Към родители

Я ми кажете ако детето ви от 3-4 години- от как сте заминали за 4ужбина- е от4аяно, депресирано, измачва, се изнервя се, ядосва се лесно, пла4е 4есто за малки неща, какво бихте сторили. Това дете е за мен дете....ама е на 21 скоро на 22. Кара се с мен и ме обвинява 4е сме я довели в 4ужбина. Какво бихте направили вие като родители. За нея тук е по добре защото и дава по добар шанс за бадещето-така смятам аз. Дайте мнение!

остави го да си троши главата, пусни го в БГ, ще се върне тичешката

аз съсипах майка ми и баща ми докато бях в Чехия, между 15 и 18 години, три години и половина ревях, държах се гадно и ги плашех с какво ли не, безобразничех всячески, а сега драпам да се върна в същата тая Чехия, за да живеят моите деца по-добре, ама не е жив баща ми да ми помага.... та с моите камъни по моята умна глава

всеки си пати от главата, изритай детето да опита от това, което толкова иска - ама с парите, които само си изкара тука....

Вашата дъщеря има това, за което мечтаят много на нейната възраст- да не са в България! Но не всеки се справя лесно с носталтията , може би това я мъчи, освен , ако не са някакви капризи! Познавах едно момче на времето, та родителите му бяха заминали с него и по- малкия му брат за Щатите. Той постоя малко пък се върна, казвайки ,че не може да живее там, брат му на 14 г. се беше адаптирал чудесно! Той им ходеше на гости за по месец-два и си връщаше тука, а това беше някъде1993-94г. Просто тук му харесваше повече, а зодителите му бяха лекари и се бяха устроили добре!
Поговорете с дъщеря си каво точно иска и ако учи нещо убедете я поне да си завърши образованието там, пък после да прави каквото тя иска!

...един живот живота ти да сподели...

Така нареченото "дете" не е твоя отговорност от момента, в който е навършила 18. Не разбирам... Аз от 14 годишна живея далеч от родителите си, на 18 започнах да се издържам сама и на 20 заминах САМА за чужбина, където съм вече 9 години!

Извинявай, ама баси "дето". Ти сигурно си била на по-малко от нейните години като си я родила.

Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго.

За мен 21-22 годишна жена вече отдавна не е дете, което да проявява капризи към родителите си и към което родителите да се отнасят като към невръстно пеленаче.
На 22 аз вече имах самостоятелно семейство, 2 годишна дъщеря, издържах се сама и вече аз помагах на родителите ми, когато можех.

Та в тоя ред на мисли - не виждам какъв е проблемът - да си стяга багажа и да се прибира в България.
Тя не е 2-годишно хлапе, което да не може да мисли самостоятелно, да не може да се оправя и издържа сама. Пък и смятам, че е крайно време да престанете да я възприемате като дете.
Честно казано и аз бих се депресирала, ако на тази възраст родителите ми се държаха с мен като с малко детенце и не ми даваха право да направя собствен избор.

[линк]

Ами ако просто не е щастлива, не се вписва в средата. Тогава за нея престоят там е мъчение.

Остави я. Ако иска да иде в България, не я спирайте. Аz на 18 zапла6их на6ите, 4е 6те се оженя, ако не ме оставят в България след матурата. Оставиха ме, работих 3-4 месеца, последва раzдяла с гаджето и долетях при на6ите.

Навремето (а и сега) хората на таzи въzраст са имали семейства, zа6то едно дете (в твоите о4и) да не zнае какво иска? Недейте да я спирате, zа да не ви обвинява един ден.

Ти каzва6, 4е zа нея в 4ужбина е по-добре, но в съ6тото време детето е "от4аяно, депресирано, измачва, се изнервя се, ядосва се лесно, пла4е 4есто за малки неща". Наистина ли все о6те мисли6, 4е 4ужбина е по-доброто място zа нея?

You're just jealous, because the voices talk to me!

Остави я да се върне в Бг,купете й билет,по възможност "отворен за една година",дайте й и джобни пари като за начало.Обяснете й,че трябва да започне да работи и да се издържа сама.Не се притеснявайте,че ще прикъсне образованието си ако учи.Явно тя е от този тип деца,който трябва да се напатят за да разберат колко прави са родителите им.И в никакъв случей не я пращайте като "армаган"на някоя баба или дядо...Тя не е малка а голямо мълнолетно момиче!Тук в Англия е срамно децата на тази възраст да живеят с родителите си.Предполагам и при вас не е по различно.Щом е от 3-4 год. е там тя говори добре и езика,а защо не живее сама?!?

без да се замисля я наритвам да се оправя сама, независимо къде ще си избере да живее. За Вас ще е дете и на 50, друг е въпроса, че и сега й е късно да се изживява като дете