кое е правилно

Изправена съм на кръстопът
Омъжена съм от около 4 години,имам дете почти на 2годинки,но нещата със съпруга ми въобще не вървят на добре.Непрекъснато се караме,вече почти не правим секс,даже на моменти се чудя дали все още изпитва нещо към мен.Аз все още го обичам,но това не променя нещата.Не искам детето ми да живее във такава среда т.е.със родители които само се преструват че са заедно,защото нещата май на там отиват(ако аз се примиря с проблемите).От друга страна ми се иска детето да живее с двамата си родители,за да не го трвмирам от
евентуален развод.
Моля всеки който се е замислял над тези проблеми да сподели!

ако от сега е така, помисли си след 10 години как ще е
Детето се травмира най-малко докато още е малко... тогава и по-бързо забравя. Едно 4-5 годишно дете ще страда много повече по липсващия родител.

Все пак ти си решаваш... доколкото виждам си майката, значи почти сигурно е че ти ще го отглеждаш сама това дете.

Другият вариант е да живееш във формално семейство... външно примирявайки се, а иначе да си я караш както на теб ти е по-добре (липсва ти секс - намираш си го извън семейството; липсва ти нежност - намираш си я извън семейството; липсва ти любов - ами пак там... извън семейството!)
Познавам жени, които успешно карат повече от 17 годишен брак така... аз лично не мога.

Трети вариант - караш доколкото можеш като вярна съпруга и предана майка... и откачаш в един момент или започваш да залиташ на тема религия / секти / колумбийски сериали / книжки от серията "Арлекин" / хапчета за "сън" и "нерви" /каквото още се сетиш за запълване на липсващото...

е този последния вариант не ти го препоръчвам в никакъв случай, всичко останало е далеч по-добре :)

Разкажи, мила непозната, как протичат вашите караници. Кратко и ясно. Нещо такова:

"Аз му казах тъй, пък оня - тъй. Аз така, той - онака. Аз се нервирам, пък тъй посяга да ме бие..."

Разкажи, скъпа, а аз после ще ти обясня с думи прости колко сте глупавички и двамата.

Има го и тоя вариант: доколкото разбирам изцяло си отдадена на детето и това е нормално, дори прекрасно. Обаче има едно голямо "но". Не е ли по-лесно вместо да си мислиш за разводи да се опиташ да разбереш какво по дяволите става.
Възможно е човекът до тебе да се чувства пренебрегнат, така де. Пък и ти да си изгубила временно чара си, защото прекалено си се вживяла в задълженията си. Ще се карате, я, щом вече не се гушкате.

Прав си че караниците ни винаги започват от дребни,даже глупави проблеми,само дето накрая си наговаряме такива простотии че става луд скандал
Проблема е че когато съм бясна за нещо и искам да си поговори сериозно,той винаги е уморен или пък зает да си гледа филма например че в крайна сметка аз не само побеснявам ами ми идва да го гръмна.Няколко пъти съм му казвала,че мразя когато говоря да не ме слуша и да не ми отговаря,а той си седи и мълчи като пън направо ми се иска да му отрежа езика ,че поне да има причина.Подчертавам че никога не започвам разговора с идеята да се караме,а точно обратното мъча се да разрешим проблема без нерви но уви той така се озъбва все едно го обвинявам за всичко.Разликата е че аз съм човек склонен винаги да си признае грешката която е направил,а той точно обратното.Дори не получавам едно 'извинявай' сякаш ако си признае вината това ще нарани мъжкото му самолюбие или пък аз ще му натяквам за грешката вовеки веков,което знае ,че няма да направя.Идеални хора няма,за това човек трябва да прощава и да прави компромиси но.... всичко си има граници
За всички тези неща сме говорили много и безрезултатно
Ето и пример за последната кавга:
Прибираме се тримата вечерта след гости около 9 вечерта,той казва че е ужасно гладен.
Аз се преобличам,преобличам детето и му казвам:
-Гледай малката да направя вечеря
-ОК
почти на средата на готвенето малката пристига победоносно в кухнята с идеята че е гладна,правя и вечеря и го викам да я нахрани,защото не мога да работя на три стана(Печка ,котлон и да храня детето),
а той ми вика
-Гледам интересен филм.
-Ами ела го гледай в кухнята докато храниш детето
-Еее уморен съм
-Значи аз хем да приготвя бързо вечеря,хем да нахраня и детето?
-Ами да то много сложно (каква ти е работата)
-Добре почивай си само че ще закъснея 10 мин с вечерята
-Пфуу все гладен си ходя,а ти се мотаеш.Гледай си детето,аз няма да ям


