гърнето

Момичета, сигурно я има тая тема някъде по архивите, ама не ми се отварят.

Та да си попитам де...

Синчо е на 9 месеца и половина, купих му гърне защото прецених че вече му е време.. Та се чудех как точно се прави. Кога се започва да се слага на гърнето? По кое време на деня? По колко пъти на ден? Изобщо има ли някаква система? А по колко време трябва да седи на гърнето? А бе, разкажете ми всичко...


Jordan Joakim 11. 01. 2003

Здравей!
Много мои приятелки започнаха да слагат децата си от 7-8м на гърне.И аз пробвах,но дъщеря ми не искаше изобщо да седи на гърнето.Когато тръгна на ясла свикна да стои когато я сложа,но не и сама да си казва *чиш*.И така резултатът беше плачевен-тя е без памперс,а аз не смогвам на гащи за пране.
Мое лично мнение е че детето трябва да е достатъчно голямо за да осъзнае какво прави за да може да те предупреди на време.Аз след доста неуспешни опити се отказах и изчаках да мине време.На доста голяма възраст(според някои хора,но не и според мен)-1г.и 6м. детето ми започна само да си казва и чак тогава махнахме окончателно памперса.
Но ако ти имаш желание от рано да свикнеш твоето детенце -няма лошо.Ето и схемата
По принцип вече знаеш кога ака детето и като начало можеш да го слагаш на гърнето горе-долу по това време(това май беше единственото с което ние се справихме успешно)След това можеш да продължиш като на всеки 1ч отново го поставяш на гърнето.Сама ще прецениш дали чишка по рядко или по-често и според личния му режим ще прецениш дали периодът да е 1ч, 2ч, или 0.30мин.Един съвет от мен не оставяй сина си прекалено дълго да седи на гърнето!
Въоръжи се с голямо търпение и УСПЕХ!

със сядане на гърнето всяка сутрин веднага след ставане. После сяда след всяко ядене. Започнахме на 10 -месечна възраст, но и досега (1г. и 4мес.) все още се случва да казва "аки" след като е свършил работата в памперса. Много е важно и да не приема гърнето като играчка, а да знае за какво точно служи.

Започнах с гърнето, когато беше на 8 месеца.Тогава поне акаше и пишкаше кудето трябва.като стана на 1г.ревеше и не искаше да сяда въобще.Бях спряла да го слагам за известно време, защото виждах че няма успех.Помислих че ще се откаже от самото начало.През лятото махнах памерса като си мислех че че стане по-лесно, да ама не.Пак сме си с памперс като позахладня.Сега е на 1г. и 9м.Сяда нагърнето но нищо,или се изтърва пишка на пода или като му сложа памперса и се е наакал и тогава идва да ми каже.А и не мога да го усетя винаги, променя си часовете.А кога го слагам задължително като се събуди сутринта.Пожелавам ти да се въоръжиш с много търпение!!!!!!!!!!!

ООооо, търпение имам за четирима той още не си казва, но ака все по едно и също време. А да започна ли в на4алото примерно само сутрин, след седмица, сутрин и вечер и така да увеличавам броя на кукоседянето, или? 5= 10 минутки достатъчни ли са?


Jordan Joakim 11. 01. 2003

Моето мнение е, че сте много малки още за гърне. Разбира се, в България има традиция децата да се слагат в много ранна възраст, но аз лично съм против. Просто не виждам смисъла. Ако това, което се твърди в научната литература, т.е., че до 18 месеца децата нямат усет за сфинктерите си е вярно, то тогава слагането на гърне в много ранна възраст е по-скоро "дресировка". Междувпрочем, според статистиката, децата които са тренирани да ходят в гърне в много ранна възраст в последсвие по-често са с enuresis nocturna (нощно напикаване). Дъщеря ми е на 2 години. Започнах да я уча на гърне през лятото, когато навърши 18 месеца (много по-лесно отколкото през зимата, защото може да ходите с голо дупе), но поради независещи от мен причини се наложи да прекъсна за 3 месеца. Сега отново започнахме и виждам, че ми е много по-лесно отколкото през Юни. Вече разбира какво става и може да си регулира сфинктерите. Всеки път, когато успее да напълним гърнето получава шоколад и ръкопляскания от всички. Моят съвет е не си мъчи детето (а пък и себе си). Изчакай докато порасне малко. Тогава и на теб и на двамата че ви е по-лесно.
МониТ

