приятелски съвет

Моля за съвет мъжете със семеен стаж! Гониме параноя! Откакто имам дете имам чувството, че мъжът ми не си пада по мен-все аз го свалям, все аз му се обаждам и т.н.Уж всичко е постарому, но той все е изморен за...., отгоре на всичко работи с много жени, изглежда добре и често съм забелязвала, че го свалят, но преди не ми правеше впечатление, а сега просто изпитвам физическа болка от ревност.За сведение не изглеждам зле, той твърди че ме обича и се проявява като перфектен баща, но май няма желание да остава насаме с мен....може би покрай майчинството съм му станала скучна...,защото несигурността ми по някакъв начин се отразява на поведението ми...за сведение-нямаме парични проблеми или някакви други, а стресът ме в работата е обичаен и в този смисъл желанието му да си ляга все по-рано, обясненията, че аз съм по-емоционална, а той по-прагматичен и подобни ми се струват пълна глупост.Отчаяна съм, въртя се в омагьосан кръг, не желая друг мъж и се питам как да върна предишния блясък към мен в очите му. Предварително благодаря на тези от вас, които ще подходят приятелски и сериозно към питането ми!

Синдрома на "сама в къщи"
Нищо ново........
Споко булка!
Намери си работа и си избий всички тези страхове и колебания за нещо което го има само в твоята глава......
Човека се изморява от две врещящи "хлапета" на главата му!

аз като мъж бих избеснял ако жена ми ми покаже че ме ревнува.........щот то квото има да става и с ревност и без ревност ше стане .........разликата в първия случай е че тези неприятни преживявания може да породят други по сериозни мисли които пък да предизвикат крайни действия.........избора си е твой във всеки случай ревността е проява на слабост..........а обяснението му въобще не е глупост .........глупост е за жени дето цял живот си чешат клитора в очакване на поредната клюкарска среща и поредното веене на гащи............

незабележим

Дали пък няма друга ??????????????????????

А как да разбера????

Ако знаеш само, добри ми приятелю, как ми подейства успокоително твоето мнение....., до момента, в който не прочетох мнението на един, който се пита, дали пък няма друга.....направо ще се гръмна!Явно имаш стаж....дай ми някой и друг практически съвет......дали да зарежа темата за секса за по-далечни дни, дали да продължа да го преластявам?Ти имал ли си случаи на намалено либидо и колко е нормално да продължи това, от друга страна пък когато го правим всичко е прекрасно, но все е моя инициативата за разлика от преди, а и не успявам винаги в тези инициативи, а това ме кара да се чувствам нежелана.....сама не мога да се понасям понякога

Ако го познаваш добре усеща се по някои негови постъпки, все някъде трябва да има промяна.
Липса на внимание към семеиството.
Оплакване от много работа
Промяна във външния вид
Отсъствие от дома
Разсеяност
Лошо настроение.......
Сигурно ти ще се сетиш за още !
Ако искаш да провериш има два начина
1. Да си платиш на някоя агенция да провери.
2.Да го провокираш
- Приятна изненада от твоя страна на работното място, да не забравиш децата !
- Сприятели се с някоя негова по възрастна колежка те всичко си казват.
- Задавай му постоянно въпроси от сорта защо се забави, къде беше, защо не взе и мен а децата, какво прави през почивката а командировката. Води си бележки за отговорите.
- Намери случайно в неговите дрехи червило или презерватив и атакувай директно.
- Иди да го вземеш след работа за разходка.
- Виж с кого си пие бирата след работа, неговите приятели са и твои нали ??
Мисля, че това ще ти свърши работа е ако е много печен използваи първия вариант.
Един съвет.
Запитай се ако има друга какво ???
Не му казвай веднага, че знаеш подготви се.
Не си ли готова да стигнеш до края по добре не се захващаи.

Абе сбъркал съм си професията.

Bai

Ако го познаваш добре усеща се по някои негови постъпки, все някъде трябва да има промяна.
Липса на внимание към семеиството.
Оплакване от много работа
Промяна във външния вид
Отсъствие от дома
Разсеяност
Лошо настроение.......
Сигурно ти ще се сетиш за още !
Ако искаш да провериш има два начина
1. Да си платиш на някоя агенция да провери.
2.Да го провокираш
- Приятна изненада от твоя страна на работното място, да не забравиш децата !
- Сприятели се с някоя негова по възрастна колежка те всичко си казват.
- Задавай му постоянно въпроси от сорта защо се забави, къде беше, защо не взе и мен а децата, какво прави през почивката а командировката. Води си бележки за отговорите.
- Намери случайно в неговите дрехи червило или презерватив и атакувай директно.
- Иди да го вземеш след работа за разходка.
- Виж с кого си пие бирата след работа, неговите приятели са и твои нали ??
Мисля, че това ще ти свърши работа е ако е много печен използваи първия вариант.
Един съвет.
Запитай се ако има друга какво ???
Не му казвай веднага, че знаеш подготви се.
Не си ли готова да стигнеш до края по добре не се захващаи.

