***

Само на теб ще разкажа за сипеите,
и колко трудно нагоре вървя,
стискам сляпа надежда във шепите
да ме води напред към върха.
Всяко малко камъче ме връща назад,
търся опора в онази тревичка,
която напук на този ронещ се свят
на инат оцелява самичка.

Не, не съм те предала,
от тялото си късам жива плът,
заради оня, който в сляпото око пулсира
и наставнически размахва ми пръст:
“Така не може! Така не бива!”
“Не може ли? Защо?
Огън не крада от чуждата камина.
Аз сама съм топло есенно листо.”

От отговора никога не е доволен,
подозрително следи околовръст,
на раменете ми е сложил товар огромен,
а мислите разпънал е на кръст.
Не, не съм те предала,
но страшно трудно по сипей вървя,
от двете ми страни е зейнала бездна,
и нямам варианти да греша.

10.10.2003

"Аз сама съм топло есенно листо.”

"и нямам варианти да греша. "

Преживано....истински,не само хубаво написано.....Да,няма варианти пред свободния ни избор,ако сме го направили веднъж и завинаги.

пропуснaх дa ти отговоря нa едно друго място,
тa хaресa ми, и кaзaх че е по– рaзлично кaто подредбa и изкaз

Тук идвa крaя нa товa пътувaне. И нaчaлото нa всяко следвaщо