Да ти кажа 4естно, МониТ, и това си помислих, защото е вярно за сфинктерите. Но си мисля все пак че по тоя начин ше му се създадат навици... И свекърва ми казва *дай му право да бъде бебе още малко* ма тука ако ги питаш децата им ходат с памперс до 4 годишна възраст....


Jordan Joakim 11. 01. 2003

Напълно съм съгласна с теб! На мен едната баба ми дава зор да започвам вече да я уча, но аз нямам такова намерение поради изброените от теб причини. Ще постна нещо и от една книга:

"От време на време срещам майки, които са се опитвали да слагат бебето си на гърне още през първата му година. Това е рядка, но монументална грешка. Една майка, извършила тази грешка, веднъж ми доведе седемгодишното си момиченце да го лекувам.
Детето имаше някои психологически проблеми, между които ужасен стр»ах от училището, трудности в сприятеля-ването, крайна привързаност към майка си и неспособност да установява отношения с другите деца. Към всичко това се прибавяше и редовно напикаване.
Когато едно дете на повече от пет години се напишква, можем да се обзаложим почти със сигурност, че то по някакъв начин е било неправилно гледано. Най-често детето си отмъщава на родителите за тормоза, на който са го подлагали, опитвайки се да го приучат към чистота, като това става подсъзнателно, тоест не е нито съзнателно, нито нарочно.
Майката, за която споменах, започнала да приучва бебето си, когато било на осем месеца. Попитах я защо толкова рано. Отговори ми; „Всъщност нямаше сама да се сетя. Това бе първото ми дете и не бях много опитна. Една съседка ми каза, че сега е моментът и че когато навършил годинка, нейният син вече не се напишквал. Много добре се справих. Слагах я на гърнето веднага след ядене и тя се изаква-ше като па часовник."
Бе ужасена, когато й казах, че всъщност е приучвала себе си, а не детето, което съвсем не е регулирало собствените си нужди. То просто пасивно е откликвало на майка си, а тя си бе създала навик да се занимава р нуждите на дъщеря си. Попитах я какво е станало с „обучението" й, откакто детето й отново се напишква. Отговори ми засрамено: „Ами не
мога да разбера. Щом проходи, и отвикна от гърнето. Започнах от нулата и точно тогава взе всяка нощ да се напишква." Обясних й, че момиченцето не е отвикнало от гърнето, защото всъщност никога не е свиквало с него.
За да се научи да не се изпуска, детето трябва да е овладяло известен брой сложни дейности, включително нервно-мускулния контрол върху сфинктерите си. Този нервно-мус-куленконтрол е асолютно непостижим за дете, ненавърши-ло две години. Тогава е моментът да се започне привикването, а не докато е бебе. Не че не можете да обучите и дете, което няма годинка, но преждевременното обучение ще бъде скъпо заплатено от психологическа гледна точка. Аз лично не мисля, че си струва."

малееее..... колко страшно звучи.... ше взема да поизчакам.... язък ми на хубавото гърне... ма то няма да избяга