Абе сбъркал съм си професията.

Bai

СПОКО,БЕ БУЛКА!
Ти си кълбо от нерви и страхове!
Първият ми съвет: В никакъв случай не прави нито едно от нещата които ти ги ръси "mad.max"! - освен ако искаш развод:)
Това е много глупаво и недоносено мнение - Че секса не е като едно време, то веднага трябва да се стигне до "заключението",че има друга! - ГЛУПОСТИ СА ТОВА!

Твоето състояние е напълно нормално!
Лошото в случая е,че явно нямаш опит и не знаеш как да реаигираш...
Мога много надълго да ти говоря,но смятам,че най правилният съвет който мога да ти дам е:
РАЗГОВАРЯЙ С МЪЖА СИ!
Винаги се учудвам как може двама души да се обичат,да създадът семейство и деца и в същото време да се държат като непознати!?
Няма никакъв диалог между тях!
Всеки очаква другия да реаигира и да мисли като него - АПСУРД!
Не прави грешката,че ТОЙ те познава и ЗНАЕ във всеки един момент, какво искаш и какво мислиш! - няма начин!
Кажи му как се чувстваш.
Какво мислиш.
Какви страхове изпитваш.
Това е единственият правилен начин.
Нали сте партньори,приятели?

"дали да зарежа темата за секса за по-далечни дни" - нищо не зарязвай! (но и недей да форсираш насила нещата)
Всяко нещо има две страни,виж неговата гледна точка - ПИТАЙ ГО!
И все пак не го третирай като вибратор:))

Дали аз съм имал "намалено либидо и колко е нормално да продължи това"
Имах разбира се! - ти какво си мислиш,че откриваш топлата вода:)
Аз бях в стрес от това,че изведнъж се озовах в ситуация която хич,ама хич не ми изнасяше.. (въпреки,че имах опит от мой приятели и знаех за какво става дума)
Сега се сещам и за още нещо което е много важно,ти каза,че той "си ляга все по-рано"
Знаеш ли как ревях за сън аз? - идея си нямаш:)
Като ми кажеше моята "хайде да си лягаме" единствената ми асоциация с кревата беше: "О -ооо да,сън"! - и през ум не ми минаваше малкото свободно и тихо време което имаме, да го "прахосам" за секс:)
Това ти го давам като пример за да разбереш колко погрешни заключения, може да си извадиш като не разговаряте двамата за даден проблем и,че няма нищо общо с това дали те обича,харесва,желае и т.н.
Другия проблем идва от това,че (предполагам), си сама по цял ден и освен "дзвера" нямаш друга работа... Това след около 13/16 месеца еднообразие и изолация от всичко което си правила преди,може да те стресира и се появяват всичките симптоми на твоята "параноя"
Дрябва да излизаш!
Намери си някакво занимание което НЕ Е свързано с мъж,дете,къща!
Например - учи език...

"Колко е нормално да продължи това"
Зависи само от вас двамата!

Благодаря ти!Смятам да се възползвам от твоя съвет, защото наистина "mad.max" честно е споделил методите за уловка, но при мен остава само агенцията от неговите варианти и честно казано не съм уверена, че каквото и да се получи чрез агенция аз самата ще се почувствам добре-ако ме лъже-лошо, ако не-аз пък го лъжа като го следя....сигурно много жени и мъже се искушават от този вариант, но аз ще се чувствам безкрайно гузна и зле...Лошото и при твоите съвети е, че вече изпробвах и тях преди да се включа в нета.....успокоително е, че и ти си бил в подобна ситуация и явно сте я преодоляли....много бих искала да науча как стана това, имаше ли те охлаждане към твоята жена/извън умората за която говориш/ и кое те сгря отново в семейното гнездо?Колкото до това, че трябва да се занимавам с нещо, извън вкъщи-рядко мога да си го позволя на този етап по ред причини.Просто ужасно се страхувам, че коренната промяна на стереотипите в нашето семейство отблъсква мъжа ми от мен, страхувам се от досадата на рутинните действия.....и питам мъж да ми каже, как една жена го е задържала за дълго и е останала желана?Много ценя съветите ти!

