Доживех!

"Доживех!" каза единия от Ъпсурт и цуна химикалката подарена му от Слави.
Доживех! казвам и аз и се чуда кое да цунем първо. Поглеждам през прозореца на офиса и що да видя - онуй кръстовище, кръстовището на смъртта или ЕдинственотоПоРодаСи на пл.Македония обикновено осеяно с киртаци с въженца поклащани леко и в такт. Да всеки ден го виждам, но днес една така дългоочаквана персона благоволи да приветства с присъствието си целия шофьорски колектив, който обикновено се мъчи да премине някак през това кръстовище при възможност с по-малко прегазени пешеходци (те са като наказателни точки). Тази светла личност вероятно си има и име, но всички го наричат за краткост Реголировчика. Аз просто не знам накъде вървим накъде отиваме. Но както сме тръгнали скоро ще сложат и светофар. Знам, че ако това стане пешеходци ще се молят пред светинята, шофьори ще спират и слизат от колите си и ще се прекланят пред величието му, колоездачи ще се кръстят със сълзи в очите си.
Доживех!


ПП: Нали се сещате все пак, че причинно следствената връзка в живота действа с пълна сила във всяка ситуация. Искам да кажа, че регулирането на това кръстовище се е наложило поради факта, че на посещение е Намсикой и щом си тръгне утре тутакси нещата ще се върнат към естествения си ход.

Всичко си има причина и следствие.
Или всяко следствие е поради причина.
Или всяка причина води до следствие.
Както и да е.
Това ще го обсъдим след еуфорията, обвзела ни от това мощно събитие, разтърсило централните части и душите на бедните участници в кръстоностните поДходи към центъра и по-точно кръговото не, за да е по точно да го наречем хаотично, преминаване през свидния ни на всички пл. Македония.


Аз лично, уважаеми, дами и господа, там,.... именно там като един Каспаров съм премисляла всеки мой следващ ход, с единствената цел .. да свия у лево.
Всъщност, господа, аз колкото и малкинко да съм пътувала по странство, никъде, повтарям никъде не съм виждала подобен пътеразклонител.
Този мастодонт на катаджийската (от служба "регулиране на пътищата") мисъл - полукръгово, полувертикално, полухоризонтално, но напълно истерично събира в себе си освен една основна европейска пътна артерия, свързваща Истанбул с Рейкявик и две локални платна, павирани през миналия век, без да броим четирите трамвайни линии, усукани като спагети точно в центъра на това мощно пътно съоръжение.
Разбира се, аз, пак там, дълго не съм посмявала да слезна и да опитам пеша да направя каквато и да е маневра.
Но веднъж...
Веднъж...
Това е една друга история. Извинете.
Та ... за да не сме многословни - да живее! но пасаран? - никога повече!


ПТП: обичам полицаите .точка. излизам за цигари. точка. ще мина през омв и фантастико (много ясно.. и макдоналдс, шел, билла, метро). точка. защо, по дяволите всички се движат срещу мен. чакай ме долу. точка. тръгвам по локалното. след 1 минута съм на.. сфетофара...!

ама, нещо оплакваш ли се сега...

Много ще е яко ако сложат некой тай чи чуанец да върти кръстовището с неговите бавни и плавни движения , само дето трябва да е с маска , за да не земе да припадне от димлявината...

Абе няма милост