ми отговор.

изчакай още 2 седмици и ще ти кажа :)))
Почва се...

Мненията и препоръките тук ми изглеждат полезни и като че ли имам по-голяма яснота за това как да вървя по пътя на раздялата. Като го измина ще знам дали ми е помогнал клуба.

Това, за което в момента съм сигурен, че ми е полезно (слаба дума!) и нужно е самия разговор с клубарите. Не точно конкретните съвети и информация, а самото общуване.

Имах нужда и да ме наритат, но имах нужда и от добра дума. Имах нужда от отрезвяване, но имах нужда и от надежда. Имах нужда някой да се пошегува, за да смъкне малко напрежението, но имах нужда и да усетя, че и другите хора си имат проблеми. Имах нужда да съм полезен на някого, но имах и нужда да съм благодарен за разбирането.

Чувствам се по-спокоен и уверен, заради това, че разговарям с Вас. Ето това е ползата и си струва човек да поседи тук, да слуша какво си приказват хората, да говори ако има какво да каже и така...

Интересно ми е какво мислят по този въпрос останалите?

Напълно съм съгласна с теб
Аз съм разведена отдавна, тези дни ще станат 10 години, но клубът ми харесва и мисля, че има смисъл от него. Все пак друго си е да разбереш, че има и други като теб, защото едно от нещата, които идват с развода е и усещането, че си различен от останалите /поне за мене е така/ . А с идването си тук, си давам сметка, че макар и да съм различна, не съм само аз такава и това ми действа добре .
Моето пожелание към клуба е ДА ГО ИМА! Даже и да не помага, не мисля че на някого пречи .

Tук се чувствам в свои води....Така и не намерих по-подходящо място за утеха, опора, наместване и размисъл по болната тема. Клуба ни е чудесен!

Мисля съвсем като теб по въпроса!
Освен това аз, лично научих няколко, съвсем практични неща от другите клубари, макар че не ми се иска да споделям кои точно...
Клубът беше една утеха за мен в началото, а напоследък започна да ме изпълва и с някои надежди...

Qui scribit, bis legit.