Синьо
14 отговора
301 прегледа
Синьо
...и вали. А уличната лампа гасне и пак святка, гасне и ...пак...и пак...
Потъване. Вглъбяване, вътре, някъде, далеч. Морето и небето, погледнати отгоре. Блясък, фантазия и мъдрост взети заедно. Дух и материя в ласкаво съжителство. Щедрост. Толеранстност. Нежността. Изкуството и любовта. Усещане за вечност.
Всичко хубаво на този свят е синьо.
Ти си нобосвод. ...и вали. Не - не плачи...
И ето нов завой по стълбата нагоре. И ново начало. Но не, не с тежестта на познанието - с лекотата му. Носейки се из облаците на мечтаната реалност. Или ходейки по водата. Най-точният момент да кажеш: всичко е възможно. И да го направиш...
Всичко хубаво на този свят е синьо.
Ти си море. ...и вали. Не - не се вълнувай...
Отворен край. Идеалното равновесие, но и нетърпението да бъде нарушено. Нервността на очакването. Късче звездно небе в квадрата на тавански прозорец.
Всичко хубаво на този свят е синьо.
Ти си небе. ...и лампата светва и изгасва, светва и изгасва...и ето пак - светва. Не, ме спирай да ме гледаш...
Блясък и целеустеменост. Жаждата за промяна, мирисът на пътуването, усещане за бликаща енергия. Погледът на откривателя на нови земи от мостика на фрегата, с попътен вятър в платната.
Всичко хубаво на този свят е синьо.
Ти си океанска буря. ...и вали. Не, не ме кори, не бушувай...
Война срещу посредствеността. Постоянството на логиката. Твърдост на убежденията. Чистото звездно небе на мечтите. Няма и следа от падащи звезди - бумерангите на несбъднатите желания. Призвание за различност. Пълен напред! Бялата следа на кораба в нощното море. Прозрачно синьо преди изгрев слънце.
Всичко хубаво на този свят е синьо.
Ти си чаша ледена вода. ...и лампата гасне и святка...и гасне и святка и ...пак. Не, не се колебай - дай ми да пия...
Обективно и субективно - подвалстни на безприкословната воля. Далновидност. Управление. Власт. Мощнта интуиция, но и абсолютна честност. Лавровият венец на славата. Несъвместимост с компромиса. Замайващата висота на чистата съвест - там нейде из висините. Кристалът - всичките му отблясъци.
Всичко хубаво на този свят е синьо.
Ти си планински ручай. ...и вали. Не, не спирай да заглаждаш камъчетата, те имат нужда
Точност и яснота на въгледите. Способността да превърнеш въздушните кули в действителност. Търпението на можещия. Съчувствието на обичащия. Необходимостта да доведеш започнатото до край.
Спокойствието на самотния мореплавател - сигурен в своите карти, в здравината на лодката и в крайната цел. Който може да си позволи да легне на палубата сред синьото море с взор, вперен в още по-синьото небе.
Всичко хубаво на този свят е синьо.
Ти си най-сиьото. ...и вали. Не, не ме отричай. Аз не съм безветна.
Формата и нейните превъплащения. Идеите и тяхната форма. Блясъкът на сцената, вихарът на танца, магията на словото, шеметът на въображението, безкраят на цветовете, пластичността на тялото. Крайността на чувствата. мечтателност извън времето. Свободното планиране в пространствата на фантазията. Полетът.
Всичко хубаво на този свят е синьо.
Ти си безкрай. ...и вали. Не, не спирай да мислиш за мен - допусни ме!
по вятъра, по вятъра - скриле обърнати навътре. Спиралата навътре в себе си. спомени, от мислите по-живи. Безспирното прелистване на книгата с всичките отминали събития, докъто се появи чистият бял лист на утрешният ден.
Ти си. Позволи ми да го оцветя във синьо.
...и вали. А уличната лампа все святка и загася...и пак...сякаш вперила поглед в самотния прозорец. Ти си. Не се колебай - погледни ме.
...и вали.
П.П. Беше ми едно такова синьо...и дъждовно...
И поздрав с Janis Joplin - I Can't stand the rain :))
So...Break down the wall...
Потъване. Вглъбяване, вътре, някъде, далеч. Морето и небето, погледнати отгоре. Блясък, фантазия и мъдрост взети заедно. Дух и материя в ласкаво съжителство. Щедрост. Толеранстност. Нежността. Изкуството и любовта. Усещане за вечност.
