Лека нощ!

* * *

Като начало на сирачество
ще дойде нашата раздяла.
Аз знам,че няма да заплачеш,
а само ще си страшно бяла.

Цвета на младо отчаяние
ще виждаш в срещите ни бъдни.
Неизживени покаяния
неумолимо ще те съдят...

Полуревнивата инерция
ще те насочва все към мене ...
Разлъчени единоверци -
ще бъдем ли докрай спасени?

И посред кратките трагедии,
и посред дългите ни драми -
ще станем ли отново бедни
на вярност или на измами?

Или отново многократно
ще се залъгваме със притчи
за щастие - невероятно,
като разстрелване на птици.

Павел Матев

Утре няма да вали!

нека бъде светлина!

винаги истината,но никога цялата истина

си струваше да го напиша
И е страхотно стихотворение,нали?
Благодаря!