Коя е...
60 отговора
1750 прегледа
Заключена
Re: Коя е...
Веднъж се разплаках от щастие след като осъзнах колко много съм постигана сама в терапията ми по психоанализа..............излязох от терапевти4ният 4ас на улицата и вървях пеша до колата ми и плаках (наистина се 4увствах пълноценно щастлива!!!) през целият път без да ми пука, 4е някой ще ме види и ............абе куул
!
Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар
.
Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар
Re: Коя е...
Неее ама никакъв срам не е
, ве4е си била наясно със себе си
.
Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар
.
Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар
Re: то си е казано:
"внимавай какво си пожелаваш, да не вземе да се сбъдне"
а ти знаеш ли защо е казано това?!....защото...
Най-горчивите сълзи са от сбъднати мечти! както е казала майка Тереза
а аз бих добавила-по-добре сълзи от сбъднати,отколкото сълзи,разочарования и празнота от несбъднати...а по-лошо от несбъднатите мечти май е...липсата на смислени такива и на цел в живота
а тая несбъднатата все някога може да си я сбъднеш:) е,под малко по друга форма де...като влезеш ти самата в ролята на мама

а ти знаеш ли защо е казано това?!....защото...
Най-горчивите сълзи са от сбъднати мечти! както е казала майка Тереза
а аз бих добавила-по-добре сълзи от сбъднати,отколкото сълзи,разочарования и празнота от несбъднати...а по-лошо от несбъднатите мечти май е...липсата на смислени такива и на цел в живота
а тая несбъднатата все някога може да си я сбъднеш:) е,под малко по друга форма де...като влезеш ти самата в ролята на мама
Re: Коя е...
е,поне нема да съжаляваш,че не ти се е сбъднала...щото към днешна дата и да имаш възможност,сигурно не би я сбъднала
и кат стана дума за Сигнал-една от любимите ми групи:)...аз бех по-скромна в желанията си,стигаше ми и само да мога да хода на техни концерти:)
наскоро даже имаха 25годишен юбилей,ма не можах да отида и мъ е много яд,за което
а ти ходи ли...да видиш аливе некогашната си изгора?
и кат стана дума за Сигнал-една от любимите ми групи:)...аз бех по-скромна в желанията си,стигаше ми и само да мога да хода на техни концерти:)
наскоро даже имаха 25годишен юбилей,ма не можах да отида и мъ е много яд,за което
а ти ходи ли...да видиш аливе некогашната си изгора?
Re: Коя е...
Е, струва ми се малко срамно да се поставят мъжете пред изкуството
Ама... такъв е живота. 
Without the ability to imagine we have a limited capacity to achieve.
Without the ability to imagine we have a limited capacity to achieve.
Re: Коя е...
Mneee. Obache si imam cd s pesnite.
I edno vreme si imax avtograf, shtoto baba mi me gledashe v chitalishteto.
Gostyvashtite artisti, pevci.. otsjadaxa v grimjornata, deto trjabvashe da spja vseki sledobed
. Njavga pomagax za prodavane na biletite i zjapax kato si montiraxa dekor ili oborydvane 
[линк]
I edno vreme si imax avtograf, shtoto baba mi me gledashe v chitalishteto.
Gostyvashtite artisti, pevci.. otsjadaxa v grimjornata, deto trjabvashe da spja vseki sledobed
[линк]
Re: Коя е...
отказването, променянето на целите и ценностите - знам.... като минем дадена възраст /тя не е календарно фиксирана, а психобиологично/, всички вече научаваме тези работи....
ама кажи си честно - не е ли тъжно, като се отказваш от мечти?
само не ми отговаряй, че има мечти, от които нормалният човек нормално се отказва на нормална възраст /пример типичен: мечтата да си пожарникар или космонавт за нашето поколение. за едно последващо: мечтата за суперченге/.
идеята ми е, че:
едно дете, израствайки, разбира, че не може да е нито суперченге, нито пожарникар, нито космонавт. но лошо ли е да се отказва от тази мечта? в смисъл - това, което тази мечта е съдържала в себе си и заради което е била мечта, не е ли хубаво да го открие това и да го потърси в живота? и затова е тъоно пълното отказване от мечти, защото то означава пълно отказване от идеали.
