За нетърпението......

Привет на всички в клуба!

Момичета, защо съм толкова нетърпелива???? Времето минава адски бавно, а имайте предвид, че съм съвсем, съвсем в началото.

Не знам как ще минат дните до юни...


Кажете ми и при вас ли беше така? Как се справихте? Приемам всякакви съвети.

Благодаря!

И аз бях нетърпелива. Минаваше ужасно бавно, а всъщност се оказа че докато се огледам и хоп! бебенце се роди :)))

Ами аз залъгвах времето така: ходех по бебешките магазини и избирах и купувах по едно нещо - например някое съвсем мъничко прелестно боди. После му се радвах известно време, няколко дни и като му се нарадвам, тръгвах пак за друго нещо. Така, едно по едно, разтеглих ги във времето, за да им се нагледам и за да залъжа протяжното чакане. А като родих имах всичко необходимо! От нокторезачка, дрехи, козметики, биберони, чаршафи и играчки до повивалка, вана, легло и количка. И всичко беше много внимателно избрано, красиво, в тон с дрехите, играчките, цвета на стаята и всичко :))))
Освен това не ми се наложи да давам много пари изведнъж и на тъгъдък, като не можеш да избереш най-хубавото.

Ами просто си търпи. Постепенно като почнеш да пухкавееш в коремчето ще разбереш, че то времето лети!
И аз така си мислех, къдее е чак Март ато ето я Коледни празници и приготовления след кажи речи месец и после не останало.
Ако ходиш на работа е и по-лесно.
Стига да нямаш проблеми с бременността.
На мен ми се наложи доста да полежа и например си хванах плетка, или може гоблен и т.н. Занимания се намират. А може да си намериш и дружка бременна, сигурно ще е по-забавно!
Пожелавам ти я безпроблемна!

Здравей,

Аз съм в същото положение - имам чувството, че времето пълзи. Все пак съм минала 2/3 от времето, но ми се струва, че съм бременна от 3-4 години. От друга страна ме е страх - все си мисля, че това са последните месеци, в които животът ми ще е като преди.

Аз бях убедена че никога няма да родя и че съм бременна от години. Качих 10 кила още в до 4ти месец и доста време приличах на истинска бременна. И аз като medusa обикалях бебешките магазини, четях бебешки списания, разхождах се, гледах наред всичко по кабелната, гледах Иван Звездев и готвех разни работи, спях до насита. Спинкай сега, защото после може би ще е проблем. Аз последните 2 месеца спях почти седнала, на 3 възглавници, защото имах ужасни киселини, денонощно.
Ще родиш и ти, докато се огледаш. В някоя от бременните книги пишеше, че няма бременна в 15ти месец, на всички ни ще дойде времето. Трудно ми беше да го повярвам, но е така!!!

[линк]

Първият път бях нетърпелива. Вторият - пак имаше нетърпение, ама нещата бяха по-осъзнати. Казвах си - за къде бързам, после идва един рев, безсънни нощи...
Чети книжки за бебета, а не само за бременни. Когато се роди бебето, няма да имаш време да четеш, затова трябва да си си научила "урока" предварително. Иначе ще има да се плашиш от всяко кихане.
Другото нещо, което помага в чакането, е този клуб. Намерих си приятелки и така чакането минава по-лесно.

Благодаря ви за съветите и за подкрепата!

Е, аз работя сега и сигурно ще си помислите: Ама как ще скучаеш??? Обаче моите мисли по цял ден, всяка минутка са все при бебето. То си е нормално,де. На мен ми е за пръв път, а и съм на 28 годинки... Не, че съм стара, обаче повече се замислям.

Сигурна съм, че в прекрасния клуб ще си намеря сродни душици и приятелки!

Мерси още веднъж. След време сигурно и аз ще мога да давам съвети на навлизащите със смела крачка в света на мамите.

Хей, ама сте сладки!!!! никога ли не ревете???

тогава успех с пробивите

А показа ли се?

И аз съм ужасно нетърпелива! А времето наистина си тече! Вярно,че и на мен ми се струва страшно далеч времето,когато ще се появи бебо,но пък знам,че докато се обърна, то ще е дошло. Замислих се и аз за това да обикалям по бебешките магазини и да купувам това-онова. Хем ще се развличам,хем когато му дойде времето,няма да се притеснявам,че нямам това или онова. И все пак да не забравяме,че хубавите неща стават бавно в повечето случаи !
Лека бременност!

You may not always be perfect,but you're always yourself!

