грешка-прошка

значи, темата, която смятам да захвана е малко встрани от обичайнит ни разисквания, но ми се струва, че си заслужава

Всички ние знаем, че Толкин е бил католик, и че неговите произведения носят силния отпечатък на хрестиянството. Някой бе казал дори, че неговото творчество е християнство в "езически дрешки", но това няма толкова голямо значение тук.

В основата на християнството е спасението, което то предлага на душите ни. А в неговата основа стои опрощението а иначе казано - прошката. За всяка грешка има прошка, стига искренно да я поискаш и да се покаеш т.е. да осъзнаеш греха си като грях.

Четейки редовете на Професора твърде често се сблъсквам с невъзможността на героите му да поискат или да дадат прошка. Страданията на много от тях сякаш идват именно от това, че те не могат да се очистят не само защото нямат желание а и защото не им се дава такава възможност.

Това се случва на всички нива, като започнем от майа Саурон, който иска прошка след Войната на гнева и не я получава и стигнем до човека Турин, който никога не получава дори възможност да бъде опростен за греховете си и се самоубива.

Какво мислите за тези ми наблюдения, така ли е или не е така, защо е така и т.н. Благодаря.

И на мен ми направи впечатление, но така и не намерих отговор... пък и не съм търсил кой-знае колко упорито :)

Мисля, че или книгата не е чак-толкова повлияна от католизма на толкин, което е малко вероятно...

ИЛИ пък незачитенето на прошката е ТОЧНО признак за вярата му - както знаем, след един дълъг период на индулгензии за половин лира и изповедите, спасяващи душите на всякакви изруди, интелигентната част на стадото почва да гледа на нещата по друг начин - по своя си. Все пак всеки сам вижда по свой си начин дори догмите...

Morituri nolumus mori

И аз съм се замисляла за нещо подобно...
Бях останала с впечатлението че Толкин наистина не дава шанс на лошите герои за промяна и разкаяние (по принцип).Знаем че те ще бъдат победени, избити или скрити по дупките . Дразнех се и от това, че не е дал повече информация за тях, винаги трябваше да ровя в мордорските глави, които са ми едни от най-интересните.
Преди да започна да ползвам интернет, направо се пръсвах от яд че почти нищо не знам...

Орк вегетарианец-яде само зелени елфи

"За всяка грешка има прошка, стига искренно да я поискаш и да се покаеш т.е. да осъзнаеш греха си като грях"

Всъщност, наистина няма такова нещо в света на Толкин, или поне аз в момента не се сещам за нещо подобно. Има обаче заслужена прошка, където прошката се дава след доблестна постъпка. Спомнете си случая с Галадриел - тя от гордост ли от що ли не моли Валарите за прошка за да се върне във Валинор и за това тя е осъдена да остане до края на живота си в Средната земя. След като обаче помага за унищожаването на Саурон, тя е опростена и се завръща заедно с другите Носители. Но това става единствено и само, защото устоява на изкушението да вземе Единствения и защото помага на Задругата по пътя им към водопадите Раурос.

Сега се сетих всъщност, че след прокуждането на Моргот, на Саурон е дадена възможността да се покае и отново да премине на страната на Валарите. Те обаче искат да изпитат готовността му за това, ала от той от гордост не пожелава и бяга в Средната земя. Въпреки всичко, на него му е дадена възможността да каже "меа кулпа", нали?

Между летящите млекопитаещи ще споменем прилепа и стюардесата.

Мен да питаш това е механизмът, който Професора използва, за да покаже трагизма на трагичните :) герои. Малко съм стар за литературни анализи от тоя тип, ама подобни събития са пряка демонстрация на принципа - твърде горд == трагичен образ.
- Кажи 'извинявай'!
- Няма пък!
(пада му саксия на главата)

Портал за почитателите на Толкин - връзки и новини
[линк]

пак прекалено мноо разсъждавате.
тва е епос. в епосите като правило нещата са простички - добрите са добри, лошите са лоши, пре***ните са пре***ни.

Според мен причината конкретно за тази страна героите е, че освен силният отпечатък на християнството, произведенията на Толкин носят и не по-малко силният отпечатък на северните митологии. Просто тази черта е много характерна за въпросната култура - искането на прошка е силмвол на позора, унижението - прошка иска победеният от победителя. Истински достойният човек винаги би предпочел смъртта пред този вид позор и т.н.
Просто християнските ценности са много чужди за тази култура, особено с момента с прошката и смесването им води до непълно препокриване с всяка една от двете ”съставки”.

Времето е загуба...

Ами,тук се мотаеше едно интервю,в което Толкин заявява,че в книгите му христианското влияние не е чак толкова силно.
А и прошка иска този,който се чувства виновен.

Ама виж сега.Всички знаем,че е епос.
Но така всеки автор може да си оправдава простотиите -- "Кво искате бе,това е епос/фентъзи/магия".

не, не става дума за оправдание, а за типажи и принципи на поведение и сторилайн. всъщност тва, дето казват и мордред, и гимли е донякъде следствие пак от епическия подход (при толкин разбира се е модернизиран :). виж илиада, беоулф, калевала, едите и т.н...

Съгласен съм с Мист_а точно там където книгите са чист епос и митология както в Силмарилионът и Недовършените предания е нормално да не е бъкано с нравоучения и т.н. от друга страна ако все пак имаше някаква прошка според мен най-подходящото и място щеше да е в историята с Турин. За Феанор според мен не ... той просто е прекалено горд :)

От друга страна във Властелинът според мен я има застъпена. Всички почти прощават макар и от жалост действията на Ам-гъл. Да не говорим за момента в който хобитите се връщат в графството. Там особено Фродо е жалостив. Цени всеки живот. Дори този на Саруман.

П.П. Харесват ми различните от обичайните ви теми :) Продължавай в тоя дух.

Slow down and I sail on the river
Slow dawn and I walk to the hill
And there's now way out ...

Можеби в сравнение с живота който е водил начина му написане е минимално обременен от религиозността му. Особено като сам трябва да дава оценка на труда си. Аз например съм атеист и намирам доста неща лично за мен "прихванати" от християнството.

Slow down and I sail on the river
Slow dawn and I walk to the hill
And there's now way out ...

Аз също съм атеист,ама религиите са ми интересни(даже измислих една,за проба),та забелязал съм,че цял куп мотиви се повтарят във практичеки всички религии.Има просто някакви такива устойчиви архетипове и винаги можем да намерим връзка с някаква религия,стига да търсим.

Нормално е да се повтарят - предназначени са за хора, един и същи биологи4ен вид, затова и много въпроси за общи за всички ,нищо, 4е отговорите са различни.

...when time gets fast but everything goes slow...