mamkamu

vednyz mesechno se chuvame/vizdame i vinagi uspqvam da se razstroq

... не можело! ...
прекрасна - ужасна - се тая!резултатът е съсипващ!

Разбирам те напълно Дали минава? Не ми липсва, но винаги като се видим се повреждам трайно..

bash tova imam fnafpredvid (ne q nauchih taq duma kak se pishe!)

Ste se opitam da ti go kaja na tvoia ezik:
NE SE DRAJ KATO JERTVA, A KATO LOVEZ! Izlovi parvo sebe si! KAKVO e tova nesto v teb, zaradi koeto posle se chuvstvash otrovena!? Otkrii go, ulovi go, prepodredi go!
Ako triabva, vinagi pochvai ot nulata, dokato saberesh neobhodimia minimum ot kontrol, disciplina, tarpenie, tochnost i volia. Drebnia tiranin veche si go imash. Kolkoto i strashno da ti se struva, doveri se na lichnata sila, koiato imash, "kolkoto i malka da e tia".
preporachitelno chetivo v horoskopa za ochilatcheta prez sledvastite dni: Journey to I., The Fire within, moje i na balgarski :-)

И аз бях така - външно не ми личеше по нищо, да съм чак толкова разстроена, но вдигането на кръвното налягане парадоксално всеки път след подобни срещи с Бившият доказваше обратното... Иначе, съм с ниско кръвно налягане, но след всяка, дори най-безобидна среща за да уредим някоя дреболия, вдигах кръвно до 140/90 и едва ли не ми ставаше лошо...Може би това беше цената на добрия тон, който поддържах всеки път в тези разговори и цената за да видя как детето се усмихва и на двама ни...
Обаче, вярвайте - с времето отзвучава...Особено, ако се срещате по-често...Просто един ден вече не ти пука особено...

Сега съм изправена пред евентуална друга трудна среща, която непременно ще ми разрови душата - срещата с бившия, в компанията на любовницата му, което може би скоро ще му стане жена...Неизбежно е - живеем в един град, ходим по едни и същи места....предстои ми и това изпитание и трябва да се справя, запазвайки достойнството си...
Ако някой вече е минал по този път - нека дъде съвет, какво се говори в такива случаи? А може би трябва да се направя, че не ги виждам като ги срещна в Морската градина...да, ама, ако съм заедно с детето- то непременно ще реагира спонтанно...?!


Qui scribit, bis legit.

stavam sueverna! otkak kosveno me narichash ochilatche, mi se vloshava zrenieto!
blagodarq za napomnqneto-tova sa neshta deto "sa mi qsni" nali znaesh - chovek sym i mi pravi kef da spodelq, da se pooplacha.nishto svyrzano s lichnata sila ne e strashno - tova ot men

mi az pozdravqvam i si prodylzavam
v nachaloto krotko si razdelihme zavedeniqta......

какво толкова :)

Гледай винаги да се харесваш... носи дрехи, които харесваш и се чувстваш удобно в тях, забавлявай се по възможно най-добрия начин и се заобиколи с приятели.
Ако случайно ги срещнеш и изглеждаш в добро настроение, видимо щастлива и в по-добра форма от преди развода - определено няма да ти пречи срещата, нито ще се чувстваш зле след нея. Усмихваш се, поздравяваш, разменяте си 2 лафа и всеки си тръгва по пътя, какво толкова?!

Не е лошо да си вкараш в хубавата главица, че любовницата вече е със статут на съпруга - много кофти за нея, ако питаш мен :) С нея вече ще се дърли за къщните проблеми, нея ще вижда неглиже (ролки на косата, маска на физиономията, уреди за епилация, пръснати из къщи...), загорялата манджа ще е неин проблем, ако я "върже" и с дете съвсем ще го закъса...
Интересното, чуждото, забраненото, новото, винаги лъскавото... това вече го няма. За твоя бивш съпруг започва ежедневието с тази жена.
Може и да му хареса, може и да му писне бързо, може да започне и да съжалява тайничко.
Това вече не е твой проблем... не си го слагай излишно на сърцето :)

това.
Взеха много да ми харесват постванията ти. Може и заради Бургас да съм пристрастен, де - ама засега ми харесва, въпреки че разводите ме отблъскват. В смисъл - не че не харесвам хората, които са разведени - ама това е нещо много лично и не е уместно да се обсъжда на показ и въобще понякога трябва да оставяме и за себе си някои деликатни неща и да имаме мисли, към които да се обръщаме само, когато сме насаме със себе си. Поне аз си мисля, че ако се разведа някога - никога не бих го споменал това тук, както и въобще не си падам по това да си споделям проблемите. Хората се събират заедно да се забавляват, а не да се натъжават.

