Прашинка

Прашинка съм... Безкрая на Всемира
наднича през прозореца на моите очи.
На дланите ми времето пулсира,
чертаейки тревоги и мечти.

Докоснала се до началото и края,
прашинка съм във пясъчен часовник.
Нощем звездни сънища рисувам и гадая
по Междугалактическия си съновник.

Прашинка съм... Без Бъдеще, без Минало
понесена със изначалното дихание.
Светлинни векове по пътя си изминала,
събрала Болка и Любов, Живот и Смърт.
Познание...