-Е аз за какво се трепах да ти правя вечеря,почти е готова?Нали беше гладен?
-Ама кой е казал да правиш вечеря?
И оттам се почва че цял ден се пребивал да работи,пък аз само съм си клатела краката,как нищо не правя и все се извинявам че гледам детето,само че това не е работа(Стига той да не я върши) , готвенето,прането,чистенето и те не били работа и т.н
Да добавя че именно той настояваше да си седя в къщи и да гледам детето,пък сега му се вижда нанагорно,праща мен на работа,а детето на ясла,което няма да стане преди да навърши поне 2.5год.
Още нещо нямаме финансови проблеми ,е не че живеем в лукс,но нищо не ни липсва.Така че не се налага да почвам работа сега,спокойно можем да изчакаме докато детето тръгне на градина.
Иначе ако имаш кой да я гледа още сега тръгвам на работа.
Представата ми за личностно развитие не се изчерпва с прането,гладенето,готвенето и т.н.

Gerri,
Аз общо взето представлявам нещо като твоя съпруг или поне такъв съм бил в нещастен брак продължил доста повече време от твоя. Не че имам право да ти давам съвет в момента, но може би причините за неразбирателство са в това, че наистина той не разбира твоята гледна точка. Или пък не комуникирате правилно.

Има една интересна книга, която може да ви помогне да решите комуникационните проблеми (ако искате и можете) - казва се "МЪЖЕТЕ СА ОТ МАРС, ЖЕНИТЕ - ОТ ВЕНЕРА". Повече тук: [линк]

Книгата обяснява много причини, поради които мъжете и жените не се разбираме дори, когато много го искаме това...

Ако проблема е в разбирането на твоята или пък неговата гледна точка - не знам какво може да ти помогне на теб или на него, но сега много ми се иска моята жена да бе намерила някакав начин (бил той и със жестоко разтърсване) да ме пробуди от незаинтересоваността и егоизма. Ти казваш, че още обичаш своя съпруг - щом още имаш любов струва си да опиташ да го събудиш... Мисля, че ако успееш, той ще ти е много благодарен и дано оцени това, което ще направиш за него.

Само че прочети първо тази книга, щото ако не подходиш по верния начин, може не само да не успееш да го събудиш, ами окончателно да го приспиш.

Струва си да опиташ - ако успееш може би ще сте щастливи... Ако не успееш - опитвай поне, докато все още го обичаш...

Ще те посъветвам някои неща, без гаранция, обаче.

Започни ВЕДНАГА работа! Пращай детето на ясли. Даже ще е по-добре за него да е сред връстници. На моя син нищо му нямаше като беше на ясли.

НЕ му се оплаквай! За нищо! Просто МЛЪКНИ. Той смята твоите проблеми за нищожни и на заслужаващи внимание. Типично за мъжете. И аз бях същия, Вервай ми!

На, като се прибере вкъщи след работа, кажи му добър ден, целуни го и замълчи! Ще мине време и сам ще те заговори. Ще те пита какво става, защо мълчиш. Ти, пък, му кажи, че всичко е наред и проблеми няма. Остави го да се чуди и мае каква е тази странна метаморфоза у теб.

