Срещу съдбата

Аз съм упорит човек и обикновено се боря за всичко, докато го постигна. От доста време съм в трудна ситуация, в която влагам цялата си енергия и макар в резултат на това, да се случиха много неща, които на пръв поглед би трябвало да ме доближават до целта, фактически вече месеци тъпча на място, а през това време съм изоставила всичко друго в живота си. И всеки път, когато целта изглежда на една ръка разстояние, изведнъж построеното се сгромоляса, и боли повече от предишния път, когато това се е случило. За първи път в живота си се чувствам все едно че вървя срещу кармата. Как да разбера дали е така? Как да разбера кога трябва да спра да се боря и да приема съдбата си такава каквато е?

Опъната стрела.
Ято жерави отлитат.

Спри и ги погледай.

Съдбата ти е да се бориш срещу съдбата.

Хубавите неща не стават с напъване и борене, а с бездействие.

Според мен вече няколко месеца ти се дават знаци и е време да се отпуснеш, да се успокоиш и да приемеш факта, че това което искаш да постигнеш не може да стане по начина по който си използвала до сега. Не винаги това което искме да стане на всяка цена е най-доброто за нас и околните. Дай го по-бавно, не се напрягай и виж какво ще излезе.

Успех..Дейти

in vino veritas

Но как да разбера знаци ли са или просто неуспехи. Един познат го скъсаха 7 пъти на шофьорския курс, защото го мързеше да си научи листовките - нима това е знак?! Или се дължи на факта, че не е действал по най-добрия начин. Това ми е проблема - не знам кога е знак, и кога не

Хм... И как с бездействие да спечелим пари например? Не че това е най-хубавото, но е от хубавите

И каква ще бъде ползата?

Що за глупост - най-хубавите неща ставали с бездействие. Ако искаш да кажеш приемане, разбирам, макар че и то е пак приемане с особена настройка. Ама бездействие - айде, дреми си цял ден във фотьойла, пък да видим какво ще стане. Най-много да изфабрикуваш още един сън.

Жерави в небето,
лъка е на земята,
а аз съм по средата.

Полза... кому е нужна?

ти па си намерила къде да питаш!
най-много да те объркат повече...не виждаш ли,че те повечето не знаят къде се намират в този живот?

ще разбереш каквото трябва,и когато трябва!времето разкирива всички отговори!това,което ти се случва може да е изпитание,може да е грешка,може...
едно нещо само запомни-ако искрено вярваш в правилността на това,което правиш-продължавай!рано,или късно то ще стане!а ако не стане-значи не е било добре за теб да става...
така или иначе нищо не е напразно,защото опита,бил той и горчив ни прави по-силни и по-мъдри

Най-трудно е да се разбере кои желания са наши истински и идват от същността ни и кои са от егото ни или от ума ни.
Защото не искаме да признаем пред себе си, че често се борим от амбиция примерно. Или по навик.
Никой не може да ти каже, аз мога само да те посъветнав да се отпуснеш и да притихнеш в себе си и да се вслушаш в съществото си.
Не става лесно, защото преди да чуеш тоя точно отговор почти сигурно ще ти се наложи да чуеш доста други нелицеприятни.
Та борбата и опитността е хубаво нещо, но пробвай също да слушаш и вътрешното си същество. Макар и да е доста болезнено понякога в началото...

...заради цвета на житото...

Времето не разкрива всички отговори. Даже ни един не разкрива.
С времето ти утихваш до степен да чуеш отговора, но времето тук е непричем.

...заради цвета на житото...

И аз съм упорит човек.... И гоня целите си до дупка. Но се научих, че понякога бъркам със сроковете. Всяко нещо е постижимо, но сроковете и начините не винаги са каквито си ги представяме.

Моят начин е - правя каквото смятам, че е необходимо, но не се впечатлявам ако не стане по моя начин - имам пълната убеденост, че ще стане .... живота винаги е по-изобретателен от нас.... Да му се доверим :)))))))))))))

И аз с това се успокоявам...

Чух го вече... Истинско е желанието... Само че няма да се изпълни във вида, в който исках аз Вселената ще реши как и е най-угодно...

Да но в гоненето на едно, не изпускаме ли страшно много от всичко останало... И накрая като теглим чертата? Струваше ли си? Може би все пак идва момент когато загубите надхвърлят многократно приходите и е време да се откажем

не, напротив. когато си твърдо убеден в желанието си.... оставяш го да отлежи; не се хабиш много да създаваш някакви условия, които така или иначе няма да те доведат до успеха. Но си бдителен за добрия момнет, който се случва. Чест проблем е, че като мине време или забравяме за желанието си или преставаме да искаме точно това и или изпускаме въпросния момент или приемаме изпълнението на жеанието като...наказание. :)))))))))))))

Това, което реши вселената, е истинското ти желание всъщност. Тя винаги изпълнява истинските ни желания, независимо дали ние ги знаем или не.

Имаше един хубав разказ за някакъв, на който съдбата решила да му изпълни едно желание. Брат му бил починал и той си пожелал да е жив, а като се върнал в къщи, видял, че къщата му е пълна до покрива с пари...после се обесил ...

...заради цвета на житото...

Тогава защо не сме щастливи....

Може би си права