какво

какво че мен ме няма?
какво че вече съм изтрит?
нима звуците не чуваш?камбаната
звъни
вече на умряло..
и пак ще се завърна във пръста
и пак ще съм някакси умрял
на гроба ми не ще се никой появи
на гроба ми свещи няма
не тлеят думи

няма рани

и нищо няма
няма.

Изгубена Луна
прошепва ми:
Изгубен си.
За Живота.
Загубен си.
За трамвая?
Във своя път
последвай ме
и ще бъдем
двама.

Няма,няма...няма.
Смъртта приживе
е измама
към Живота.
И мен ме няма,
както теб.
И сме двама,
но не в сатен,
а в креп.
Живот като измама,
смърт като ден.
И нека да ни няма,
и болките ще спрат.
Живот като измама,
любовта е като смърт.
Боли ме от въпроси.
Камбаната е няма.
Шептят душите боси:
"Кое,кое ли е измама?"

Развълнува ме с твоето стихотворение и си позволих да напиша и аз това в отговор.......като вариант на твоето "няма,няма..",рефрен,който отдавна звучи и в мен....