Докато си гледа поредния филм, сервирай вечерята, кажи му, че всичко е готово и че си уморена и си легни. Остави го САМ. Ден подир ден. Интересно ми е колко време ще издържи така.

Помни, че мъжете само своя собствен труд признават. Женският го нямат за нищо. При теб е кофти, че не работиш. Това съвсем го улеснява да играе ролята на благодетел на семейството и подчертава "величието" му.

Още акъли мога да давам, ама, като не ви знам и познавам. Все пак всеки мъж си е индивидуален. Не може всички да ги сложем в един казан (за ракия) и да ги сварим.

------

Та, накратко. МЛЪКНИ и се УСМИХНИ с мисълта, че всичко е временно и понеже по-зле не може да става, то нещата ще вървят на добре!

По-здрави!

Благодаря за съвета!
Тази книга съм я чела само че много отдавна,едва ли си спомням все още нещо.
Чесно казано май ще взема да я прелистя пак,за "опресняване на знанията".

Много би ми било интересно,да споделиш с мен,как достигна до факта че си бил като мъжа ми?Искам да кажа как го осъзна?
Защото за мой съм сигурна,че погръб няма да падне и да си признае.
Така че ако не те притеснява напиши нещо повече!

Да си кажа чесно ако нещата могат да се оправят,т.е.да успеем да се изясним,относно гледните ни точки,респективно потребностите ни ,да споделяме и да говорим повече може би бих се замислила относно развода

Дори само пасажите гтделени с дебели букви ти стигат!


Много би ми било интересно,да споделиш с мен,как достигна до факта че си бил като мъжа ми? питаш.

Ми, много просто! Преди малко ти каза х, че и аз бях същия!

Абе, всички сме еднакви - от Марс! По-хубав НЯМА ДА НАМЕРИШ. Осъзнай го и се усмихни! Погледни нещата ОТГОРЕ ! Все едно, че си извънземна.

Ще се разделите за кратко , ще се съберете пак.Но проблемите ще дойдат отново.Ще търси секс на друго място и накрая на теб ще ти писне.И пак ще си на кръстопът и няма да можеш да се разделиш с него.Но!!!!!!!!!!!!!!!Ако решиш да се примиряваш един ден той ще те напусне.

Кофти,обаче това е положението

Gerri,

Може би не се изразих точно, но от много малкото, което споделяш за проблемите си виждам, че аз съм се държал по същия или подобен начин. Сега съжалявам, но... Писал съм повече в тази тема -
[линк]

И аз не съм си признавал за съвсем очевадни неща и съм се борил да защитавам глупави каузи. Въпрос е на готовност да приемеш или поне разбереш гледната точка на другия. На някои мъже им е по-лесно, други го проумяват по-късно, трети сигурно никога не успяват и тъпото е, че може би те са по-щастливи от вторите... На мен ми трябваше нещо като яко разтърсване, за да погледна по-далеч от "моето си"

По-долу видях, че ASSASIN ти е дал някои съвети - целия ми опит до тук показва, че е прав. Жалко, че не съм потърсил съвет, когато е можело да се направи нещо. Ти имаш шанс да промениш нещата. Щом си го харесала този мъж преди няколко години, щом детенце си имате - заслужава си да опиташ/опитате да сте щастливи. Като че ли най-често щастието не идва само, а трябва да се научиш на него. А пък ако научиш и любимия човек на щастие - вече ти писах - той ще ти е (вечно) благодарен.

Успех ти желая!

Грешка! Отваряй си очите и чети!

Братко, Ryan, твоята жена чела ли е въпросната книга?

Маа му стара. Тая книга ми попадна СЛЕД развода. Ааах, заболя ме сърцето като разбрах колко глупави сме били с моята жена. Ааааааааааа! Тоя автор като че ли беше живял в моята кэща невидим десет години. Ааааааааааааа! Все едно, че ни беше гледал голи в спалнята. Ааааааааааааааааааааааа!