Всичко хубаво на този свят е синьо.
Ти си нобосвод. ...и вали. Не - не плачи...
И ето нов завой по стълбата нагоре. И ново начало. Но не, не с тежестта на познанието - с лекотата му. Носейки се из облаците на мечтаната реалност. Или ходейки по водата. Най-точният момент да кажеш: всичко е възможно. И да го направиш...
Всичко хубаво на този свят е синьо.
Ти си море. ...и вали. Не - не се вълнувай...
Отворен край. Идеалното равновесие, но и нетърпението да бъде нарушено. Нервността на очакването. Късче звездно небе в квадрата на тавански прозорец.
Всичко хубаво на този свят е синьо.
Ти си небе. ...и лампата светва и изгасва, светва и изгасва...и ето пак - светва. Не, ме спирай да ме гледаш...
Блясък и целеустеменост. Жаждата за промяна, мирисът на пътуването, усещане за бликаща енергия. Погледът на откривателя на нови земи от мостика на фрегата, с попътен вятър в платната.
Всичко хубаво на този свят е синьо.
Ти си океанска буря. ...и вали. Не, не ме кори, не бушувай...
Война срещу посредствеността. Постоянството на логиката. Твърдост на убежденията. Чистото звездно небе на мечтите. Няма и следа от падащи звезди - бумерангите на несбъднатите желания. Призвание за различност. Пълен напред! Бялата следа на кораба в нощното море. Прозрачно синьо преди изгрев слънце.
Всичко хубаво на този свят е синьо.
Ти си чаша ледена вода. ...и лампата гасне и святка...и гасне и святка и ...пак. Не, не се колебай - дай ми да пия...
Обективно и субективно - подвалстни на безприкословната воля. Далновидност. Управление. Власт. Мощнта интуиция, но и абсолютна честност. Лавровият венец на славата. Несъвместимост с компромиса. Замайващата висота на чистата съвест - там нейде из висините. Кристалът - всичките му отблясъци.
Всичко хубаво на този свят е синьо.
Ти си планински ручай. ...и вали. Не, не спирай да заглаждаш камъчетата, те имат нужда
Точност и яснота на въгледите. Способността да превърнеш въздушните кули в действителност. Търпението на можещия. Съчувствието на обичащия. Необходимостта да доведеш започнатото до край.
Спокойствието на самотния мореплавател - сигурен в своите карти, в здравината на лодката и в крайната цел. Който може да си позволи да легне на палубата сред синьото море с взор, вперен в още по-синьото небе.
Всичко хубаво на този свят е синьо.
Ти си най-сиьото. ...и вали. Не, не ме отричай. Аз не съм безветна.
Формата и нейните превъплащения. Идеите и тяхната форма. Блясъкът на сцената, вихарът на танца, магията на словото, шеметът на въображението, безкраят на цветовете, пластичността на тялото. Крайността на чувствата. мечтателност извън времето. Свободното планиране в пространствата на фантазията. Полетът.
Всичко хубаво на този свят е синьо.
Ти си безкрай. ...и вали. Не, не спирай да мислиш за мен - допусни ме!
по вятъра, по вятъра - скриле обърнати навътре. Спиралата навътре в себе си. спомени, от мислите по-живи. Безспирното прелистване на книгата с всичките отминали събития, докъто се появи чистият бял лист на утрешният ден.
Ти си. Позволи ми да го оцветя във синьо.
...и вали. А уличната лампа все святка и загася...и пак...сякаш вперила поглед в самотния прозорец. Ти си. Не се колебай - погледни ме.
...и вали.
П.П. Беше ми едно такова синьо...и дъждовно...
И поздрав с Janis Joplin - I Can't stand the rain :))
So...Break down the wall...
Re: Синьо
както казват по едни щати на запад оттук, you've got the blues
--
En ret'udi panda nast'i adela macha
--
En ret'udi panda nast'i adela macha
Re: Синьо
Ха сега де!
И слънце и вода съм била :)) Няма такова нещо - плът и кръв съм! :))
Поздрав :))
So...Break down the wall...
И слънце и вода съм била :)) Няма такова нещо - плът и кръв съм! :))
Поздрав :))
So...Break down the wall...
Re: Синьо
All good in this world is blue...
А тъжно или синьо е? :)
So...Break down the wall...
А тъжно или синьо е? :)
So...Break down the wall...
