МОРЯШКА СЪДБА

ЩЕ ПРЕВЪРТИ ЧАСОВНИКА СИ ВРЕМЕТО,ГОДИНА СЛЕД ГОДИНА ЩЕ ЛЕТЯТ.
ЩЕ МЕРИМ С ПРИСТАНИЩА И РЕЙСОВЕ,ЕДИН ЖИВОТ ПРЕМИНАЛ САМО В ПЪТ,
И РЯДКО МНОГО РЯДКО ЩЕ СЕ СРЕЩАМЕ,ПО МЕЖДУ ДВЕ ДЕЖУРСТВА НА БРЕГА,
И ДЪЛГО И СМУТЕНО ЩЕ СЕ ВГЛЕЖДАМЕ,В ИНАЧЕ ПОЗНАТИТЕ ЛИЦА.
И ЩЕ ВИНИМ ПОНЯКОГА НАМРЪЩЕНИ НЕСГОДИТЕ МОРЯШКАТА-СЪДБА,
ЗА КРАТКИТЕ ГОСТУВАНИЯ В КЪЩИ,ЗАНАШИТЕ НЕГАЛЕНИ ДЕЦА.
НО ВСЕ ПАК ЗНАМ АКО ИЗБИРАМЕ,ПАК СЪЩАТА СЪДБА ЩЕ ИЗБЕРЕМ,
И ДАЖЕ АКО ТРЯБВА ДА УМИРАМЕ,ПАК СИЛИ ЩЕ НАМЕРИМ ДА УМРЕМ.

ТАМ КАДЕТО СВЪРШВА ТЪРПЕНИЕТО--ЗАПОЧВА ИЗДЪРЖЛИВОСТА

Нещо за моряците и от мен. Поздравления. Хареса ми!


...И всичките пристанища обичам,
соления им дъх и шум на кранове,
корабите, които винаги се връщат,
закопнели бряг след дълго скитане,
тъгуващи за гласа на булевардите,
за женско ухание, за детски викове,
за приятелите, чакащи в таверните,
за бялата постеля, тръпни мигове,
но не за бряг родени са моряците…

И всички кораби, които заминават,
суетенето по кея преди тръгване -
жени, сълзи, целувка на прощаване -
оплитащо във мрежите присъствие,
а напред примамват ги просторите,
свободата да спориш сам със вятъра,
ненатрапчивата близост на делфините,
а едно пристанище съня им ще изгаря,
за да зажадуват пак за бряг моряците...

04.08.2003