Купих ПЕТ бройки. Една подарих на нея. Хм, каза че всичко било вярно.

Хм, другите бройки ги раздавах за четене на приятели и познати, които се престрашаваха да ми се оплачат от семейния живот. Мъже и жени.

Отзивите бяха еднакви.

Да! Всичко е точно така.

--------------------

Тая книга КРЯБНА ДА СЕ ИЗУЧАВА В УЧИЛИЩЕ! К'ви са тия глупости, с които им пълнат главите? Формулата на полихексаметилендиаминадипинат тлябвало да знаят! Баси!

Та, в аражданското младоженците трябва да ги задължават да декламират пасажите с удебелени букви! Наизуст! Ако, някоя двойка нещо се издъни - да се връщат и да дойдат пак като се подготвят!!!

твоите съвети, Ассасине, съм ги изпълнявала дословно има-няма около 10 години. Последните 3 вече ми беше писнало, а 4-тата си я изкарах отделно от семейното огнище :)

Докато мъжа ми ходеше на работа, а аз гледах детето, даже и на терасата съм го чакала да се прибере... че като се зададе и го видя отдалеч, да сложа яденето да се стопли. Без значение в колко часа се прибира... защото е имало случаи и в 2 през нощта. Нито с проблемите си съм го занимавала, нито с личните си разходи, нито с тези на детето... за да не го товаря излишно - нали работи, за да издържа семейството... уж за жилище пари да съберем.

Парадоксът беше, че това продължи и когато аз започнах работа, а той по стечение на обстоятелствата остана безработен за няколко години.
Мъжете (и навиците им) трудно се променят... свикнеш ли го да си незабележима и да не мрънкаш... нещо като миалната машина... никой не й обръща внимание, докато работи безпроблемно... така ще си карате доживот.

Та... прибирам се от работа в 10:30 вечерта (спешни проекти и увеличено работно време за повечко пари...) и любимият ми съпруг още от вратата ме посреща с новината, че детето не е вечеряло... той също. Иначе си седи удобно пред телевизора и гледа филм... много бил уморен, не се чувствал добре, но иначе спал до 12 и през ум не му е и минало да пусне пералнята...
"Дай ми чаша!", "Направи ми чай!", "Донеси ми пуловера!", "Телефона звъни, вдигни го!"...

О, аз съм спокойна като вол... рядко избухвам, повече вътрешно си ги изживявам нещата. Скандали почти до последно нямаше... леко мрънкане от моя страна и язвителни забележки от негова.
Затворих се в свой собствен свят... то при 12 кв м жилищна площ друго не ти остава - книгите, компютъра, работата, детето.
Камъчето, което обърна колата бяха фентази ролевите игри - това вече не влизаше в представите му за подходящо занимание за жена му. На мен обаче ми беше чудесен антидепресант... а и комуникацията с много различни непознати хора доста промени начина ми на мислене. Та спрях да се УСМИХВАМ и да МЪЛЧА и заговорих... оказа се според него, че съм била безлична, без интереси, без собствено мнение... за разлика от приятелката му, която била супер интересна жена и чудесна съпруга и майка и т.н... да не изброявам сега :)
Развръзката е ясна :)

То четенето на книжки е много хубаво нещо, съветите в тях също не са за подценяване, ама... една работа като е гнила още от началото, по-здрава няма да става. Може и да съм песимист де... Гери ще каже като започне работа :) Или ще се похвали, че вече всичко е наред, или ще се оплаче, че нищо не се е променило.

Успех й желая!

Tочно така стана при нас След няколко месечна агония ме /ни - с бебо/ напусна...
Разведох се и не съжалявам - то, онова не беше брак
Успех и смелост независимост от решението ти!

Братко ASSASSlN,

Чете я, ама и тя като мен постфактум. Въобще прочетохме една камара книги, дето се вика разбрахме оти сме ги ручали жабетата, ама късно - няма вече какво да се поправя, не е останало вече желание у нея...