този път съвсем мътно /дори и за мен/ се изразих :(
кажи, ако съвсем не си разбрала. или недоразбрала. да обясня, де.
щото ти харесвам много въпроса. т.е., харесвам темата, която постави
IMAGINE...
ама кажи си честно - не е ли тъжно, като се отказваш от мечти?
само не ми отговаряй, че има мечти, от които нормалният човек нормално се отказва на нормална възраст /пример типичен: мечтата да си пожарникар или космонавт за нашето поколение. за едно последващо: мечтата за суперченге/.
идеята ми е, че:
едно дете, израствайки, разбира, че не може да е нито суперченге, нито пожарникар, нито космонавт. но лошо ли е да се отказва от тази мечта? в смисъл - това, което тази мечта е съдържала в себе си и заради което е била мечта, не е ли хубаво да го открие това и да го потърси в живота? и затова е тъоно пълното отказване от мечти, защото то означава пълно отказване от идеали.
този път съвсем мътно /дори и за мен/ се изразих :(
кажи, ако съвсем не си разбрала. или недоразбрала. да обясня, де.
щото ти харесвам много въпроса. т.е., харесвам темата, която постави
IMAGINE...
Re: то си е казано:
тая поговорка звучи много по източно.... чия е, сиреч на кои народи?
аз после ще я коментирам "внимавай какво си пожелаваш, за да не ти се сбъдне", ама първо искам теб
, за коментар
аз после ще я коментирам "внимавай какво си пожелаваш, за да не ти се сбъдне", ама първо искам теб
Редактирано от Джeйн на
Re: то си е казано:
права си. мисълта за живот без цел и мечти ми се струва много страшна.
затова сега гледам по-разумно, трезво, на желанията си. :))
ти твоите мечти сподели ли ги някъде? сега ще прегледам темата, но все пак да си попитам.
и да не си - важното е да се сбъднат. пожелавам ти го! 
You're just jealous, because the voices talk to me!
ти твоите мечти сподели ли ги някъде? сега ще прегледам темата, но все пак да си попитам.
You're just jealous, because the voices talk to me!
Re: то си е казано:
Джейни, не зная откъде идва тази поговорка. пак потърсих из нета - не намерих инфо, разбира се. имайки предвид това, колко е вярна и мъдра, не изключвам възможността да е и азиатска.
сетих се за една моя стара сигнатура "dreams are nothing more than wishes and wishes - just a dream, wished to come true" - тя е от филма "Имате поща".
You're just jealous, because the voices talk to me!
сетих се за една моя стара сигнатура "dreams are nothing more than wishes and wishes - just a dream, wished to come true" - тя е от филма "Имате поща".
You're just jealous, because the voices talk to me!
Re: то си е казано:
и аз не знам откъде точно произлиза, но съм я чела, т.е. знам я. в темата обаче първо Шеданнс я цитира, тъй че питай я нея дали знае откъде е. аз знам само, че е източна и че моят опит я потвърждава.
а харесва ли ти "Имате поща" и изобщо какво мислиш за виртулния контакт?

IMAGINE...
а харесва ли ти "Имате поща" и изобщо какво мислиш за виртулния контакт?
IMAGINE...
Re: то си е казано:
Аз съм Шеданс.
Имате поща, както и повечето филми с Том Ханкс, много го харесвам. Том ми е любим актьор.
Не помня дали съм ти казвала, но с мъжа ми се запознахме покрай клубовете.

You're just jealous, because the voices talk to me!
Имате поща, както и повечето филми с Том Ханкс, много го харесвам. Том ми е любим актьор.
Не помня дали съм ти казвала, но с мъжа ми се запознахме покрай клубовете.
You're just jealous, because the voices talk to me!
Re: то си е казано:
не знаех, че си Шеданс
в такъв случай отговорът на въпроса ми е ясен
личен въпрос: що не дадеш мейл /на бележка, разбира се/?
IMAGINE...
