Уфки!

Кат ти думам, аз, сичко оплецках…
Дет тогава му запуших хубавата уста с целувка, щот нямах друго под ръка и на идея :РРРРР.
После – аз ми иде да се загоря в собствен сос каква съм магадагуда клета и целувателна не когото трябва, той … нежно-строг и убедителен правИ мутунки чарующе въздействени, по мъжки гримасничА и толко беше възмУтен може ли да съм … и той не знае к`ва жена такава, та продума само “Елооооооооооооооо!!!”
Какво, викам?!
Айде разговор/два/три.
Теглихме, ний, чертата дружно и особено мощно, под която се разбра:
- няма проблем, големи хора сме.
- продължаваме да си мятаме водки с вълча салатка и пържолата на шефа и държим на важните неща, като прекрасните си отношения не например, ам баш най-вече.
- ама и нямало да е честно да не си признаем / пък момента удобен/, че се гледаме не само като приятелчета, щото сме разпрекрасни и неустоими просто.
- обаче една дружеска или даже не дотам та хич май, чмочка, не мож капична тоя солиден фундамент – две години време доказателства колко сме си важни, собачья вярност и на сто процента активно участие по всяко време и независимо от шибаността на ситуацията житейска.
- моето е твое и обратно. Ма не всичко, де.
- солидарничим с на другия тайните гаджелъци, сипем внимание към официалните партнери.
- абе не сме всеки и всяка срещната ний.

Сега…
Тука става кой ден некви фиксиции, флуидации, ени ми ти сиропирани намеци, едни ми ти очички въртяне….мамуууууу.

Ма, налллли, викам, ти каза - приключихме с тая тема, не е от нашите.
Що преди онака, сега иначе?!
Аз к`во?
Ми на възраст съм вече, не мога да утърпя да узнам за следващото после...

еми не съм се объркала!

когато направиш, каквото си мислиш, че искаш, разбираш какво наистина искаш

ех, ама как навреме те прочетох :) та да си пренастроя безразсъдството в друга посока :)) да не се тръшкам после, че криво ме разбрали.

Ело, Ело, язък ти за таланта. Така го подбра, че от преексплоатация, направо си е за нов, ремонтът няма да помогне.

Не ща да ти казвам нищо, щото си докачлива, а тези, дето рипат да хапят, хич не мога ги бори.
Ама........
Аре, ще си затрая.

А можех да съм чвор, ама....пусто авторско право!!!!!!!!

Щот гледам на *ти* сме, не че стоплям кое детенце си, ама почна...та кажи нерди за какъв пък и талант в цялата работа ти текна.
И като какво общо...
Сега тичам.
Да си живея ситуацията.

Пофално!
Слава на слуката и Браво на всички!
Ще черпиш!

to tova si e razkaz nqkakav,a razsadaka?!Pak na ela...emi moje i bez k'vo bilo,shto bilo...a,shto da ne si ostane,ne mi se vijda bash da e rutina,koito misli nazad v minaloto....ot tam ide i tq...umorata

Колкото можем, толкова можем.
Кат опре до правене – можем и да се надскочим.
Ако няма по-интересно за правене и не ни мързи.
Разум или наивният вариант – почва се и се свършва до гледна точка.
Никъф нездравословен толеранс към чужда мъдрост.
Миналото мина.
И добре направи.
Тука и сега въпросът е - две дадености със сЕ характеристиките им.
И техният избор.
Та колкото що рутина ли е – се сме я рутнали.

нищо не ти разбраФ!
в какво минало си се разровил?! и що ровиш?! то това малко на вехтошарска работа ми прилича...те в миналото на вещите се ровят...
и каква връзка имаше с моя отговор?!

...на темата....писал за това,а аз на теб за бъдещето....,да не е безразсъдноТо човек ако не може да си почисти вехтоориите....