Гадно ми е...

Извинявайте, че ви занимавам с моите настроения, но няма кой друг. Случи се нещо хубаво, на което обаче аз не мога да се зарадвам - напротив. Жената на брата на мъжа ми е бременна в 4-ти месец. Те се ожениха тази пролет и бях чула от наша обща позната, че не тя и се оплакала, че не можела да забременее. Не бяхме се виждали цяло лято и сега - хоп. Отиваме на гости в свекърва ми и пристигат те - щастливата двойка. Тя с широки дрехи - нещо нетипично за нея. Вдигаме наздравица и гръм от ясно небе - чакат момиченце. Няма да ви кажа как се почувствах. Свекрва ми ми метна един преценящ поглед. Устеих,. че и на мъжа ми му стана криво.
Боже, дали някога ще чуеш молбите ми

Ми то и аз скоро разбрах, че братовчедка ми чака второ. А тя започна да излиза с мъжа си доста след като аз вече ходех с моя. Ожени се много преди мен и забременя, а моя ме "пазеше"... Сега чака второ, а моя мъж лекува астенозооспермия :((((

.....че не мога да се зарадвам на хорското щастие....Свекърва ми скри от нас факта, че племенника й чака второ бебе, 3 години след първото! Аз разбрах от съвсем случаен човек....Жената на племенника й беше опищяла света, че не може да забременее, защото има ПКЯ, а забременя първия път на четвъртия месец....Втория път разбрала, че е бременна след като й станало СТРАННО че от 4 месеца не й идва М.......Момичета ако някой има тъп нож нека ми го даде на заем, за да не се налага да се гърмя....

сме коментирали темата, но все си мисля, че само аз съм такава. Получавам комплекс за малоценност, чувствам се жалка, питам се доколко съм ЖЕНА, след като не мога да стана майка. Мразя се за завистта, която изпитвам. Мила Мира, когато трябва да окуража някоя от нас, думите идват лесно, но когато аз изпадна в дупка и ми се стовари тази убийца на всичко човешко - завистта, имам чувство, че нищо не може да ме накара да се взема в ръце

Да, напълно те разбирам! Но завистта е напълно човешко чуство и трябва да я приемем като наша спътница! За нещастие благородството на моменти ми бяга....Лошото е, че понякога не мога да я скрия гадната завист и ме боли че хората го виждат! А може би не е просто завист, а болка? Какво мислиш?

Ами, мисля, че може би е смес и от двете, но това, че има и завист никак не ми помага. След като някъде я проявя, после като мине малко време си казвам - добре, де толкова ли не можах да намеря нещо по-благородно в себе си и ми се иска времето да се върне назад, но уви - това не може да стане.
Кофти работа, но донякъде оправдавам теб и другите като мен и самата себе си. Все пак хора сме...

Кой от нас не е изпитвал това срамно чувство! И на мен много пъти ми е минавало през сърцето и главата, нищо, че съм се опитвала да се боря с него! Само не позволявайте то да се излее в отровна жлъч, това е важното!

А Господ бди над всички ни! Наистина го вярвам! И скоро всяка от нас ще гушне своята рожба!

Трябва да сме добри!

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Днес ми дойде........
поредно разочарование а такива надежди имах този месец.


Някой ще ми каже ли защо е това наказние а?

А сега трябва да ходя да купувам подарък за погачата на бебчето на най-добрата ми приятелка. Как ще отида ...........?

[image][линк][/image]

Не се разстройвай. Ако си в мензис не е хубаво да ходиш на погача.Попитай някои от по-възрастните. Мен ме предупреди една приятелка, на която бях на погача, че ако съм в М не трябва да ходя. Купи подарък и говори с приятелката си. И при теб ще дойде бебето, няма начин!

Хей, Gerygirl, недей така!
Отиди и избери най-сладкия подарък за това бебче! Избери го с любов и вярвай, че всичко се връща!
На погачата на приятелка преди една година стана въпрос дали някоя от нас е в мензис.... Тогава не разбрах защо питат, но ми стана ясно само че ако си в цикъл трябва да кажеш на всички там, а не да премълчиш. Имам една книга с разни поверия и ще проверя:-)
И ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА ДА ОТИДЕШ, защото друго поверие казва, че гостенката която първа си тръгне от погача ще е следващата майка!!!!
Така че приятно изкарване:-)
Между другото аз съм канена на погача следващата неделя:-)

Здравей deb!
Не трябва да се отчайваш и да се срамуваш от това, което чувстваш. Сигурна съм, че повечето от момичетата в този клуб са изпитали завист към някоя бременна в един или друг момент.
Аз имам едно колежка, която е бременна в 7 месец и се хващам много често, че я гледам в коремчето и за съжаление изпитвам страхотна завист, дори съм си мислила, че не е честно тя чака бебе за втори път, а аз дори не съм забременявала нито веднъж.
Какво ли е усещането да носиш нов живот в себе си?!
Но няма да се откажа.
Винаги има надежда!
Успех!!!

