Видение

Пустинна роза. И пясъчен
човек, застанал във средата
на безсмъртието, викащо
за помощ към изстиналата плът
на гниещ труп, заровен във
настъргания пясък край града.

Мъжът се приближи до розата.
Наведе се, задъхан от безмълвно
щастие насред безвремието на
пустинята, облъхната с безброй
подострени неща. Откъсна я.

И я захвърли, търсейки мъгла.

Много ми хареса,харесаха ми образите,но...се докосвам до нещо,което не разбирам.Би ли ми пояснил? Отричане,самоотричане,бягство? В името на...мъглата,забравата или....просто " безвремието на пустинята" ?