в такъв случай отговорът на въпроса ми е ясен
личен въпрос: що не дадеш мейл /на бележка, разбира се/?
IMAGINE...
Re: Коя е...
Да бе природа, какво да правиш
!
Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар
.
Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар
Re: Коя е...
абе Джейни,толкова много ли си комуникирала с идиоти,които не те разбират,та така често в края на постингите си питаш дали сме те разбрали?
споко,грамотни ора сме,грамотни за житейските истини...
а пък и ти не се изразяваш толкова сложно,че да се затрудним да асимлириме казаното от теб,и да ти отговорим адекватно,а пък ако не успеем,може само да се посмееш,защото резултата често е забавен:)
поне мен глупостта ме забавлява...е,понякога ме уморява
...та аз те разбрах,но по-скоро ти не ме разбра....
аз визирах и говорех за отказ от мечти поради загуба на интерес към тях,не поради осъзнаване на невъзможността за тяхното реализиоране
пример:
като дете много обичах животните и мечтаех един ден да стана животински дофтор,да мога да се грижа за тях:))
е,пораснах и осъзнах че да стана ветеринарен лекар е последното нещо,което искам от този живот:) щото ич на ме влече идеята да се занимавам с представители на фауната със съмнителна чистоплътност,да им бъркам по всичките отвори,та даже и да ги дисектирам...уууаааа:((
иначе имам волята и интелекта да стана квкото си поискам,включа и ветеринар,ако обаче...ПОИСКАМ!само,че аз не искам:)
....а все още обичам животните...
а си права затова,че е малко тъжно да се откажеш от мечта,към която си запазил тръпка...но от друга страна мисля, че човек не може да се откаже от такава мечта...дори неосъщесвтима тя си остава в съзнанието му като някакъв хубав блян....
пример за това:
пак като дете,мечтаех да свиря на пиано,залъгаха ме с акоредон:))) и дума не може да става за сравнение...след време се зародиха други мечти и желания,с чието осъществяване беше заета мисълта ми и с времето пианото избледня съвсем,но..и до ден днешен като вляза примерно в някой клуб,където има пианист,нещо силно ме жегва отвътре...
което означава,че мечтите ни остават винаги в нас,па било то и в латентно състояние и се активиират отново при наличието на дразнител....
но в това няма лошо.мечтите вдъхновяват,без значение осъщесвими или не...
и конкретно искам да се спра на твоите примери,защото там нещата стоят другояче-мечтата на едно дете да стане космонавт не е реална,т.е. това не означава,че то наистина иска да бъде това.желанието му да стане космонавт по-скоро е израз на подсъзнателното му потребност от свобода,творчество и нови простори,това е характерно за творческите натури,и ако погледнеш постингите по-надолу ще видиш,че тези които са искали да станат космонсвати проявавят влечение към поезията,музиката,рисуването-все творчески дейсности...
та в повечето случаи детските ни мечти са подсъзнателен израз на неосъзнати наши потребности....
аз метчаех като дете за дейности свързани със сцената,като пораснах осъзнах че всъщност ме влече публичността:)) и понастоящем професията ми е свързана именно с нея,което е дори повече от сбъдната мечта за мен:)
споко,грамотни ора сме,грамотни за житейските истини...
а пък и ти не се изразяваш толкова сложно,че да се затрудним да асимлириме казаното от теб,и да ти отговорим адекватно,а пък ако не успеем,може само да се посмееш,защото резултата често е забавен:)
поне мен глупостта ме забавлява...е,понякога ме уморява
...та аз те разбрах,но по-скоро ти не ме разбра....
аз визирах и говорех за отказ от мечти поради загуба на интерес към тях,не поради осъзнаване на невъзможността за тяхното реализиоране
пример:
като дете много обичах животните и мечтаех един ден да стана животински дофтор,да мога да се грижа за тях:))
е,пораснах и осъзнах че да стана ветеринарен лекар е последното нещо,което искам от този живот:) щото ич на ме влече идеята да се занимавам с представители на фауната със съмнителна чистоплътност,да им бъркам по всичките отвори,та даже и да ги дисектирам...уууаааа:((
иначе имам волята и интелекта да стана квкото си поискам,включа и ветеринар,ако обаче...ПОИСКАМ!само,че аз не искам:)
....а все още обичам животните...