Иначе и аз имам това усещане, че автора е светил в къщи, и че каквото е можело да сгреша - съм го направил по най-гадния начин. И да ти кажа и аз купих няколко бройки и почнах да ги подарявам на разни мои новобрачни познати :-) и се надявам, че които от тях имат късмет, а и понаучат нещо, може и да имат хубави семейства...

И също като теб почнах да си мисля, че тази книга трябва да се изучава ако не в училище, то поне като се заженят хората да е необходимо условие за сключване на брак като васермани и т.н. подробности. Не че да знаеш нещата е гаранция за успешен брак, но поне шансовете ще се увеличат...

Ама и друго трябва - да прогледнеш, да възприемеш някак другия човек, да не се натискаш сам да ставаш самотен, ами да потърсиш този дето е най-близо до теб и за други неща освен секс, удобства и т.н................ Мисля си, че ако сам не можеш да се осъзнаеш - някой трябва да те тресне по кратуната, за да разбереш. Е мен не ме треснаха, а сега чак ми се ще да тръгна по улиците и като видя идиоти като мен да ги бия докато разберат за какво става дума.........

И се чудя защо не дойдох по-рано поне тук в този клуб, да срещна хора като теб, а и другите минали по тоя път и научили нещо по най-трудния начин, ами загубих и последното си време в безразличие и самозалъгване. За какво ми беше да правя кариера, пари, успехи, да постигна всичко дето съм си поискал, като всичко това се обезцени за нула време, а единствената оценка, която се оказа е имала значение за мен вече е невъзможна.

И Gerri - вземи го тресни твоя мъж (дай боже да му е дошло времето, че и леко стряскане да му помогне) и си се обичайте пак и бъдете щастливи с детенцето. Винаги можеш да се разведеш ако нещата не вървят, къде по-лесно или трудно, но ако има шанс нещо да се получи, макар и малък - не го пропускай.

И даже ако ти стиска - кажи му какво мислят по тези въпроси хора дето са минали по тоя път и са отишли там дето всъщност не са искали да отидат....

Стискам ти палци!

Hell,

Той ASSASSIN си е точно толкова прав, колкото и ти като казваш, че при теб не се е получило - трябва мъжа да е готов да ги приеме тия неща. Ами аз допреди месеци точно така, както ти описваш твоя мъж щях да реагирам :-(((

Докато ние мъжете приемаме жените си като някакъв придатък дето ти улеснява живота и ти удовлетворява някои по-елементарни потребности - добро не ни чака. Ако осъзнаеш, че и друго можеш да получиш и дадеш на жена си нещата се променят. Жалко само ако закъснееш много...

Не знам бой ли трябва, подходящо обучение или е въпрос на възпитание, но някой трябва да научи мъжете като нас на това що е семейство. Ама как да стане, като за да разбереш трябва да преминеш някаква бариера вътре в теб, след която всичко изглежда просто и логично (ние все търсим логиката...). Ама докато не преминеш бариерата си като сляп, глух и ням, опериран от чувства, разбиране и т.н. и т.н. Ужас.

След отговора на ASSASSlN относно съвета да си мълча.да не мрънкам ида не се оплаквам,реших да проверя как ще действа(то по зле неможе да стане)

Съпруга ми се прибра след работа и ми заяви че пукнал бронята на колата случайно(Пораженията не бяха сериозни)и ще ходи да я залепят.Излезе
След 1 час се връща и ми казва че е свършил работа,ама трябва да доплати(Какъвто си е оправен,забрави да вземе пари като тръгваше към майстора)
Аз поне това "постигнах" за 4 години брак -парите да ги държа аз и да водя семейното счетоводство.
Та ми казва дал 5 лв щото толкова имал,а трябвало да даде 20
Аз му се изсмях,защото тая работа струва не повече от 5-6лв,ама на него и40 да му бяха казали,той пак щеше да ги даде(Та за това аз държа парите в къщи).Заяви ми че селските номера и пазърлъците не били по неговата част.Толкова струвало.
Попитах го къде е въпросния майстор,оставих му детето и тръгнах натам.
С човека се разбрахме,дадох му още 5лв,черпих го една бира и това беше
По живо по здраво

Прибирам се и какво виждам?
Татко готви,щерка се облизва и му помага.
Чак си помислих че сънувам или имам халюцинации.