Jordan Joakim 11. 01. 2003

Може и да е вярно това, което пише по-горе. Според мен не е нужно да си изнервяме децата от ранна възраст. Обществото е достатъчно динамично и стресиращо и няма да им се размине. Аз съм от гериатричните майки, имам богат житейски опит и може би затова разсъждавам по този начин, но според мен за всяко нещо си има време. Ето ти един пример от снощи: от 1 годишна възраст се опитвам да науча дъщеря ми да разпознава формите. Има си т. нар. "shape sorter" - поставяш кръгче в кръгче, квадратче в квадратче и т.н и ако уцелиш формичката пада на дъното. Често си играем с него и аз се опитвам да и обясня, че ако сложиш кръгчето в квадратче то няма да падне, но нямах много успех. За моя огромна изненада, снощи тя си взе играчката и започна да си играе сама, като поставяше всичко на мястото му. Явно, ДОШЛО И Е ВРЕМЕТО да се научи. Събрала е достатъчно допълнителна информация и вече осъзнава какво върши. Така че моят съвет е не си форсирайте децата. Още са много малки за това. Нека достигнат до определено ниво в развитието си, да натрупат информация, да бъдат в състояние да правят абстрактни изводи и да могат да поемат натоварване. Сега са още бебета и нив сме тези, които трябва да поемат целия товар. Нали за това сме мами?
МониТ

Мами, а как се процедира когато детето нарочно не иска да ползва гърнето по нужда?
Моята дъщеря е вече на 2г и 3м, разбира чудесно за какво иде реч! Обаче отказва категорично да се раздели с памперсите. Твърди, че е бебе и не дава да и обувам пликчета...Иначе мирно и кротко си седи на гърнето/и у дома и в яслата/ обаче не прави нищо! Нито веднъж!
Лошото е, че не мога да я пратя на ясла без памперс...а 3-4 часа вечер у дома са недостатъчни според мен!
Не знам какво да я правя...насила не става...а не е малка вече, знае да дойде и да каже" Наакала се, мий дупето миише!"!!!!

Дъщеря ми е родена на 6 януари 2003 г., но лично за мен темата за гърнето не е актуална (за ужас на възрастните), въобще нямам намерение да правя опити преди лятото. Още преди да се роди и до днес редовно следя темите за гърнето в клуба, а и в други сайтове, списания, разговори с майки и съм стигнала до извода, че преди 18-24 месеца децата не са готови сами да разбират за какво става въпрос и от там сами да поискват гърнето при нужда. Същото е и мнението на Мадлен Алгафари, слушала съм я няколко пъти в "На кафе" при Гала, Биброн и други предавания през пролетта. В книгата си д-р Лоранс Перну посочва няколко признака, които да са налице и тогава детето да се учи на гърне. В момента си спомням единия от тях- детето да умее само да се изкачва и слиза по стълби (свързано е с мускулатурана на сфинктера) и въобще мускулатурата да е развита допстепен, че детето да умее да се сдържа. Съвсем скоро разговарях с две майки, съответно на момиченце и на момченце и казаха, че не са слушали баби и не са си насилвали децата, а когато се е стоплило през май-юни, съответно децата са били на почти две години! са им махнали памперсите и са се научили да ходят на гърне по малка нужда за 3-4 дни, а по голяма за седмица-две.
В крайна сметка няма голям човек да ходи в памперс. А знам доста случаи на ранно поставяне на гърне и децата, вече големи, още се изпускат, а и се напикават нощем.

Дано до всяко добро същество застане поне още едно

Аз лично не съм съгласна с тази теория. Може би си е до дете - моите и двете от малки са на гърне (съответно на 9 и 8 месеца). Дъщеря ми на година и 2 месеца се научи да си казва, синът ми е на година и 1 месец и още не казва, но определено стиска и с голямо удоволствие си седи на гърнето. Ако се противяха, бих се отказала и щях да изчакам, но при мен просто не беше така. Цяло лято синът ми ходи без памперс и се чувстваше отлично въпреки, че се напикаваше от време на време. Сега в къщи го държа без памперс (хич не дава да му го слагам) а навън заради студеното време - с памперс.

Явно това е проблемът с по-големките деца. Моята Изабела също е с впечатлението, че се пиша и ака в памперса. Аз я оставям да ходи без гащички по 1-2 часа на ден, като и показвам, че ако иска да пишка трябва да седне на гърнето. Имаме си и кукла, която пишка на гърне и те сядат заедно. Тя се изпиша няколко пъти и ние всички и ръкопляскахме, дадохме и шоколад, изобщо и дадохме да разбере, че не извършила нищо лошо, а напротив, показала е, че е голямо момиче. Засега този метод работи, но все-още не смея да махна памперса.
МониТ