а си права затова,че е малко тъжно да се откажеш от мечта,към която си запазил тръпка...но от друга страна мисля, че човек не може да се откаже от такава мечта...дори неосъщесвтима тя си остава в съзнанието му като някакъв хубав блян....
пример за това:
пак като дете,мечтаех да свиря на пиано,залъгаха ме с акоредон:))) и дума не може да става за сравнение...след време се зародиха други мечти и желания,с чието осъществяване беше заета мисълта ми и с времето пианото избледня съвсем,но..и до ден днешен като вляза примерно в някой клуб,където има пианист,нещо силно ме жегва отвътре...
което означава,че мечтите ни остават винаги в нас,па било то и в латентно състояние и се активиират отново при наличието на дразнител....
но в това няма лошо.мечтите вдъхновяват,без значение осъщесвими или не...
и конкретно искам да се спра на твоите примери,защото там нещата стоят другояче-мечтата на едно дете да стане космонавт не е реална,т.е. това не означава,че то наистина иска да бъде това.желанието му да стане космонавт по-скоро е израз на подсъзнателното му потребност от свобода,творчество и нови простори,това е характерно за творческите натури,и ако погледнеш постингите по-надолу ще видиш,че тези които са искали да станат космонсвати проявавят влечение към поезията,музиката,рисуването-все творчески дейсности...
та в повечето случаи детските ни мечти са подсъзнателен израз на неосъзнати наши потребности....
аз метчаех като дете за дейности свързани със сцената,като пораснах осъзнах че всъщност ме влече публичността:)) и понастоящем професията ми е свързана именно с нея,което е дори повече от сбъдната мечта за мен:)
Re: Коя е...
охооо,колежка шампионка?!
друго нещо си е тръпката от победата,а?
"имам десетки"...наистина? мдааа,скромността и при мен е сред първите ми качества и аз много с гордея с нея:)) ама нали знаеш-скромността е качество,когато човек няма други...
искрено ти попжелаявам да успееш да прибавиш липсващия трофей към колекцията!
и понеже питаш-моята е придобита с бегание:)) тичам кат газела и джамп-вам кат една Стефка Костадинова:)))) с тая разлика,че глаголите-тичам и скачам трябва да са в минало свършено време...:))
а за твърдението,че спортистите били глупави....отдавна има контрааргумент,ние няма да откриваме сега топлата вода,я:)
учените са доказали,че физическата активност,особено тичането стимулират паметта!защото се активира кръвообращанието,от там кръвосоросяването на мозъка,а това е основния фактор за добра памет!дори в хаповете за стимулиране на паметта основните съставки са за активиране на кръвооросяването...
освен това спортистите водят много динамичен и интересен живот,свързан с много пътувания,което ги обогатява много на преживявания и емоции,а натрупания опит води също до позитивно развитие на личността.не е като да не излизаш-да гледаш живота през прозореца и от това да помъдряваш,както четох в една друга тема...хахаха
ааа,и още нещо се сещам-при физическа активност в мозъка се се отделя серотонин-хормона на щастието,затова спортистите са така усмихнати,ведри и спокойни хора:)
...а и в антидепресантите от последно поколение,основната съставка е именно серотонина:)
какво повече да добавя...нека фактите говорят:)
е,има спортове и спортове...има и такива от,които се затъпява,като например да стоиш на едно място и да се напъваш като кобила кога ше ражда и да правиш това часове наред,еври дей....:))) щанги,борбъ...:)))
айе успех,и да има повод скоро да се похвалиш!:)
само не каза в какво си шапионка..?
"имам десетки"...наистина? мдааа,скромността и при мен е сред първите ми качества и аз много с гордея с нея:)) ама нали знаеш-скромността е качество,когато човек няма други...
искрено ти попжелаявам да успееш да прибавиш липсващия трофей към колекцията!