За първи път ми се случва откакто малката се е родила да го видя да готви,да не говорим че кагато съм излизала сама такаква какафония заварвам после ,че даже съм се замисляла дали тоя човек ще опази детето живо и здраво следващия път като ги оставя сами.
Та плана ми се срина тотално


Само че след няколко часа пак си беше същия
уморен(боляло го това и онова),апатичен и т.н.
Легна си да спи малко след детето и почти дума не обелихме за цялата вечер.

Относно яслата,не ми се ще да давам дечко толкова рано,поне да може да си казва ако има нещо нередно,а не да се чудя как е и какво е.
Смятам да изчакам поне още половин година,преди да започна работа.
Забравих да спомена че ако не го бях побутнала(мъжа ми),нямаше да я има доре платената работа.
За което никога не съм му натяквала.

Той пък не спира да мрънка че понеже бил "парашутист",колегите му го гледали под лупа и трабва да работи два пъти повече от тях за да се докаже.
Прав е
само че какъв мъж е ако не може да преглътне чуждото мнение в името на семеството.
В крайна сметка по-добре ли е да гладуваме,само за да е по-спокоен?

Всеки се бори за оцеляване и щом семейството ти е добре"м...та им "на другите стига да не вредиш на никого и да не му взимаш"хляба"

Здравей Ъ
Не мисля че съм се отдала прекалено на детето.
Винаги се опитвам да отделям време на съпруга си,да поговорим за проблемите му в работата, стремя се да го предразполагам да споделя с мен неща които му тежат.Само че в повечето случаи без резултат.
Той или не иска или не смята за нужно да споделя.Оговаря ми "С какво ще ми помогнеш".

А как да се "гушкаме" като той няма желание,за разлика от мен.
Може да звучи смешно,но на моменти имам усещането ,че прави секс само за да ме накара да не му задавам въпроси от типа на"Защо не ме желаееш вече"и да се отсрами като мъж

Относно загубата на чара не мисля че съм го загубила.
Не изглеждам зле ,почти както преди бременността с изключение на около 3-4 излишни килограма.
Винаги когато сме в компания,дори и с негови приятели не оставам незабелязана,макар че на Него май не му прави впечатление че привличам все още мъжете около себе си.

Gerri,
Позволявам си да ти пиша по този начин само защото в първия си пост ти каза, че още го обичаш. Мисля, че щом все още има любов у теб, щом не са минали 6 или 10 или повече тежки години, които да убият обичта ти - все пак има надежда.

Недей да стоиш тук по нощите, бъди с него. Може и да греша, щото при мен не се получи живота добре, но мисля - няма как да сте близки, ако не сте заедно, ако не лягате заедно и не ставате заедно, ако не си намирате поводи да вършите разни неща заедно и т.н. и т.н.

Ако той няма нужда да е с теб (уморен, раздразнен, комплексиран, друга жена и сигурно още много обяснения) и ти търсиш отговори на проблемите си в интернет като нищо ще си намериш (тук или в реалния свят) някой, който може би по-добре ще ти пасне, и може би повече ще те разбира и това ще доведе до окончателната ви раздяла. Ти си знаеш какво искаш, ти си знаеш реалното положение на нещата... Има мъже, които трябва да ги водиш и напътстваш през целия им живот, има такива, които са толкова независими, че с тях да си самотна ще е най-малкото, което ще изпитваш. Но ако все още обичаш твоя съпруг - то решението на проблемите е между вас.