Жалка ли съм

Въпреки "милите думи" и "компетентното разчитане" на цветната ми снимка при допълнителните консултации се оказва, че едната ми тръба е запушена, а другата е почти нищо не пропуска. Цялото небе се стовари върху мен. Като за капак даже се опитах да изгоня мъжа си от вкъщи, така де - аз като не мога да имам деца и той ли да няма. Просто не знам как ме изтърпя първите няколко дни след диагнозата. След това ужким събрах сили и се ориентирах към лапароскопия - но, за жалост ме отложиха с едим месец поради липса на свободни часове.

Вчера ми беше овулацията - много внимателно правихме секс и след това отказах да стана от леглото шест часа. Въпреки че, тръбите ми са запушени аз се надявам този път да сме успели - именно това е жалко - да се надяваш когато няма място за надежда.
Зле прикритата ми депресия ще се развихри с пълна сила през двете седмици до датата на новия ми цикъл.

Не знам какво щях да правя без всички вас, но напоследък ми е толкова тежко, че даже нямах сили ди ви навестявам редовно.

Не си жалка! Стига глупости, бъди силна!

Целувки!

Мила, Лилит....
успокой се... събери себе си и отново покажи на мъжа си каква прекрасна жена си!
Не го гони - той те обича ... и ще се бори с теб за вашето щастие....
Все още имаш шанс... Има надежда и се бори докрай!
Мечтай! Когато мечтаеш има шанс да стане! Не се отказвай - мисли добри неща!
Дишай дълбоко - това наистина помага.... и върни оптимизма си!
Депресията няма да ти помогне никак...

Това е МНОГО сериозна диагноза и е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО второто мнение, ако трябва и втората снимка! Теб много ли те боля по време на снимката?

Защо нещата, които нямаме, ни пречат да се радваме на нещата, които имаме?!?

stom si sus zapusheni trubi..........po-dobre se vuzdurjai ot zabremeniavane........predi laparoskopiata.........nedei deistva hazartno.......riskuvash da si dokarash izvunmatochna bremennost.....
poslushai me, molq te!

Лапароскопията е едното ти решение. Не съм прочела досега за абсолютно неуспешно лапаро.Имаш проходимост на едната тръба, не се отчайвай!

Здравей мила,
ако ве4е ми 4етеш "отговора" първо поеми дълко въздух,разположи се удобно на стола,така-а а, сега леко повдигни бради4ката и хууубаво се усмихние,това е друго нещо!Един съвет от мен:не влизай в ролята на малкото пиленце от приказката,което след като го тупнал падащ кестен по главата,наляво и надясно разправяло 4е небето се сгромолясва!Диагноза,като диагноза.Голям праз!Лапароскопия...и това ще мине.Голяма работа, 4е нямало 4асове.Когато ми правиха пластиката,не приемаха в отделението защото операционната е заета на 100%,но мен ме приеха под предлог 4е има още една която да се ползва за моята операция.24 4аса бях в отделението и се подготвях психи4ески и около обяд на следващия ден ме извикаха.Мислех си ,4е са определили 4аса за следващия ден...не изписваха ме .Другата операционна не ставала.На следващия месец ме приемат отново.Гладен ден в подготовка,плюс другите неособено приятни процедури в подготовка за следвашия ден.На сутринта все още гладна и жадна ме свалят в предоперационна.Слагат ми инжекция за премедикация(не ми се смейте ако не съм написала думата правилно)и...4акам.След 2 4аса идват с носилката и ме връщат обратно в отделението-операцията се отлага...никой не ти казва защо и докога!Чак ве4ерта ми казаха ,4е просто за следващия ден и то защото са се забавили с предната операция.Е,и кво:) Аз ли4но от лимона си правя лимонада:)Влизайки в предоперационна на следващата сутрин смаях лелките дето също 4акаха за операция с огромна порция вицове.А след това вси4ко си мина по реда...
И не се ошашквай толкова от една лапароскопия...това е само един по-особен"преглед",прави се пове4е с цел доизясняване на диагнозата.Когато има по-дребни проблеми се отстраняват по време на лапароскопията.А това за тръбите...горе главата.И не им позволявай на тези тръби да застават между теб и другар4ето ти:)))По-спокойно приемай нещата, и вси4ко ще се нареди!Аз вярвам в това!А за депресията от втората половина на цикъла...айде да не си ги мериме
Усмихвай се на живота за да ти се усмихва и той!
Прегръщам те и ти желая успех!

---
Не е важно какъв цвят ще бъде котката,важно е тя да лови мишки!

Миличка, първо махни това "lost", май се чувстваш обречена предварително..Ще ти кажа само, че няма 2-ма лекари, които се изказаха еднакво за моята снимка - от "няма проблеми" до "запушени" и т.н...Лапароскопията показа, че са си ОК. Така че опитай да изчакаш лапароскопията спокойно, макар че знам колко много ти изглежда в този момент този 1 месец отлагане..

Ако ти си жалка, значи и повечето тук сме жалки, защото мисля че повечето сме изпадали в подобни ситуации и спрямо мъжете си и спрямо нас самите.
Вместо да се чувстваш така, приеми спокойно мисълта за лапароскопия и си мисли че след това всичко ще се оправи и животът ви ще тръгне на ново!
Надежда има, разбира се, но ако изпадеш в паника и подобни чувства на отчаяние те обвземат...
Седни, помисли и се стегни.
Не можеш да избегнеш реалността, а именно диагнозата за тръбите.Важното е че след лапароскопията има надежда, нали!!
Аз лично също съм минала през много адски дни дакато разреша най-сетне проблемите си с безплодието и те разбирам.Аз също съм казвала на мужа си такива думи.И той беше много наранен.Изтъвпя ме и сега съм му благодарна.

Стегни се, чуваш ли!Има защо!