Не мислех да се включвам, но нека и аз да ти кажа нещо от моя семеен опит.
Напълно съм съгласна с Бай Х.. /тоя ник пък откъде го измисли/
И аз бях изпаднала в изолация след раждането на детето. С тая разлика, че малкото секс не ми правеше кой знае какво впечатление. Явно при теб хормоните са се разиграли след раждането - лошо няма .
Докато... веднъж като зареждах пералнята, видях идеално очертани с червило женски устни на рамото на ризата му точно под яката. Вкамених се. И през ум не ми беше минавало! Никога не съм го дебнала, преследвала, досаждала. Била съм мила, любезна, усмихната, влизала съм винаги "в положение", изобщо улисана край детето нищичко не съм усетила.
Много ме заболя и допуснах грешка. Започнах да го разпитвам, да плача и да се тръшкам и пр. глупости. Нищо не постигнах. Той се отдалечаваше и охладняваше още повече. Почти не се прибираше и вече си мислех, че ще се разделим.
Реших да променя държанието си след разговор с моята... баба. Спрях да го упреквам, в къщи разговаряхме на общи теми - детето, сметките, семейството, гледан филм, прочетена книга и т.н. Той се озадачи, но прие "играта".
В същото време аз се обадих на приятелки, започнах да излизам, да ходя на фризьор, на козметик, купувах си нови тоалети, организирах събирания с общи приятели, изобщо започнахме усилен "светски живот". И понеже съм атрактивна, забавна и с чувство за хумор млада жена, забелязах, че мъжете в компанията ме забелязват и ухажват. Забеляза го и той. И се промени...
Нали разбираш накъде бия? Не го преследвай и насилвай, накарай го отново да те преоткрие, да те пожелае, да те оцени. В семейството след като се опознаят двама души, може и да си поомръзнат, чувствата се изхабяват. Покажи му какво ще изгуби ако му избягаш. Мъжът е ловец - организирай му сафари!

Евала, жено!

Истината боли един миг,
лъжата - много по-дълго.

Я,да започнеме от твойте страхове.
Първо ще ти обясна тези страхове до какво психично и емоционално "дередже" може да те докарат.
Страхът не е нищо повече от състояние на ума! Но е достатъчен да провали шансовете ти за успех в каквато и да било начинание.
И бизнес,и приятелство,и семейство,и всяка една област от живота ти!
Този страх (независимо от какво естество е) парализира разума,унищожава въображението,убива самоувереността,подкопава ентусиазма,обезсърчава инициативата,обърква намеренията ни,поощрява протакането,понижава желанието за работа и прави самоконтрола невъзможен.
Прави човека безличен,лишава го от възможността да расъждава адекватно,намалява концентрацията,обезмисля упорството,унищожава волята,опустошава амбициите,отлабва паметта и предпоставя провала във всички възможни форми.
Той убива любовта и всички благородни чувства,проваля приятелства и предизвиква ужасно много проблеми!
Аз виждам в теб много от тези неща,някой още са в зародиш, за другите и ти не предполагаш (на този етап),за съществуването им.
Предполагам,че въобще не ти харесва "картинката":)
Съвета ми е - ако искаш да промениш нещо в партньора си,започни първо от себе си!

Относно въпросите ти за мен и жена ми...
От къде да го подхвана:))
Да започна от това,че аз имам богат житейски опит и придобити знания в широк кръг от живота и взаимоотношенията по принцип.
Това ми помага бързо да преценявам и анализирам проблемите.
Казано с други думи - знам как да реагирам и как да подходя в дадена ситуация,просто като задам няколко въпроса (да уточня за какво става дума и какъв е проблема) и един бърз поглед на жената за това как се държи,говори,жестикулира и т.н. са ми напълно достатъчни за да знам какво се очаква от мен и какво да направя...
Казано още по простичко - при желание от моя страна,мога да "хвана" даден проблем или страх още в въздуха,както се казва,и с търпение,раговор и време, да го неутрализирам.

Разговаряме,научил съм я да споделя чувствата си,мислите си без да я е страх!
Това е много важно!
Другото е опит и психология.

