мълчи ми се

искам да слушам и да си мълча и никои да не очаква да му кажа каквото и да било от мен...
ама хич не се получава,защото в момента ,в които се заслушам и толкова добре си навлезна в нещата следва "тук ли си....изобщо слушаш ли ме"...
неможе ли днес просто да си мълча.. днес просто не ми се говори ей така ,колкото да си кажа с някой нещо..
Иначе, лека ви седмица мили птички

Позволи ми да изживея миг от твоя живот и аз ще ти дам миг от моя..

да...понякога имаме нужда да се заслушаме...в собствените си мисли



ами то седмицата изтече..приятни почивни дни

..към края на седмицата ми става различно винаги
И В МОМЕНТА ЛЕТЯ ОТ щАСТИЕ В СТАЯТА

приятни и на теб

Позволи ми да изживея миг от твоя живот и аз ще ти дам миг от моя..

и как е, зakaчаш ли ниските полилеи в коридора, Пъф :)

Хихик тъкмо това и аз щях да попитам... внимавайййййй перденце...


Вампирите излизат само нощем!

о,полилеите ги откачих още след първия ми полет....хм, ама трябва да се направи нещо с тавана,че от лупингите си жуля коленцата много
дай съвет

Позволи ми да изживея миг от твоя живот и аз ще ти дам миг от моя..

понякога човек наистина има нужда да остане сам със себе си...без да дава обяснения защо...на мене този лукс рядко ми се случва, въпреки че е въпрос на нагласа...но...наистина винаги някой ще наруши хармонията

...а когато остане сам със себе си му иде да крещи...защо е така?

Когато в мен вали, когато в мен вали...
Тогава те обичам много силно.

Abe mili4ka..izvinqvai, 4e imam takiva prozreniq, ma moga da se hvana na bas, 4e s pu6ilista si prekalila kat si go pisala tova...!!!!!

Купи си наколенки за каране на байк или ролери, Пъф, те предпазват всякакви нежни коленца, лакти, дупета, коремчета, гърди (!) и други дамски части

аз (макар и небидейки F) си имам пълен комплект от части за четирите крайника (изключвам главата, за нея още търся)

Еми нормално е, в 8.30 сутринта да ти се мълчи, на мен някой да седне да ми говори по това време, че и да иска да го слушам, най-много да прибегна до последния куплет от оная молитва за хора под напрежение. Разговори се водят след обяд,за всяко нещо си има време дет се вика.

Чудесата Господни са чудесни!

...си мълчиш, щом ти се мълчи?
Щом не ти идва отвътре да говориш, защо пък трябва да се насилваш да го правиш?

Аз съм така - щом не можем да се "усетим" със събеседниците ми, така че да си зададем "правилните въпроси", няма смисъл да водим "насилени" разговори, колкото да избягваме мълчанието. А това мълчание повечето хора го въприемат като нещо лошо, едва ли не като недостатък на някой от хората, които уж трябва да говорят, а не го правят. А защо пък да "трябва"?

така е да....много ми се иска всички да разбират мълчанието ми ама не става ..
..а въпросът "за кво мислиш?"най го мразя.....защо мълчиш..как се отговаря на защо мълчиш

Позволи ми да изживея миг от твоя живот и аз ще ти дам миг от моя..

Виж как добре ме разбираш...
Аз в определение ситуации много обичам да се отпусна едно такова хубаво, и да си мълча...обаче наистина да се разпитваме едни други "що така...що иначе..." наистина е много тъпо, дървено, неестествено...
Не че не мога да отговоря за какво мисля в даден момент (то почти винаги е за едно и също), но щом не съм го споделил вече на човека, който ме пита....не става.....
Тъпото е, че повечето хора мислят, че им се сърдиш, когато мълчиш...примерно...

имам един приятел, който понякога ми се обажда с думите: "хайде да се видим и да си помълчим заедно....".....наистина, дори самото присъствие на човека до теб вече е достатъчна форма на комуникация.....

а пък най-необичам някой да ми говори за неща, които изобщо не ме интересуват....тогава си затварям ушите и спирам да слушам, и си се замислям за нещо мое си....обичам да мисля....чудя се на тези, дето си купуват вестници, за да има какво да четат в автобуса....сигурно го правят, защото си нямат свои си мисли, в които да се вглъбят, когато са сами...

...I follow you...

Само да знаеш колко познато ми звучат тези неща...

Аз например имах една позната (казвам умишлено позната, щото тя ме привличаше, но аз нея - не....), която когато си говорехме, и се получеше момент с мълчание от 1-2 мин и повече, тя реагираше със реплика от сорта на "Ти какво се умълча!"!", "Къде се заблея...?!?!"....явно не бяхме едни за други, и тя не можеше да ме разбере, че на мен може да ми е приятно в нейната компания дори без да си говорим...

Хората, които наистина си пасват и са да ги наречем "съмишленици", дори и в такава ситуация неизбежно идва момент, когато няма какво да се каже, разбира се, само като временно явление, и при такива взаимоотношения хората е логично да се чувстват добре и когато са заедно и "помълчават" заедно....поне аз така си мисля...
Надявам се лично за себе си, дано това не са прекалено утопични мисли, защото аз такива хора през живота си съм срещал изключително рядко....