Примирение
37 отговора
1462 прегледа
Примирение
Когато всичко вече е безразлично
когато е все едно,ама
наистина все едно
когато всичко е в мъгла-хубавите прекрасни моменти
имало ли ги е изобщо?а значение има ли?
Как може някой да харесва есента?
Миналото-
страст,
Нищо -Друго-Освен Две Тела и Две Души...-тогава...някога?
имаше ли такова нещо
изобщо
все едно
все едно
все едно...
всичко е тъга
друго вече няма
когато е все едно,ама
наистина все едно
когато всичко е в мъгла-хубавите прекрасни моменти
имало ли ги е изобщо?а значение има ли?
Как може някой да харесва есента?
Миналото-
страст,
Нищо -Друго-Освен Две Тела и Две Души...-тогава...някога?
имаше ли такова нещо
изобщо
все едно
все едно
все едно...
всичко е тъга
друго вече няма
Примирение?
Има там някъде
някъде някъде
някой, не спиращ
да мисли за теб...
Има там някъде
значение някакво,
макар и далечно
обгърнато в мрак...
Има го, знам,
за тебе измислено,
за тебе създадено,
като стръкче жива трева...
Опитай се да не забравиш как се диша, важно е...
някъде някъде
някой, не спиращ
да мисли за теб...
Има там някъде
значение някакво,
макар и далечно
обгърнато в мрак...
Има го, знам,
за тебе измислено,
за тебе създадено,
като стръкче жива трева...
Опитай се да не забравиш как се диша, важно е...
Re: Примирение?
When you think that we've used all our chances
And the chance to make everything right
Keep on making the same old mistakes
Makes untipping the balance so easy
When we're living our lives on the edge
Say a prayer on the book of the dead
Ей ваща стана едно мазало, бааааси!
Последно ще изясните ли на много уважаемата аудитория в какво се състой проблема, за да могат да си направят адекватна преценка????
If you die by your own hand as a suicide you shall be damned
And the chance to make everything right
Keep on making the same old mistakes
Makes untipping the balance so easy
When we're living our lives on the edge
Say a prayer on the book of the dead
Ей ваща стана едно мазало, бааааси!
Последно ще изясните ли на много уважаемата аудитория в какво се състой проблема, за да могат да си направят адекватна преценка????
If you die by your own hand as a suicide you shall be damned
Re: Примирение
защо, ти не я ли харесваш? есента..
красива е и се случват най-хубавите неща. поне според мен.
кажи какво ти тежи, къде е твоето момиче сега..?
красива е и се случват най-хубавите неща. поне според мен.
кажи какво ти тежи, къде е твоето момиче сега..?
Понякога
понякога ми се струва,че преигравам-дори в тъгата
но защо все трябва да се съобразявам с някого,нещо и нечии
сутрин е малко по-лесно-ще става по-светло
и по-топло
по обед
но привечер
привечер е ужасно
нощта е на прага
тъмнината напира да се настани навсякъде
нищо по-кошмарно и болезнено
от отиващата си светлина...
но защо все трябва да се съобразявам с някого,нещо и нечии
сутрин е малко по-лесно-ще става по-светло
и по-топло
по обед
но привечер
привечер е ужасно
нощта е на прага
тъмнината напира да се настани навсякъде
нищо по-кошмарно и болезнено
от отиващата си светлина...
Re: Понякога
Тя, самотата, е вътре в нас.
Аз дори не живея сама вече
и въпреки това не е по-добре...
Спомням си как ми казваше (той):
"И влизам в празния апартамент,
лягам в огромното празно легло,
тъмнина..."
Аз дори не живея сама вече
и въпреки това не е по-добре...
Спомням си как ми казваше (той):
"И влизам в празния апартамент,
лягам в огромното празно легло,
тъмнина..."
Няма
признавам
и аз искам...част от мен я иска
спокойната рутина
но
кога инак бихме разбрали
че сме живи?
пред лицето на смъртта?
и дали изобщо?
или всеки ден по мъничко поне-и другата крайност не е...
или...?
и аз искам...част от мен я иска
спокойната рутина
но
кога инак бихме разбрали
че сме живи?
пред лицето на смъртта?
и дали изобщо?
или всеки ден по мъничко поне-и другата крайност не е...
или...?
Re: Няма
Аз вече не знам какво и защо и къде...
Знам, че май вече не съм от живите...
Само от формалните такива...
Знам, че май вече не съм от живите...
Само от формалните такива...
едва ли
едва ли
Кой е по-жив?
робът на рутината?
ватманът?
премиерът?
или...
-вчера видях една сврака -истина е-с влачещо се краче
тя още не знае,че вече е мъртва-на олтара на зимата
която идва
но
тя ли е по жива-
подскачаща
или вкамененият от рутина
тя
или ти ?
или аз?
ще се оправим
разбира се
ще
но ще остане там
капсулиран
ограден с съединителна тъкан-
душевна
ужасът...
дори в този момент-със сълзите
и буцата в гърлото
сме по-живи !
Кой е по-жив?
робът на рутината?
ватманът?
премиерът?
или...
-вчера видях една сврака -истина е-с влачещо се краче
тя още не знае,че вече е мъртва-на олтара на зимата
която идва
но
тя ли е по жива-
подскачаща
или вкамененият от рутина
тя
или ти ?
или аз?
ще се оправим
разбира се
ще
но ще остане там
капсулиран
ограден с съединителна тъкан-
душевна
ужасът...
дори в този момент-със сълзите
и буцата в гърлото
сме по-живи !
не можем
да се върнем
на предния кръстопът
и да изберем другият път
миналото вече не съществува
и затова...
но...бъдещето...?
И все пак сме по-живи!
И все пак !
на предния кръстопът
и да изберем другият път
миналото вече не съществува
и затова...
но...бъдещето...?
И все пак сме по-живи!
И все пак !
Re: не можем
Не, бъдеще няма...
Съжалявам, че те разочаровам.
Но ентусиазмът ти ме радва.
Съжалявам, че те разочаровам.
Но ентусиазмът ти ме радва.
Re: Примирение
ami to i az imam nyakoi vuprosi, ama... ne znam... neshto dnes moje bi ne ti se prikazva... 