"как една жена го е задържала за дълго и е останала желана"
Най верния и кратък отговор може да бъде: Няма такава жена която да ме задържи,ако аз не искам!
А желаната жена е - ИНТЕЛИГЕНТНАТА
Иначе...
На първо място е доверието!
На 100% доверие един в друг - без значение какъв е проблема на някой от нас. (Не става въпрос за секс и изневеряване)
И двамата знаеме,че във всеки един момент,другият е на 100% до или зад него!
Следват - обич и свободата (не го бъркай с анархия) с която разпогаме.
Когато се караме - се караме.
Когато се любим - се любим.
Когато имаме проблем - го анализираме и решаваме.
Когато единия има нужда от нещо,другия прави и невъзможното за него.
Когато единия иска да остане насаме със себе си,другия не му задава въпроси от рода на "ама ти не ме ли обичаш вече" и други подобни глупости.
Това е начин на мислене,начин на живот,да прескочиш ежедневието което те трови и да се пребориш със страховете си!
Трябва да вярваш на човека до себе си.
Важно е да имаш яснота какъв е живота и как искаш да го изживееш.
Въпрос е и на интелигентност и ценностна система... характер... съвкупност от много неща.

Например:
Тя знае,че аз мога да чукна нещо "чуждо"
Същото съм и казал и на нея - свободна е да го направи и това няма да ни раздели (въпреки,че като мъж ми е меко казано - неприятно)
Много хора не го приемат и не разбират това,но аз знам,че тази свобода която сме си дали в сексуалния живот ни помага извънредно много и за доверието,и за любовта,и за уважението което имаме един към друг. (разбира се не се злоупотребява с това и ако се възполза някой от нас от това си "право",не го навира в лицето на другия)
Много е важно да знаеш,че си свободен,че имаш властта да го направиш ако искаш, и няколкото минути кеф, няма да провали доверието,обичта,семейството и живота ти!
От това сигурно вече разбираш,че ние не се вписваме в фалшивия стереотип на "идеалната двойка" и подходът към нашите проблеми и разрешаването им в много случай e "нестандартен" и не би ти помогнал на теб.

За твоя проблем,не мога да ти дам "рецепта"
Разбираш,че освен физическата връзка,трябва да сте обвързани и с духовна,емоционална,умствена...
Ти си незадоволена.
Той или не знае,или не смята,че е така... (От къде по дяволите да знам какво му се върти на него в главата!) - не съм врачка,все пак:))
Едноличният подход и действие в случая не биха дали очаквания резултат.
Да си представиме,че ти си жена ми:) - първото което тя ще направи е да ми каже: "Аз имам нужда от секс" или "срах ме е от, "1.во 2.ро 3.то" така вече аз знам,че има проблем
за решаването на който, се изисква моята намеса.
И според зависи от възможностите си, аз ще оправя работата.
Но мога да реша, и че ми се лигавиш.... или ме занимаваш с глупости и тогава ти "увисваш":))))
Разбираш ли, от всичко което ти казах до тук,че трябва да се пребориш с страхът в твоята глава и след това,стъпка по стъпка да изложиш,обясниш и подскажеш какво очакваш от мъжа си!
Баланс,компромиси,търпение,любов,доверие това са "тайните" за решаването на проблеми...
Това е булка,общо взето.
Не разполагам с повече информация за вас която ми е нужна за по точен съвет..


P.S. Булка,твоя мъж така ме ядоса... заради него,аз си изтърках клавиатурата тука.... омръзнало ми е от тъпи хора!
Знаеш ли,колко лесно и бързо мога да ти реша проблема?
Трябва да му кажа само няколко думи... примерно следните:
"Абе говедо,еби жена си защото друг ще го прави" - басирам се,че това ще даде желания ефект:))
Ако искаш го пробвай:)

