едни работи

Това лято - 4 дни в Рила. 4 дни годишно - това ми е отпуската по принцип.
4 дни спокойствие - така си ги представям. Отивам сам, без компания, щото нито ми се слуша за чутовни планинарски подвизи, нито за безпаметни запои в някоя си хижа.
И тази година всички "планинари"са страшно любезни. След традиционното "Добър ден" започва едно чешене на езиците - кой си, от къде си, какъв си, що си, закъде си. "Закъде си?' направо ми ебава майката - обикновенно следва "Ми, то, и аз/ние съм/сме затам" и неизбежното "Искаш ли да вървим заедно?"...
"Къде заедно бе/ма, еби си майката, не виждаш ли че съм тръгнал сам" - мисля си все по-рядко и все по-често го казвам.
Има много "скиори". Чехи и германци. "Спийк инглиш"? Аз ли?...Нее-е-е, абсурд, къ'в английски бе...
Нашенците са два вида - пенсионери и младежи около студентските години.
Пенсиите, милите, всички са членове на някакви планинарски дружества, пеят си там някакви песнички, играят игрите от детските си години и са страшно интересна гледка.
Другият вид е качил някак си Вазов връх. Почва едно звънене по мобилни телефони, става лудница. "Мамо, аз съм на... ъ-ъ-ъ-ъ-ъ...един връх и е адски, супер готино, времето е чудесно, ма да знаеш к'во изкачване беше, с'а отиваме в хижата на Иван Вазов, ще ти звънна оттам...да, взела съм си презерв...ма, мамо, хората ме слушат...а'е, не се притеснявай за мен...".

Много фотографи, много нещо!...Една част се увековечават за поколенията - представям си снимката в рамка с надпис: "Едикоя си на път за хижата на Иван Вазов - м.Ю...2003г.". Останалите "снимат природата". Какво ще отнесете оттук, само снимките ли...нели Рила в сърцата си?

По хижите е отврат. "Ма не ти ли е скучно сам? Не? Нищо, искаш ли да се присъединиш към наш'та компания? Не? Ма как така? Нали сме в планината, а тя сближава хората...". Гледам го, милият, как се е вживял в ролята на филантроп и ми иде да му извия човеколюбивия врат.
Пред хижа "Мальовица" една какичка се лепва за мен. Казва ми, че съм "велик самотен дух", че е много романтично, дето съм сам в планината, че съм "мъжкар, който предизвиква себе си и природата" и в същото време имам "странно-тъжно-красиви очи". Хлъц. Я па тая. Със сигурност има перде на очите. Питам я дали има и температура. Тя е "жестоко" обидена. Толкова виновен се чувствам, че като умра след 50 години, в смъртният ми акт ще пише:"Умрял от чувство за вина".
Начевам бутилка червено вино, но оня цъфва пак. Държи се все едно сме стари приятели. Тупа ме по рамото и ме нарича друже. Само това ми липсваше...Давам й остатъка от виното и отивам да спя.

П.П. Догодина отивам на море. Синеморец.

Доста новаторски пътепис. С риск да ме вземеш за любезен човек, което е крайно нежелателно, бих казал, че ми достави удоволствие да го прочета.

Догодина пак ще напишеш нещо, нали?

Красотата ще спаси света...

Живи и здрави, догодина ще се захласвам по голите мадами на плажа:)

Ха! Много ми хареса.
Обаче, или много преувеличаваш, или нямаш вид на човек тръгнал да ходи сам. Когато съм ходил сам (98% от всички ходения на планина) нищо подобно не ми се е случвало... подсказвам... просто си докарай лудия блясък в очите и никой няма да те "пипне"... или ходи където няма хора - места колкото щеш.
От Синеморец предполагам ще се получи също добър материал.

това писание ми хареса

ако решиш пак да се пробваш в планината, иди в някой по-малко натоварен период - примерно юни или септември

--
En ret'udi panda nast'i adela macha

Дали ще намериш смотата и спокойствието за което пишеше ....
Само се чудя

Ветре, защо лъжеш?!? Непрекъснато ходиш по мене, на кончето това лято почти ти се обидих, а предната неделя под връх Ботев...всички граници мина, а на туй отгоре и като ураган си минал през Рай, та Чочо си е оправял антената на предавателя.