и понеже питаш-моята е придобита с бегание:)) тичам кат газела и джамп-вам кат една Стефка Костадинова:)))) с тая разлика,че глаголите-тичам и скачам трябва да са в минало свършено време...:))
а за твърдението,че спортистите били глупави....отдавна има контрааргумент,ние няма да откриваме сега топлата вода,я:)
учените са доказали,че физическата активност,особено тичането стимулират паметта!защото се активира кръвообращанието,от там кръвосоросяването на мозъка,а това е основния фактор за добра памет!дори в хаповете за стимулиране на паметта основните съставки са за активиране на кръвооросяването...
освен това спортистите водят много динамичен и интересен живот,свързан с много пътувания,което ги обогатява много на преживявания и емоции,а натрупания опит води също до позитивно развитие на личността.не е като да не излизаш-да гледаш живота през прозореца и от това да помъдряваш,както четох в една друга тема...хахаха
ааа,и още нещо се сещам-при физическа активност в мозъка се се отделя серотонин-хормона на щастието,затова спортистите са така усмихнати,ведри и спокойни хора:)
...а и в антидепресантите от последно поколение,основната съставка е именно серотонина:)
какво повече да добавя...нека фактите говорят:)
е,има спортове и спортове...има и такива от,които се затъпява,като например да стоиш на едно място и да се напъваш като кобила кога ше ражда и да правиш това часове наред,еври дей....:))) щанги,борбъ...:)))
айе успех,и да има повод скоро да се похвалиш!:)
само не каза в какво си шапионка..?
Re: то си е казано:
мда,така е...и тук се сещам за една сентенция...
знам,че се е изтъркала вече,но...това не намалява смисъла и,а именно:
Човек е толкова голям колкото са големи мечтите му!
та,ако искаш да разбереш какъв е един човек,попитай го за мечтите му...
някои мечтаят да живеят в по-добър свят,да оставят след себе си следи,други...да си намерят последния модел на GSM Нокия,или просто чантичка в тон с цвета на обувките...
но комент просто:)
а моите не съм ги написла никъде,няма и да го направя:)
но понеже аз поставих темата.....ето ти една несбъдната...да имам говорящ папагал!:))с кво ли не ме залъгваха-канарчета,дребни папагалчета,гълъби даже имах...но така и никой не ми подари един говорящ Коко:(
а сбъднатата е...че все пак ще имам такъв папагал!:)
един човек ми обеща,че ще ми подари...някой ден,за сватбата:)))))
не,че не мога аз да си го купя де...
а ако трябва да съм сериозна,мога да кажа,че мечтите ми като цяло се сбъдват,т.е. постигам ги...и може би сред най-съществените от тях е била тази да разбера какво мога,за какво ставам,какво искам от този живот,и в крайна сметка и да го постигна:)
е,човек винаги намира нови мечти...но нали това ни движи напред:)
и аз ти желая успех с твоите,още повече,че са с трезва мислъл избирани

знам,че се е изтъркала вече,но...това не намалява смисъла и,а именно:
Човек е толкова голям колкото са големи мечтите му!
та,ако искаш да разбереш какъв е един човек,попитай го за мечтите му...
някои мечтаят да живеят в по-добър свят,да оставят след себе си следи,други...да си намерят последния модел на GSM Нокия,или просто чантичка в тон с цвета на обувките...
но комент просто:)
а моите не съм ги написла никъде,няма и да го направя:)
но понеже аз поставих темата.....ето ти една несбъдната...да имам говорящ папагал!:))с кво ли не ме залъгваха-канарчета,дребни папагалчета,гълъби даже имах...но така и никой не ми подари един говорящ Коко:(
а сбъднатата е...че все пак ще имам такъв папагал!:)
един човек ми обеща,че ще ми подари...някой ден,за сватбата:)))))
не,че не мога аз да си го купя де...
а ако трябва да съм сериозна,мога да кажа,че мечтите ми като цяло се сбъдват,т.е. постигам ги...и може би сред най-съществените от тях е била тази да разбера какво мога,за какво ставам,какво искам от този живот,и в крайна сметка и да го постигна:)
е,човек винаги намира нови мечти...но нали това ни движи напред:)
и аз ти желая успех с твоите,още повече,че са с трезва мислъл избирани
Re: Коя е...