Моли се да не почнат да те привличат. Или да не почнат да привличат оная, дето си я привличал, преди да я отблъснеш.
Като те отблъскват, какво си се разфърчал да даваш мнения?
Кажи си го направо, какво го усукваш - отблъскват те разведените, щото ги смяташ за неудачници.

Сори, ама моят съвет е просто да не ти дреме - от тия напъни може и да се поболееш. Любовницата не е ясно с какъв статут е, ама твоят статут ще е на боркиня за кауза пердута.
Да не ти дреме - и тогава ситуацията със статутите ще се избистри, докато си пиеш кафето и си гледаш твоите малки удоволствия.

са хората без лица - като в оня разказ на Чехов "Човекът в калъф" - които все се притесняват да не стане нещо и да не срещнат някой по-различен от тях. Но разведените не са неудачници за мен - ако бяха такива - щях да тегля майна на този клуб още със създаването му и хич нямаше да надниквам в него.

P.S. И да не забравя най-важното - отблъскват ме най-много анонимните (нерегнатите) в ДИР-а, които като лалугери изскачат изпод земята и се заяждат с някого. Дори и име не си написал - само една буква (дотам си комплексиран, че нямаш и име дори). Как да те уважава някой заради това?

Земи и тегли една майна на този клуб, нема лошо.
А мене ме отблъскват най-много регистрираните пуяци, гларуси и прочие перната сволоч.
Думата уважение е точно толкова постна колкото постните ти постинги.

винаги знаеш , какво искат хората!!!
Хората като се събират, хората като се разделят... - те може и да не са наясно, какво искат, но ти винаги си насреща, за да им го кажеш...
Бравос!

Qui scribit, bis legit.

аз нямам проблем с дребните или едри удоволствия... кафето си го пия сутрин с любимия... а любовницата на бившия... хмм... май отново се е преквалифицирала в порядъчната съпруга на досегашния си съпруг :)

Естествено, вълнува ме въпросът какъв ще ми е статутът, ако любимия залюби някоя сладка девойка.
Надявам се на баба с внуци :) Мъжете писват след определена възраст :))))

Ей, наистина не разбирам каква е тази теза, че разведената жена непременно трябва да е нещастна и самотна. Оки, промяната в начина на живот може и да е стрес за жените, водили щастлив и спокоен живот... ама моят в последните 2 години преди да се разделим не беше нито спокоен, нито щастлив. Беше си... кошмар.
От почти една година се чувствам страхотно... и смятам да продължавам да се чувствам така :) Ако на някой друг му доставя удоволствие да е жертва на обстоятелствата - лошо няма, щом му харесва...

Защо развода да не трябва да се обсъжда? Защо да не е уместно?
Проблемното забременяване примерно не е ли по-деликатна тема от развода?
Хората се събират, за да си общуват... за хахо-хихи приятели лесно се намират. Виж когато си с проблеми, хората, които истински държат на теб някак си по-лесно се познават.

Абе не бързай да ми харесваш постингите... аз съм проблемно момиче с чепат характер :)) Нали не забравяш от кой клуб идвам :))))
Това дали харесвам или не харесвам някой няма нищо общо с мнението ми по дадена тема - ако не съм съгласна си казвам, без значение колко любим ми е автора, ако съм на същото мнение - ако ще и смъртния ми враг да го е казал, ще призная на висок глас, че е прав.

тва в случай, че един ден се кандидатирам за губернатор някъде си може и повече избиратели да ми докара от шикалкавенето

Жертва на самохипнозата също. Защото май става така, че животът е такъв, какъвто човек си внуши че е.
Намирам за чаровна проява на песимизъм тва за възрастта:) Възрастта също е (донякъде :))) ) въпрос на автосугестия. Много народ се мота по улиците, дето си внушава пенсионерски манталитет според графите на статистиката.
Ъ-ъ-ъ, репликата ми - предишната, беше за вдъхване на по-здравословен оптимизъм у питащата, а не критика към тебе.

Аз бих гласувал за теб! Най-вече заради снимката с прасето!

"Защо си тъжен, човече? Нямаш ли приятели? - Имам... двама... Smith и Wesson!"

снимката с прасето е много лична :))))
брой я за компромат

постванията ти - защото не се оплакваш. Не обичам оплакванията - всички имамаме за какво да се жалваме, ама животът е за силните. Ти си претръпнала очевидно към тези спомени около отминалия брак.

Само че не знам от клуб идваш. Помня те от "Бургас". Не те знам какво момиче си - ти си себе си, май май...