паническо разтроиство

кажете ми нещо за тази диагноза....и какво да се прави....?????

Много е важно да не се забравя: човек трябва да диша.

Аз също имам такава диагноза, но тя е много много относителна..и обща
Какви са симптомите при теб? Аз бях пуснал същата тема, може да я потърсиш в архива. Доста се изписа.....
Какво да се прави? Труден въпрос. Първо кажи, какво чувстваш.
Но лек има...както за всичко, свързано с душата.

В какво се изразява паниката?!
Кой ти каза диагнозата (напоселдък "велили" доктори се изказват за всеки, 4е е с тежка депресия или дааа "пани4еско разстройство"!!!)!

Само, ще ти кажа, 4е за да се "лекуваш" не те трябват медикаменти, а силна воля и стимул.....знам, 4е е лесно да го кажа, но ти го приеми като нещо наистина лесно. Всичко идва от теб с теб.

Успех и ако имаш нужда от професионална помощ (ако наистина е наложително и положението не търпи отлагане) отиди и я намери!
Всъщност разкажи какво се слу4ва в монета с теб?!

Поздрави!

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

"Но лек има...както за всичко, свързано с душата"Бях останала с впечатлението, че си песимист:)))

Zdravej. Az sashto imam takova zaboljavane i trjabva da ti kaga che naj- vagnoto e da ne se zatvarjash zashtoto ako ne tarsish pomosht to shte se zadalbochi. mogesh da otidesh na psihiatar, psihoterapevt i t.n. Az lichno se ga se lekuvam s hjomeopatiq zashtoto s antidepresantite rezultatut e vremenen. no ako shte hodish na homeopat otidi pri humanen lekar- homeopat za kojto znaesh che e dobar, a ne pri parviqt sreshnat. Mogesh da vlezesh vav forum.aii.bg i da popitash.
Uspeh

forum.all.bg sorry

Днес прочетох темата......мисля,че съм по-лек случай....преди 10 месеца ходих на психар.....депресия,серотонин....6 месеца пих аурорикс,оправих се.
Ставаше ми лошо вечер....нещо ме стяга...не мога да пуша,да говоря,мрачни мисли,страх.....и само вечер.След като изпих хапчетата мисля ,че се оправих,но пак от време на време ми става така....но без такъв силен страх.
Сега не ми се пият никакви лекарства,но мисълта,че ги имам ме успокоява.
Мисля си дали има оправяне или просто се свиква??????????
Маи го получих от силни негативни емоции,дали анализа би ми помогнала?
И нещо смешно накрая-психиатърът ми даде гарация,че 10 години няма да имам такъв проблем,ако изпия хапчетата (аурорикс-а).хехе.....сега пък ме е страх да пътувам,да не ми стане лошо......започва да ми писва.....:))))))))
и пак вечер,иначе си карам колата цял ден.....луда работа....
Ще ми е приятно да ми дадете съвет,дано и да е полезно...........:))))))))

Това с гаранцията ми хареса . Като един мой колега, който се беше подписал, че 10 години земетресение няма да има. Да пускат завода
По-същество. Явно това т.нар. паническо разтройство се проявява различно, но крайния ефект е същия. Тъй като ти става лошо (а дали пък и не го очакваш), не смееш да пътуваш, за излезеш и т.н. Аз също карам кола всеки ден и в нея се чувствам добре (май и при теб е така).
Разликата е, че на мен ми става лошо сутрин, а на теб вечер, което е по-добрия вариант (ако има такъв де).
За хапчетата..аз пих атаракс, ама никакъв ефект. А това твоето за пръв път го чувам.
Не знам дали си помогнахме, ама поне се оплакахме

стига с тия хапчета бе, не рабрахте ли всички, че не помагат!!! Изхвърли ги! Май повечето проблеми идват от слаба воля! Тренирай я! Н-мер - поставяй си малки задачки, които обаче не са ти приятни, и ги изпълнявай! Така ще имаш толкова дребни проблемчета, че няма да те е грижа вече за депресията:))) И ще си кажеш "Ех, ма и аз, какво съм се оплаквал толкоз":)))

А как се справяш с лошите мисли, как ги гониш?! Имаш ли си на4ин?

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

Абе Лили-Лили и аз опитах с самовнушение и със поставянето на разни задачки за решаване,но не се получи нищо.Само едни съвсем обикновенни хапченца ми помогнаха.Всеки е различен.

ми зависи къкъв ти е бил проблемът/оправи си правописа със с-то/. Ако е някакъв по-дребен и моментен - може, ако е предимно от биол. естество - пак може с хапчета, но ако е някой по-замотан, то с хапчета ще го приспиш само временно! Защо не се получи със задачките???

Криеш Тайната за това какво ти помогна всъщност (дааа не са били хап4етата, то прозира от зилиард км.). Сподели с нас, тук нямаме тайни един от друг!

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

Паническо разсройство е най-актуалната диагноза в момента .Лекувах се по схема с лекарства 2 месеца. Чувствах се прекрасно, докато спрях да гълтъм вълшебните хапчета. След това беше нещо ужасно. Бях потънала в някакав бездна и не знаех дали ще мога да изляза. По чудо се справих. Не се затварям сама в къщи, излизам дори със скучни хора. Сигурно ще помогне много работа и ангажираност. Опитвай сам да се справиш!!!!

Абе, Лили, да попитам направо - ти имашли/ имала ли си паническо разстройство? Ако "да" и си се оправила само с приятни мисли, сподели технологията - ще бъде полезно за много хора. Ако не - защо даваш съвети относно непозната материя? На теория си напълно права - но само на теория. Със същия успех аз бих могла да давам съвети в клуб разведени
Че то нали знаеш - на чужд гъз (опа, гръб) и сто тояги са малко

а ти да не мислиш, че всички тук, даващи "мъдри" съвети са страдали от тия болести! Що не им правиш забележка и на тях??? Ама нали съм Ви любима тема:)))

Държа да отбележа, че откакто си регистрирана, все повече говориш по същество и смислено
А за болеста ...дано никой не я пробва

Това едва ли е болест, болест е шизофренията н-мер, това си е просто временно псих. разтройство! И, ако не му обръщаш толкова внимание, може би само ще си мине!? Ако мислиш, че да си в депресия е по-добре:)))

Здравей Лили,видях си веднага грешката ,но не ми се редактираше.Диагнозата ми беше ''Панически атаки''(пристъпи) и ме излекуваха с ''Невролакс".Наистина се чувствах ужасно,страх ме беше само от мисълта че трябва да изляза навън.И наистина е заболяване,а не само моментно състояние.А за задачките - опитвах да излизам ,да съм между хора,да се занимавам с нещо разсейващо,но съм безработна ,болна(инвалид съм) и безпарична ,така че нищо не стана.А ужаса продължаваше да ме залива,колкото и да си внушавах ,че ми няма нищо.И накрая опрях до лекарството което ми помогна.Далеч съм от мисълта да лекувам хората с моето лекарство,но искам да им кажа че лечение има ,да не се отчайват. Аз вече не го пия ''невролакса'',може пак да ми се случи рано или късно,но вече съм по спокойна като знам че има лечение.