Най-добър приятел

Отдавна съм се убедила , че такова животно "нема" !Научете се да си бъдете сами добри приятели , тогава няма да се чудите дали "приятелят " ви е истински или случайно говори на всеки срещнат зад гърба ви , или "случайно " се е изпуснал пред някой и е издал нещо ,което сте му споделили .Е , това е , аз се научих да бъда приятелка сама на себе си , научете се и вие!


Враговете на моите врагове са мои приятели!

Така е. Напълно съм съгласна с мнението ти...

---

Когато е достатъчно тъмно, можеш да видиш звездите...

Не съм съгласна с теб. Мисля си, че просто не си го срещнала.
Аз имам най-добра приятелка (вече повече от 20г.), дано и ти намериш своята


~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

И аз не съм съгласна с тях!
Аз си имам две приятелки и един приятел още от гимназията (вече се постнах и в една друга тема за тях) и това вече близо 15 години.
Пожелавам на всички да срещнат такива приятели.
Ей на, и сега след малко ще ходя на гости да се видим четиримата
И ще им поплача на рамото, после ще се посмеем, ще си говорим както винаги, може и да потанцуваме, а утре заран пък ще пием кафе...
Много съм щастлива с тези хора. Като семейство са ми, а и семействата им са като мои семейства, и моето е тяхно... Въобще едно голямо семейство сме
Е, понякога не ми изнася съвсем факта да имам 4 майки и 4 бащи, особено като се сетя, че вече отдавна не сме деца, но и това си има хубавите страни

хубаво е , че има хора с истински приятели и такива ,които са истински приятели !

От всички неща , които изгубих , умът ми липсва най-много !

Приятел е онзи,който не се страхуваме,че ще загубим,ако му кажем истината.А пък , ако сбъркаме - ще ни прости.

Press Ctrl-Alt-Del to continue ........

приятел е някой на когото можеш да разчиташ, когато наистина закъсаш. и който разчита истински на теб, когато има нужда от помощ.

това кой какво се бил изпуснал са, без да се сърдиш, детински работи.

ne se surdq , za6toto sum dete

От всички неща , които изгубих , умът ми липсва най-много !

И аз.
Аз пък си имам един от...лелее от 27 години....а как пяхме снощи, дали е спала махалата?
Хубаво е.
Поряза се-превързахме го. Изцапа дрехата-изпрахме я. И пак пяхме.
Много е даже хубаво.
Лошо е , когато си го имаш и си го загубиш.
Аз си загубих един. Пак от много години.
И неповторим. Но той тихичко си отиде от нас.
А сега само гледам снимките.....и си го искам обратно....обаче....а точно този нямаше как да загубя, поради направени грешки или неразбиране...всичко беше предварително простено и разбрано.....и тогава животът ни спретна лоша шега.....не намери друг начин да ни го вземе.....взе ни го окончателно и ни остави само тъга, спомени, мисли....
Но го имаше....хубаво е !

hmm, ne e taka, ima naistina nai-dobri priateli, koito naistina vsichko biha napravili za tebe! jalko ako ne poznavash takiva hora. az si imam edna kompania, vseki edin ot tiah bi napravil vsichko za men, ako imam nujda, do den dneshen! gledala li si bg filma "priateli za vecheria", e, neshto takova.

mnogo hubavo kazano.

[image][/image]

ТъжноЧак и на мен ми стана мъчно като те четях...

Hasta La Victoria Siempre

Точно там ни е грешката. Всички разчитаме другите да ни помогнат, а помагаме ли ние на приятелите си, когато имат нужда от нас?
Представете си следната ситуация: 1 часа през нощта, телефонът звъни. Обажда се най-добрият ви приятел (приятелка) и ви моли спешно да се видите, защото има проблем. На вас ви се спи, на другия ден сте на работа (училище), навън вали и духа свиреп вятър, по-всяка вероятност приятелят (приятелката) отново си има проблеми с полицията (за притежание на марихуана примерно) и на вас изобщо не ви се иска да се забърквате. Как ще постъпите? Ще измислите ли набързо някакво извинение, за да не отидете на срещата? Или все пак ще отидете?

Hasta La Victoria Siempre

nevednyj sym hodil! i baj po takiva sluchai, za priatel vsichko!

Колко обаче мислиш са тия като тебе? Щото аз от всички които познавам най-много 4-5 да мога да квалифицирам като верни приятели, и то не мои, а по принцип на някого... За съжаление добрите приятели наистина са на изчезване.

Примерно аз до лятото учих в София и доста народ ми се водеха приятели, обаче преди два месеца се изнесох да си търся щастието и късмета в САЩ (доста изгодно предложение получих - стипендия, работа, възможност за по-ранно завършване и т.н.) и всичките тия хора ми се кълняха че пак ще си бъдем приятели, ще си пишем и други подобни... но какво стана - само трима от тях сега се сещат за мен. Обаче случайност ли е че това са двамата ми най-добри приятели от училище и един от най-"задръстените" ми колеги от МЕИ-то? С което не се оплаквам, не ме разбирайте погрешно - тия тримата са ми напълно достатъчни (даже в една песничка май така се пееше), а искам да дам пример за човешкото лицемерие - щото заради ония другите и в 4 през нощта посред зимата съм излизал да им помагам и по цели денонощия не съм мигвал за да им решавам проблемите, даже и сега пак се опитвам да съм им от полза, макар и от 8000 км разстояние... Но явно такава е човешката природа, използваческа...

На който не му изнася да се изнася ... Murr Miay!

abe hora, ne se hvalete 4ak tolkova s priatelite koito boha napravili vsi4ko za vas... Ne kazvam, 4e nqma takiva hora, i opredeleno nqmam za cel da vi razvalqm hubavoro 4uvstvo za sigurnost , koeto ste si izgradili, oba4e ne mislite li 4e che rano ili kusno vseki gleda sobstvenoto si shtastie i zabravq za priatelite. Puk i vsi4ko e vremenno nai-ve4e priatelite. Ot li4en opit vi kazvam, 4e ne e mnogo hubavo da se privurzvame chak tolkova kum prietelite si i da si mislim 4e te ste sa s nas vinagi, zashtoto razo4erovanieto posle e mn tejko

нещата не стоят така "приятел ми е - ще ида, не ми е приятел, няма да ида".


нещата стоят точно наопаки - ако ида, значи държа на този човек, ако не ида, значи не държа.

примерът ти не е съвсем коректен, защото в 1 часа обикновено винаги ми се излиза много, а дъжда го обожавам, вятъра също :))

но да, развалял съм си кефа заради желания на приятели и то желания, които не съм смятал за особено важни, но съм изпълнил. също така никой от приятелите ми не е закъсвал до там, че да има подобни проблеми, считам че и в това имам влияние някакво...


много се усложняват нещата. а не е така в живота. имаш нужда от някой и той или ти помага или не. колкото ще да си говори за гърба ми, ако откликне когато наистина имам нужда....

Съгласна, отдавна съм се уверила, 4е приятели няма, има интереси. Кофти зву4и, но е голата истина.