Примирение

37 отговора 1462 прегледа
#1

Примирение

Когато всичко вече е безразлично
когато е все едно,ама
наистина все едно
когато всичко е в мъгла-хубавите прекрасни моменти
имало ли ги е изобщо?а значение има ли?
Как може някой да харесва есента?
Миналото-
страст,
Нищо -Друго-Освен Две Тела и Две Души...-тогава...някога?
имаше ли такова нещо
изобщо
все едно
все едно
все едно...
всичко е тъга
друго вече няма

Отговор
в отговор на Akв. #2

Примирение?

Има там някъде
някъде някъде
някой, не спиращ
да мисли за теб...

Има там някъде
значение някакво,
макар и далечно
обгърнато в мрак...

Има го, знам,
за тебе измислено,
за тебе създадено,
като стръкче жива трева...


Опитай се да не забравиш как се диша, важно е...

Отговор
в отговор на P. #3

Re: Примирение?

When you think that we've used all our chances
And the chance to make everything right
Keep on making the same old mistakes
Makes untipping the balance so easy
When we're living our lives on the edge
Say a prayer on the book of the dead


Ей ваща стана едно мазало, бааааси!

Последно ще изясните ли на много уважаемата аудитория в какво се състой проблема, за да могат да си направят адекватна преценка????

If you die by your own hand as a suicide you shall be damned
Отговор
в отговор на Akв. #4

Re: Примирение

защо, ти не я ли харесваш? есента..
красива е и се случват най-хубавите неща. поне според мен.
кажи какво ти тежи, къде е твоето момиче сега..?

Отговор
в отговор на aми #5

Беше ми

беше ми любим сезон

Отговор
в отговор на P. #6

Понякога

понякога ми се струва,че преигравам-дори в тъгата
но защо все трябва да се съобразявам с някого,нещо и нечии
сутрин е малко по-лесно-ще става по-светло
и по-топло
по обед
но привечер
привечер е ужасно
нощта е на прага
тъмнината напира да се настани навсякъде
нищо по-кошмарно и болезнено
от отиващата си светлина...

Отговор
в отговор на aqu #7

Re: Понякога

Тя, самотата, е вътре в нас.
Аз дори не живея сама вече
и въпреки това не е по-добре...

Спомням си как ми казваше (той):
"И влизам в празния апартамент,
лягам в огромното празно легло,
тъмнина..."

Отговор
в отговор на aqu #9

Re: ДА!

Нали?

Дано се оправим някога...

Отговор
в отговор на Acrobat #10

Няма

признавам
и аз искам...част от мен я иска
спокойната рутина
но
кога инак бихме разбрали
че сме живи?
пред лицето на смъртта?
и дали изобщо?
или всеки ден по мъничко поне-и другата крайност не е...
или...?

Отговор
в отговор на aqu #11

Re: Няма

Аз вече не знам какво и защо и къде...
Знам, че май вече не съм от живите...
Само от формалните такива...

Отговор
в отговор на Acrobat #12

едва ли

едва ли
Кой е по-жив?
робът на рутината?
ватманът?
премиерът?
или...
-вчера видях една сврака -истина е-с влачещо се краче
тя още не знае,че вече е мъртва-на олтара на зимата
която идва
но
тя ли е по жива-
подскачаща
или вкамененият от рутина
тя
или ти ?
или аз?
ще се оправим
разбира се
ще
но ще остане там
капсулиран
ограден с съединителна тъкан-
душевна
ужасът...
дори в този момент-със сълзите
и буцата в гърлото
сме по-живи !

Отговор
в отговор на aqu #13

Re: едва ли



Щастлива съм
на върха
на иглата
единствено...
Но, о, КОЛКО щастлива...


Отговор
в отговор на Acrobat #14

не можем

да се върнем
на предния кръстопът
и да изберем другият път
миналото вече не съществува
и затова...
но...бъдещето...?
И все пак сме по-живи!
И все пак !

Отговор
в отговор на aqu #15

Re: не можем

Не, бъдеще няма...
Съжалявам, че те разочаровам.

Но ентусиазмът ти ме радва.

Отговор
в отговор на Acrobat #16

няма

де
аз какво казвам?

Отговор
в отговор на aq. #18

Re: Беше ми

а защо "беше"

Отговор
в отговор на aми #19

Za6toto

we4e ne e !
...

Отговор
в отговор на Akв. #20

Re: Примирение

ami to i az imam nyakoi vuprosi, ama... ne znam... neshto dnes moje bi ne ti se prikazva...

Отговор