В припадащия здрач

В припадащия здрач
на есента,
когато сякаш вечните
дървета
прогонват свойте
листи,
за да посрещнат
чисти
зимата,
неуловимо,
ненатрапчиво
сияят белите слънца,
родени
в мъничките храсти
и в сивата картина,
и в дъжда...
Ръката ми обгръща
твоята
и сме по-малки
от дъжда
и по-високи
от секвои...

...hubavina ot dumi...

Tursq te..i nikoga nqma da spra,dokato ne te otkriq..

и в утрото на пролетта... така да бъде : )

Прекрасно!

Не скъпа..и в есента е скрита магия