"pazeneto"

Всички казват,че ако се "пазиш",(т.е....прекъснат полов акт.......уф, ама го казах...), дълго време, по-късно когато искаш да забременееш ставало много трудно.
Защо да е така?... Какво става с организма?...На какво се дължи това нещо?
Или може би това е само мит?... И въобще не е вярно?

Кой знае...

Чист мит! Освен ако няма нещо на психическа основа. Иначе просто няма логика.
Всъщност нали повечето от нежеланите бебета стават тъкмо при такова пазене?!

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Ох, не знам, но го чувам не за първи път. Майка ми каза скоро, че тя го е знаела навремето от бабите. Няма никаква логика да е така, но го говорят. Ние сме такъв случай със съпруга ми, но аз съм сигурна, че причината не тази.


Когато има желание, има и начин!

И ние сме дългогодишен такъв случай! А сега... не можем да търпим пък, че не става Откачена работа!
Сега ме е яд..яд..яд....за какво, по дяволите, се пазихме шест години?!!..За какво?
Ако още тогава бяхме почнали с опитите...сега ех-е-е-е....сигурно щяхме на детска градина да ходим!!!
Ама...уви!
Аз не съм си правила никакви изследвания и не знам какво ми е здравословното състояние,.....направо ме е страх да отида дори и за ген.преглед, да не би да ми открият нещо нередно!

Иначе... и на мен майка ми ми го каза(за пазенето) това и то не веднъж!

Ох, дано не е вярно това!

Ние се пазихме една година.След товам решихме че вече е време, но това време доиде чак след три години.Бях толкова отчаяна,но наи после се случи.
Pojelavam i na vas, mili momicheta, ot surce!
budete silni, i viarvaite che shtastieto shte vi spoleti!!!

И аз съм го чувала това нещо, но единствената логична прична, както Клер каза, е всичко да е на психическа основа.
Не, че и аз не си блъскам главата, че толкова години се "пазехме"!

Няма никаква връзка между двете неща.... Това са "бабини дивитини"!!!!
Просто преди години отношението към правенето на секс е било много по-различно от сега! И религията и разбиранията на хората са били в насока, че това се прави за да има деца. И са осъждали правенето на секс за удоволствие. Може би затова са измислили и тъпотията, че ако прекъсваш акта и пречиш да стане бебе) после ще има наказание! А какво по-голямо наказание от това - да нямаш деца!!!
Това е моето мнение

единствеото което знам аз е че ако дълго време не се прави секс (в смисъл - пълно въздържание) секретите във влагалището си създават анти-тела срещу спермата



абе нещо такова - малко е гнусничко обяснението ама това е


~всичко е възможно и допустимо~

Колко дълго...ъ-ъ-ъ-ъ...без кекс,albenadi?

абе не знам колко...
ама предполагам че толкова дълго би могло да бъде сами при някои заклети стари моми




~всичко е възможно и допустимо~

И аз съм чувала за това, че след дълго "пазене" организмът се лъже... не намирам логика, но съм го чувала от приятелки за които не мисля, че са консервативни. Дано да са глупости, защото точно с такова пазене изкарахме три години. Страшно ме е яд сега като се сетя, че той искаше бебе отдавна, а аз исках да е след сватбата! Дано да не ме е яд за това цял живот...
Не отлагай прегледа при гинеколог и мен ме е страх ужасно, но имам час за утре след обед. Ако има нещо притеснително по-добре да го знам навреме и да мога да реагирам.

Не се страхувай от прегледа, няма нищо страшно. Това са първоначални изследвания и те не болят. По-добре по-рано да откриете причината, съпругът ти също трябва да се изследва. Аз моя мъж го пратих веднага да се види и сега пак ще ходи, че при мъжете има вероятност параметрите им да се променят. Както и да е. Мисълта ми е да се прегледаш за да си спокойна.


Когато има желание, има и начин!

То и на мен ми минават през главата такива мисли, но сега какво пък, дай да го направим на 20 години и после какво да правим и как да го гледаме. Всяко нещо с времето си, всеки човек извървява пътя си докато стигне до дадено решение. А сега, че не става е друга работа.


Когато има желание, има и начин!

За пазенето незнам, ама ние действаме от 3 години, а сме се пазили 3,5 години. И на всичко отгоре аз съм на 35 в момента...

Ох,...знам, че трябва да отида на гинеколог час по-скоро, но... все се надявам, че ще е по друг повод
...и...като не знам при кого точно да отида?...толкова много адреси,похвали за едни, оплаквания от други видях във форума и от сайта "зачатие", че не знам кого да избера........хем да е добър/а, хем да ми е удобно времето, така че да не отсъствам от работа, а и адреса на кабинета да ми е на удобно място.......въобще толкова много условия, които трябва да се изпълнят едновременно....пък и се страхувам да не се вманиача като взема да тръгна по доктори.......

Мила, не се шашкай толкова рано и за всичко, все пак нали от 1 месец правите опити. Ума и съзнанието ти трябва да са необременени от такива мисли и отрицателни очаквания. Трябва да мислиш положително, да си спокойна и ще видиш, че ще стане работата. Успокой се, радвай се на любовта си и скоро ще се роди и плода от нея
Ако си решила, отиди на лекар за един профилактичен преглед, но само не се шашардисвай

...мерси за съвета,...май, че още не съм се шашнала..., но точно от това се притеснявам...
т.е. притеснявам се да не взема да се притесня
...ха, каква игра на думи се получи...
Хем искам да изчакам някой друг месец и чак тогава, ако няма още нищо (пък и все се надявам тайничко, че няма да се наложи) да почна всичко по реда си ( от прегледи и изследвания до кантариона и водчицата..хи-хи-хи), хем имам чувство, едно такова тъпо усещане, че нямам време за губене!

То всяка една от нас няма търпение, но помисли си за тези, които от години се борят и то при проблеми наяве и затрудняващи това толкова желано забременяване. Аз им се възхищавам на борбеноста и силата и се надявам всяка една съвсем скоро да бъде ощастливена
Просто вземи за пример те как се справят и не се притеснявай безпричинно, рано е още за такива работи. Аз точно така правя
Отначало и аз се бях шашнала, но се съвзех и сега ми е много по-спокойно и по-леко. То желанието ми не стана по-малко за детенце, но пък го правим с любов (не казвам, че другите не го правят с любов) и си вярвам, че ще стане.
Та така - спокойно сега, изчакай тези няколко дни (нали сме заедно и на мен ми се пада да ми дойде на 17-18) и дано имаш повод за радост после Ако пък не е станало, не се отчайвай и не се депресирай, следващия месец ще стане! Важното е да си вярваш

Като чета всички мнения тук, имам чувството, че намирам сродни души.
Аз това за пазенето не го знаех и това ме накара доста да се замисля. И ние сме такъв случай. Пазихме се 2 години, а сега вече 4 месец не става, т.е за този имам надежда до към 17-ти. И аз не съм ходила на лекар поради същата пичина, за да не ми кажат нещо лошо. Тъпо от моя страна, но факт.
Но продължавам да съм оптимист. Положителното мислене винаги помага.
Радвам се за всички щастливи новинки, който чета тук.

Ама разбира се, че сме сродни души ...иначе нямаше да сме тук и да споделяме сходни проблеми, да не кажа едни и същи
Аз..., по-спокойна съм отколкото преди месец-два...,но просто много отдавна го обмислям като възможност, сигурно около година, ако не и повече, но...действаме ,...не знам точно от колко време, но ми се струва, че от тогава минаха два цикъла