абсолютно си прав за страховете, самата аз осъзнавам, че това е най-големият ми проблем-просто се чудя откъде да започна?!Прочете ли мнението на жената със семеен опит-общо взето това го пише по всички книжки, които разглеждат тези взаимоотношения, много мои семейни приятелки го правят непрекъснато, но това изобщо не подхожда на характера ми, защото съм много открит човек-като съм нещастна-плача, когато пък съм щастлива-се смея и въпреки, че няма да имам проблем да флиртувам с негови приятели и колеги, пет пари не давам за тях и не мисля да се хабя....по ми харесва идеята да се захвана с нещо, за да не му звъня непрекъсната по телефона, Колкото до нестандартното мислене-винаги съм мислила за нас като за такъв тип семейство, просто майчинството-желано и щастливо е шок в някакъв смисъл за мен, а сигурно и за него....Хареса ми шегата ти да му кажеш, че може да изпусне питомното и много бих се радвала да се намери един интелигентен мъж да му го каже/повече разчитам на интелигентността на мъжа ми/, но за съжаление все повече виждам хубави, материалнообезпечени мъже, с красиви и свестни жени, които се тресат от някакви "мъжки" комплекси и непрекъснато повтарят как "абе хубава, ама и тая на някого е омръзнала" или "пак ще бъдем само с жена ми, щото Драганчо и жена му са заети"/казано със съжалителен тон/ и влиянието на тези хора, които са с престижни професии, бисер за всяка компания и т.н. е един от моите страхове.....абе, знам си диагнозата, ама лекарството още не съм го оцелила!Чао!
ак си "поизтъркай клавиатурата" някой ден, за мен беше удоволствие да те чета!

Булка,готино момиче си ти:))
Искам да си купиш три книги които щи ти препоръчам.
Вярвам,че ще ти помогнат в голяма степен да намериш някой отговори.

"Интимност и самота" от Стефани Даурик
"Силата на въпросите" от Дороти Лийдс
"Искай и ще ти се даде" от Джак Канфийлд и Марк Хансен

Има ги в тази книжарница - [линк]

Мила Савина, колко чудесно би било ако можеше всичко в живота да може да се каже открито, да ни оценяват веднага според достойнствата ни, изобщо по света /и в семейството в частност/ да царят мир, красота, разбирателство и... ЛЮБОВ! Без да се налага да хитруваме или да играем роли. Е, аз опитах да имам такава връзка, но не успях.
Понякога се налага да сме други. Има чудесни, прями, честни и безхитростни хора. Но не е сигурно, че точно с тези си качества ще предизвикат еротиката на една връзка. Партньорът може да ги цени в съвместния живот, но ще съживят ли бурните му емоции? Нали точно това ти липсва?
Не отхвърляй хилядолетния опит във взаимоотношенията между мъжа и жената! Времената се менят, но има неща, които трудно се променят. Казанова не е бил кой знае какъв красавец, Жорж Санд също не е била хубавица, но и двамата са имали страхотен успех.
Никой не казва, че трябва да изневериш на природата си или не дай боже, на мъжа си Във всяка жена дреме кокетката, послушай собствения си инстинкт - той ще те насочва по-добре от всякоя книга или съвет. Ако съпругът ти те възприема като даденост и не очаква нищо ново от теб, връзката ви ще е доста вяла.
Любовта е война, но не с партньора, а със себе си, със собствената неувереност и съмнения. Когато имаш самочувствие и другите те ценят. Харесва ли ни или не - така се танцува този танц, единият стъпка напред, другият назад, после обратно. Дано си добра танцьорка

Благодаря ти за съветите, но /в рамките на шегата/ дьо Сад е бил с доказана диагноза, а Жорж Санд е живяла нещастно и нито един свестен мъж не се е завъртял около нея-освен може би първия от когото тя е избягала в гонене на феминистично себедоказване.Относно "танца"-имам чувство за ритъм и се надявам да усвоя стъпките до съвършенство-две напред, един компромис....Зная, че цивилизацията ни налага роли и ги приемам в професионален план, но не съм убедена , че фалшът на кокетирането/извън това, вроденото/ ще задържи емоционалната, духовната и т.н. близост, която и поражда най-върховните сексуални емоции.....така че баба ти е била мъдра жена, а ти явно си с опит, но си мисля /без да се занемарявам, разбира се/ да запазя естествеността си и чрез някакви занимания да премахна синдрома си "сам вкъщи", все повече стигам до заключението, че това е моето хапче.....Стискай ми палци!А аз ти пожелавам много, много щастие в "танца"!