Несбъднатата е да бъда балерина, банално, но наистина беше сериозно. След 5 години невероятен труд, кандидатстване в балетното училище и провал. Само като гледах как амбициозни майки бутат момченцата си насила да влязат на изпита и ми се приискваше да бъда момче. Това е единствения път, когато съм пожелавала да бъда момче
А те влизаха веднага, изпита беше фиктивен, поради малкия брой кандидатстващи момчета.
Но не съжалявам, и без това щяха да ме изхвърлят по-късно, когато щях да надрасна допустимия ръст за балерини. Една моя красива неосъществена детска мечта....
А сбъднатата детска разбрах, че започва да се сбъдва преди 3 дни, но от пусто суеверие засега няма да кажа каква е


"БОГАТА съм - имам си всичко, което няма цена. Усмивка, възторг и душа..."
Но не съжалявам, и без това щяха да ме изхвърлят по-късно, когато щях да надрасна допустимия ръст за балерини. Една моя красива неосъществена детска мечта....
А сбъднатата детска разбрах, че започва да се сбъдва преди 3 дни, но от пусто суеверие засега няма да кажа каква е
"БОГАТА съм - имам си всичко, което няма цена. Усмивка, възторг и душа..."
ти...
си нежна и ефирна - нямаш нужда от балет, за да го разберем.
ценя те.
продължавай бодро напред :)
did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got
ценя те.
продължавай бодро напред :)
did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got
Re: Коя е...
и аз това имах предвид - отказа от мечти, загубата на интерес към тяхрешавашщата роля на обществената репресия. човек не е толкова склонен сам да се отказва от мечтите си. но обществената репресия е тази, която като мафия, му казва - я спри да мислиш изобщо за това нещо. обществената реперсия - това са първо мама и татко, може и баба и дядо - да са купчина; училището,; приетите и експонирани в ТВ и кино ценности;..... ъбе като ги погледнеш - безобидни неща. ама ти деформират личността до..... /не ми се употребяват неприлични думи/. а пэжсле идват приятелите и гаджето /които преди теб са загубили този стремеж към мечта/. и те ти /тук неима да се сдържа/ ти доебават майката в това отношение.
за детските мечти - нямам никакви различия с теб
но за животните - имам
мерила съм когато трябва теампературата на коткитеи на кучетата си. ако не знаеш - трябва да погалиш и предразположиш, за му тикнеш термометъра в дупето и да го накараш да седи 3-4 минути така. почиствала съм й повръщано - когато са яли гаджст и я изсипват дето им попадне. държала с ъмкатка, когато й пожставят система. апропо, разни ваксини или антибиотици като са болни - аз ги инжектирам. лекарката ми казва кога подкожно, кога мускулно - и тожва е от години. клизми съм правила. държала съм котка докато я фиксират за съответна опирация. и съм присъствала, включително на сложни /напр. коремни операции/ и още мога да ти разправям.да не говоря за рутинното чистене на паразити - бълхи, въшки... но никога /макар че откак се помня, т.е. от 2-3 годишна възраст вкъщи винаги е имало живогно/, не съм искала да съм ветеринарен лекар. да правя всичко /друг е въпросът какво съм правила за бездомни любимци/ - де. и ще го правя. и не ми коства никакви психически усилия. напротив, радвам се, че мога нещо да направя.
виж колко интересно стана:
- ти си искала да си ветеринарен доктор - но не ти харесва работата с животните
- на мен винаги ми е харесвала работата с живогтните, но никога не съм искала да съм ватеринарен доктор
странно, нали?

IMAGINE...
за детските мечти - нямам никакви различия с теб
но за животните - имам
виж колко интересно стана:
- ти си искала да си ветеринарен доктор - но не ти харесва работата с животните
- на мен винаги ми е харесвала работата с живогтните, но никога не съм искала да съм ватеринарен доктор
странно, нали?
IMAGINE...