поздрави
Ясен

Красотата ще спаси света...

С нескрито удоволствие прочетох това наистина интересно писание... Мисля, че трябва да избягваш летните месеци за преходи по такива оживени места като Мальовица и Иван Вазов /както правим и ние/. Има достатъчно самотни и спокойни места из нашите планини, където наистина ще бъдеш само ТИ и ПРИРОДАТА...

И понеже всяка ходина ходим и на Синеморец, ще си позволя един съвет - и за там избери "мъртъв" сезон, защото иначе пак ще си разочарован......

че даже и отгоре. Я си стой в къщи и карай на сухоежбина и списания, поне няма да се нервиш.
Обаче тук не можеш да заблудиш публиката, че ходиш много и то сам. По-скоро въобще не ходиш, или си отишъл веднъж на Иван Вазов и Мальовица в тарапаната и сега се прайш на засегнат. Има колкото щеш пусти места. Пусти та чак диви.
А ако наистина искаш да ти е пусто, баш сега е за Синеморец. То така се и казва - пусто като плаж през зимата. Па след Синеморец драсни някой ред, удоволствие е да те чете човек.

... От вратата ми почва пътека...

Що да лъже, бе, 2% малко ли са?

поздрави
Цветан

"...може би, може би..."

Мога само през лятото.
Благодаря за съвета.

Предлагам Иван Рилски да остане без конкуренция...но ако религиозното чувство пламне в мен, догодина Великата рилска пустиня ще се сдобие с още един манастир.

Е, де да можех...

Добре де приятел, пишеш ни едни тъжни и ядосани писания ,хем не искаш хора, хем ни ги поднасяш да ги четем. Ние сега как да те успокоим , да вземем да не ги четем и да не те притесняваме, ще се обидиш.Що не си ги пишеш и си ги четеш сам така ще е най-добре, само ти си знаеш проблема и няма кой да ти досажда с мнения. Другият начин е да се движиш само нощем, ако е мъгливо и дъждовно още по-добре, или най добре пускай обява може по СNN, в прав текст, внимание движа се по маршрут еди кой си ,никой да не ми се мярка пред очите и да не ми говори щото се изнервям.Ако и това не ти помогне брат , ти си за консултация....съжалявам!!!!!

Май малко преиграваш, приятел.
Бьди жив и здрав!

Само да те предупредя, че мадамите в Синеморец са същите ония с презервативите и мобилните телефони от Вазов връх.

Значи, моята стратегия е да ходя сам или само с проверени и познати туристи, и по места, които са слабо посещавани.

Популярните маршрути обикновено ги минавам в непопулярно време през годината.

Обаче и аз имам провали.

Наример това лято тръгнах от Вада през 7-те езера към х. Вазов (там беше срещата с основната група). Още на Вада за мене се залепиха едим младеж и девойка - никога не били ходили на планина, но искали да видят езерата...

Излишно е да ви обяснявам, че не си носеха храна, вода, дрехи (за какво по дяволите са им такива работи ...)

Излишно е също така да ви обяснявам, че за 4 часа от Вада до новата хижа ми изпиха водата, изядоха манджата дето си носех за два дни, забавиха продвижването ми с около 2 -3 часа, на всичкото отгоре девойката за малко да припадне от физическо претоварване

Освен това взех да нося багажа на девойката (така и не разбрах напълно какво имаше в тая раница, със сигурност имаше някакъв касетофон или уредба или нещо подобно...) Абе пълен цирк

Стигнахме някак си до езерата... А там - ново чудо : народ, навалица, не можеш да се разминеш... Абе кво да ви обяснявам, всички знаете на 7-те езера август месец какво е...

Едва когато стигнах до Раздела, усетих че съм в планината.

Само дето са голи.

Абе, много си е добре човека. Страшно ми хареса написаното от него и донякъде му съчувствам. Да идва по-бързо лятото, че да разберем какво се е случило на Синеморец.