Здравей!Мисля,че не си книгоразпространител/въпреки че препоръчваш и в други сайтове книги/ и ще си ги набавя, но преди да ги прочета имам последни питания-те са в стил:заради какво си поискал да се задържиш, кога в семейството според теб става анархия,след години "баланс, компромиси, търпение и доверие" ли само остават и любовта любов ли е или навик, абе все такива тъпи въпроси, дето ме интересуват.....разговорът ще вземе да стане конфиденциален, та се чудех, дали в чата евентуално не би си регистрирал ник и ако вземеш да го направиш, дали бих могла да разбера кога и по кое време.....?
Иначе, честно да ти призная, върна ми вярата в мъжкатаполовина.....аман от"стандартни"подходи, аман от ловци, от комплексари......добре, че и мъжът ми е "нестандартен"....щото иначе и за миг не бих си блъскала главата как да го задържам, привличам и т.н., а и той нямаше да ме изтърпи-щото по време на майчинството/за разлика от "жена с опит"/ нито съм кротка, нито спокойна, нито се счупвам от домакинстване..., но пък за разлика от нея не съм намирала "яка, с ясноизразени устни от червило" /плюя си в пазвата срещу уруки!/, нищо че е добронамерена и ми се усмихва на хормоните-тя същата....
Въпросът е по-скоро за самочувствието...при мъжа и жената....

Смятах, че съм приключила участието си тук, но ето че съм била съвсем погрешно разбрана. Нищо от това, което споделих с теб, не е било казано с подигравка или с назидателен тон. Говорих ти за неща, които сработват на практика, колкото и елементарни и просташки да изглеждат на пръв поглед. Разбира се всеки сам преценява кое как точно ще направи и дали може да го направи с конкретния тип човек. Дали ти ще се опиташ да заинтригуваш съпруга си по един или друг начин, това е твой избор, в крайна сметка, всеки има право сам да открие своите истини в живота.
Дали една съпруга ще намери "доказателство" или не - това е само една подробност. По-горе казах, че не съм подозирала за друга връзка. Ами! ВИНАГИ се усеща, че има нещо гнило.
Ха, ако ме познаваше, никога не би ме взела за кротка, безобидна домакиня! Да приемем, че на онзи етап съм била прекалено много обсебена от съпруга си и на всяка цена съм държала да остана с него. Успях. Стана по глупавия и "стандартен", може би "книжен" начин, но стана. Той прекрати връзката си и отново бяхме семейство.
Само че... аз не можах да "преглътна" забежката му. Тя остана в душата ми като черна дупка, през която отлетяха предишните ми чувства. След месеци двете ми поредни майчинства приключиха и отново тръгнах на работа. Работа, свързана със срещи с интересни, умни и образовани хора, с пътувания, много контакти и развлечения. Без да го искам, страницата се обърна. Сега той ме ревнуваше, подозираше и обвиняваше в липса на интерес...
Все още сме съпрузи. Няма го онзи младежки сексуален плам помежду ни, но и скандалите отшумяха с времето. Когато хората помъдреят, разбират, че между двама души непременно трябва да остане приятелството, духовната връзка, съпреживяването. Възможността да споделиш съкровените си мисли и желания и да бъдеш разбран.
Не зная ти точно от какво имаш нужда. Така или иначе, каквото и да търсиш, струва ми се, че си на път да го намериш!

Не съм книгоразпространител:)
От тази книжарница, аз си купувам книги, и ти я посочих за да ги видиш - свободна си да ги купиш от където пожелаеш:)
В "Интимност и самота" ще намериш отговори на много от твойте въпроси.
Тези книги ти ги препоръчах с мисълта да научиш неща които аз знам, но нямам възможност да ти ги кажа с две три думи... все пак времето ми е ограничено... за чат пък въобще нямам. Измисли някаква регистрация за да си размениме имейли ако искаш.


Въпросите ти не са тъпи:)
Но ще ти дам много кратки отговори в момента...
"заради какво си поискал да се задържиш" - Я ми задай наистина въпроса които си мислиш:)
"кога в семейството според теб става анархия" - Когато няма доверие, когато двамата не са екип,когато всеки живее за себе си, и същевременно работи срещу другия.
"след години "баланс, компромиси, търпение и доверие" ли само остават и любовта, любов ли е или навик" - Първото не остава! - то е необходимо за да се създаде подходящата среда и хармония между двамата от която се ражда и любовта.
Ще ти кажа аз как гледам на любовта.
Любовта за мен е: Когато двойката има възможността да избере живота който иска,да се чувстват добре заедно,да се приемат точно такива,каквито са,винаги да търсят най доброто у другия,да работят и се ЗАБАВЛЯВАТ заедно,да общуват,да не се опитват да доминират един над друг,да не остават ядосани един на друг,да израстват и съзряват в свойте отношения,да разбират колко е важен секса,и накрая да правят децата си щастливи.
Или казано по кратко - "баланс,компромиси,търпение и доверие раждат ЛЮБОВ"