Re: Синьо
Ако така ти харесва....
Или по-точно - щом така ти харесва :)))
So...Break down the wall...
Или по-точно - щом така ти харесва :)))
So...Break down the wall...
Re: Синьо
Въпрос - а как можеш да знаеш кое е синьо?
Нима си сигурна, че това, което усещаш, когато видиш синьо е същото, което усещам аз?
Няма реалност. Няма синьо. Има представа за синьо. Има представа за реалност, представа за емоции... Мозъкът, затворен, 5 връзки със света, 5 сетива... И всяко от тях е проста жица - прост проводник на ел. сигнали.
И все пак права си:
всичко хубаво на този свят (може да мине) е синьо :)
Поздрави
=======================
Moonlight sonate
Нима си сигурна, че това, което усещаш, когато видиш синьо е същото, което усещам аз?
Няма реалност. Няма синьо. Има представа за синьо. Има представа за реалност, представа за емоции... Мозъкът, затворен, 5 връзки със света, 5 сетива... И всяко от тях е проста жица - прост проводник на ел. сигнали.
И все пак права си:
всичко хубаво на този свят (може да мине) е синьо :)
Поздрави
=======================
Moonlight sonate
Re: Синьо
Няма реалност казваш...Няма синьо...:))
Сещам се за едно стихче на П. Чухов. "Картичка" се казва. :))
Ето го и него:
Картичка
В небето не се лети.
В морето не се плува.
Пясъкът
не шепти.
Мигът
не съществува. :)))
Поздрав ;))
П.П. Всичко хубаво на този свят е усещане. :) Аз може би просто свързвам усещането със синьото :) Или тези усещания :)))
Още веднъж - Поздрави! :))
So...Break down the wall...
Сещам се за едно стихче на П. Чухов. "Картичка" се казва. :))
Ето го и него:
Картичка
В небето не се лети.
В морето не се плува.
Пясъкът
не шепти.
Мигът
не съществува. :)))
Поздрав ;))
П.П. Всичко хубаво на този свят е усещане. :) Аз може би просто свързвам усещането със синьото :) Или тези усещания :)))
Още веднъж - Поздрави! :))
So...Break down the wall...
Re: Синьо
В 2:30 през нощта, когато заглъхват последните звуци на "Танц със саби"...
Хубаво стихче... С гаден финал.
Мигът е това, което ни дава усещането за живот...
Поздравявам всички от този клуб:
Брандербургски концерт N1 на Бах
Бах е доказал, че има миг. Миг, който може да трае вечно...
Поздрави
=======================
Moonlight sonate
Re: Синьо
Бах ... добре, доказал е...
А, онзи - нашият миг, който искаме да трае вечено :))
Само премигваме и си е тръгнал :)))
Поздрав :))
So...Break down the wall...
А, онзи - нашият миг, който искаме да трае вечено :))
Само премигваме и си е тръгнал :)))
Поздрав :))
So...Break down the wall...
Re: Синьо
Желанието да спрем мига... Струва ми се, че има нещо общо със:
Само несигурните търсят сигурност
Не искам да спира никой Миг, дори и този, в който в прегръдките ми е Онази лейди, която търся (търсим) цял живот.
Важното е да си жив. Да се чувстваш жив. А не статуя, замръзнала... Безполезна
Поздрави :)
=======================
Moonlight sonate
Само несигурните търсят сигурност
Не искам да спира никой Миг, дори и този, в който в прегръдките ми е Онази лейди, която търся (търсим) цял живот.
Важното е да си жив. Да се чувстваш жив. А не статуя, замръзнала... Безполезна
Поздрави :)
=======================
Moonlight sonate
Re: Синьо
Е, добре, нека не го спираме, да го забавим за секунда :)))
С миг повече :))) дам... иначе си прав, че човек не бива да е статуя...но ако сам не се приема за такъв, ако сам не се направи такъв - лесничко е - просто не е! :)))))
Поздрав! :)
So...Break down the wall...
С миг повече :))) дам... иначе си прав, че човек не бива да е статуя...но ако сам не се приема за такъв, ако сам не се направи такъв - лесничко е - просто не е! :)))))
Поздрав! :)
So...Break down the wall...
Re: Синьо
Винаги е душевна наслада единодушието със умен и духовит събеседник
Поздрави
=======================
Moonlight sonate
Поздрави
=======================
Moonlight sonate