Ами то каквото и да ти пишем сега, ще ти се струва малко далечно... Наслаждавай се. На всеки месец. После ще ти липсва този така хубав период от живота на жената. Мисли си, че това са последните дни в които всичко ще си бъде "по старому" (не че "новото" не е прекрасно, но е различно). Мисли си също, че това е единственото време, през което с бебчо сте си навсякъде заедно

ima go tova netarpenia predpolagam vav vsiaka zena chakashta da stane maika.No i az te savetvam da se naslazdavash na vseki edin moment ot tzialata ti bremennost.Vseki edin moment si e e edno valshebstvo,dori i gadeneto v nachaloto
Na men mnogo mi lipsva koremcheto,a pak hem uzasno se kefia da si gushkam bebka.Sega pak vremeto leti sas svetkavichna skorost-pone pri men.Ne sam dovolna ot tova osobeno i ako mozeh da spra vremeto.....shtiah da sam mnogo shtastliva

Купувам си всеки месец списания " БЕБЕ ", " 9 МЕСЕЦА " И " МАМА", отделно от това 3 книги - " АЗ ЧАКАМ ДЕТЕ " на Лоранс Перну, " АЗ съм бременна " на Мари-Клад Дьолае, " ГРИЖИ ЗА БЕБЕТО И ДЕТЕТО "на Бенджамин Спок.
Понеже рано спрях работа - в 4 месец все трябваше да си намирам нещо. Водя доколкото ми е възможно счетоводството на съпруга си. Имам 10 годишен син - учим заедно понякога. Живея в къща с градина - все си има работа. До към 6 месец отглеждах вълнисти папагали - 8 броя/ те се излюпиха вкъщи/, но ги махнах, защото ме е страх за детето. Останах само на рибки и куче, което живее на двора. Помогнах в козметичен ремонт на спалня - там ще е и бъдещото бебе/ таван, тапети, боядисв.прозорци/. Предполагам, че и на вас ще се наложи някакво макар и минимално преустройство у дома. Незнам как сега ти стигат силите и времето да готвиш, пазаруваш, чистиш и т.н. и ходиш на работа. То направо седмиците си летят. Лятото в 6 м. ходих а 1 седм. на море. Може и ти да се разнообразиш с някоя почивка, макар и през зимата. Сега съм в 9 м. / 37 г.с. / и на едно листче съм си написала, както календарче оставащите дни до термина / 14.11.2003/ и с всеки изминал ден си драскам по една дата. Така по-силно добивам чувството колко бързо минава времето. Абе трябва да си отспим сега, защото после не се знае.

Здравеи, tani4ka!
За нетърпението...
Терминът ми беше 14.06.03. Разбрах, че съм бременна още преди да ми закъснее и отпразнувах двете чертички с голям рев. Изпитвах огромен ужас да не загубя бебето... това продължи до раждането. Не го загубих - ето го в ръцете ми малкото слънчице! Толкова ми е мило, като чета бележките на настоящите бъдещи мами и се питам дали наистина пълноценно съм изживяла всичко. Или съм се шашкала прекалено много? Може би за следващото слънце ще се държа другояче, кой знае...
Ти вървиш явно горе-долу като мен, само една година е разликата :) Спомням си с някаква слонска точност всяко усещане, всеки миг сякаш. Сега сме краят на Октомври - свързвам го с мнооооого гадене и мнооооооооого повръщане. С 2-те седмици в болницата, целодневните системи, забучени в ръката ми. Мале, сега като си го помислих и взе да ми се гади, точно както тогава! Да, спомням си и нетърпението... Лежах и вкъщи известно време, гледах ТВ. Умирах си от скука, задрасквах си дните, четях какво ли не, правех си планове за всяка седмица. Тази имам ходене до някъде в Сряда например. Идва Срядата, нещото се е случило. И така, бавно и полека дните се търкалят. Това беше през Ноември. През Декември нещата се въртяха около идващите празници, а после - пак си има "сезонни" занимавки :)
Мен нетърпението ме държа докъм Нова Година, май докато се убедих, че чудото е наистина, бебето мърда, бременна съм, ей!! После ме обхвана еуфорията на бременността и така бях до Май. И после - отново големите притеснения и голямото нетърпение. И сега с умиление си спомням когато видях за първи път малката точица на ултразвук, после го видях да се върти като космонавт (много беше смешно, а аз се разревах), после първото усещане, че бебето шава, боцането в корема по-късно, ритниците в ребрата накрая.
А малкият си спи сладко и хич не го вълнуват моите сладки спомени . Желая ти лека бременност! Казвай как си от време на време, ще ме радват
справките с моя "бременен дневник", където е описвано почти всичко!

Здравей мила, на датата на която си пуснала темата разбрах, че съм бременна. Не можах да повярвам, даже попитах доктора дали е сигурен, защото се вижда само едно петънце, 13 мм само. Той само се усмихна и ми каза - да, абсолютно съм сигурен. Аз постоянно се притеснявам дали всичко ще е наред докрая. Толкова е рано още, но не съм нетърпелива. Смятам да изживея всичките тези месеци до върховия момент по най-добрия начин за мен и моето бебенце.

Моя термин би трябвало да е някъде по средата на юни 2004. Първи ден на последната ми менструация е 09.09.2003.

В момента се боря с цигарите. Веднага щом разбрах, че вече не съм сама реших да ги спра, много ми е трудно обаче. Запалвам си по една цигара сутрин след закуската и една вечер след вечеря. Знам че не бива, но нервите не ми издържат иначе...

Единственото ми неразположение засега са болезнените гърди. Сега ми е паднало да съм "секс бомба". Растат с всеки изминал ден

Така че, не си сама...

"БОГАТА съм - имам си всичко, което няма цена. Усмивка, възторг и душа..."