз изпитвам същото...сякаш си описала него-моя истински приятел
понякога дори се разплаквам...от щастие

искам само да го гушна
и да му кажа,че обичта ми винаги ще е с него,независимо къде ще бъде,и с кого,аз ще съм до него-с тиха обич в мислите си,желаейки единствено доброто и щастието му,защото той самия е доброта

прекрасно е да знаеш,че има такива хора,с тях света е по-хубав

golqma rqdkost sa takiva hora i si gi pazete ,sthoto da ne vikame rogatiq ,che ne sym gotov oshte za bitka!!!

samo mir i liubov!!!

Да ви питам само. Човек за когото сте мислили,че ви е такъв приятел може ли да ви изостави. Може ли знаейки,че ви наранява да прави точно това,което ви наранява.
Това изпитания на приятелството ли са според вас?
Аз не мога да престана да го обичам, защото никога не съм го обичала само защото ми е давал,а просто защото го обичам заради самият него,но много ме боли.

Ще разчупиш ли черупката?