Здравейте и от мен. Всеки ден, когато дойда на работа и първото нещо, което правя е да вляза в клуба. Така е откакто е създаден. Напълно те разбирам Деб. Сестра ми чака второ бебче живот и здраве през февруари. Спомням си как чаках племенницата ми да се роди пред родилния дом и се надявах да е момченце ))) А сега ще чакам и второто. Вече съм се отчаяла съвсем и компенсирам с мислите за бебчето на сестра ми. В началото на бременността лежа в болница 2 седмици, защото й беше страшно лошо и не се хранеше изобщо, болеше я корем и аз умирах от страх да не й стане нещо. Моя приятелка, която пък има вече 2 дъщерички преди време докторите й казвали че много трудно ще забременее. А двете са заченати както се казва случайно. А аз като видя майка с бебенце или бременна жена само си казвам: "Дай ми Боже и на мен такава радост". И като се прибера си поплаквам хубаво. И отвреме на време бавя ЧУЖДИТЕ деца, на приятелките ми. И честно казано понякога им говоря като че ли са мои деца. Ето, днес отново стоях да бавя на една приятелка бебчето (момиченце), което ми се усмихваше и гукаше, докато тя си свърши някаква работа. На мен ми беше едно хубавоооо, но като си тръгвах и като че ли Стара планина отново ми падна на сърцето.
Много объркано и дълго стана всичко, съжалявам. Знам, че ще ме разберете.

Споко, не си сама ...
Ние бяхме на свадба през м.май на племеница на мъжа ми и младите се похвалика че чакат бебе. Това го разбра цялата рода на мъжа ми и да не ти казвам аз как се почувах. (женени сме от почти 9 години) Все едно ми казваха `ето така трябва, а не като вас...вие до кога ще чакате` а трябваше да играя ролята на непукистка.....че даже и да ми е весело.....нали съм на свадба....

А когато си играя с децата на мои приятелки си давам сметка че не мога да им се зарадвам до край, така както бих го направила ако имах мое.... или така както се радвах когато не съм правила планове за бебе. Някак си сякаш сама слагам някаква бариера. Хем им се радвам, хем нещо ми стиска гърлото....сякъш си казвам `ами ако си нямам мое...`Дори се страхувам да се зарадвам истински на детските пакости... Макар че не го определям точно като завист... а някак си като нещо което не ми е отредено да изживея и не смея да се радвам понеже после ми става мъчно че го нямам....

Преди ми ставаше гадничко и ми се насълзяваха очите като видя някоя бременна или майка с бебче, като мина покрай магазин за бебешки дрешки....
Сега сякъш го прешивях вече и не го чувствам така, поне не толкова болезнено....
И понеже проблема ми е 90% на психическа основа и 10% на хормонален дисбаланс се успокоявам с мисълта че при мен ще стане, рано или късно, но ще стане и просто трябва да имам търпение.

Преди пиех хапчета да нямам бебе, сега пия хапчета да имам бебе....
....Абе, каква ирония на съдбата.........

Нямаме прово обаче да се предаваме..... ГОре главата.

Всичко което не ме убива ме прави по силен.

здравей пепе,
къде се изгуби? май отдавна не съм чела твой постинг /извини ме ако греша/. Какво става с теб, дестваш ли нещо или си почивка?
пиши по често
поздрави

пс всеки има такива моменти - аз неперкъснато се заглеждам по "леко дебели" жени и се чудя - бременни ли са или са пухкави, мъчно ми е, но търпя... имам чувството че като човек започне с изследванията и лекарствата още по тягосни стават нещата. офтопик- вчера една колежка мен ме увещаваше-"ма какво чакаш-по лесно се гледа дете по млада" тя е съвсем доброжелателна и сигурно и през ум не и минава че аз отдааавна да имах дете ако зависеше от мен живота е скапан, т'ва е засъжаление...

Здравей! Бъркаш се )) Толкова години само чета в клуба и мнооооого рядко пиша. Просто няма какво - ни хубаво, ни лошо. Днес просто от постинга на Деб ми стана много мъчно, а уж се държа ))
Поздрави, и дано имаш хубави новини скоро.

Мила, напълно те разбирам за какво говориш. Те чуствата са си същите при всички нас разтърсващи, раздиращи ,изгарящи изпълващи изцяло мислитети. Знам какво е да си правиш тестове всеки път с надеждата че ще е с положителен резултат. Знам и какво е да обикаляш от лекар на лекар с надеждата за промяна. А когато около тебе познатите или роднините съобщят за това че чакат бебе всичко се срива и те затиска. Тогава е още по страшно защото си мислиш че само на теб,ти се случва това че едва ли не изтърпяваш наказание , но не е така повярвай ми. Аз 8 години обикалях лекарите с надежда че ще ми помогнат, даже година преди да забременея се помолих в Клисурския манастир/има нещо вълшебно и пречистващо там/ и когато взех да се чуствам по особенно чак не ми се искаше да си правя тест само и само да не се разочаровам пак но пък чудото беше станало.
Никой около нас не можеше да повярва но дъщеричката ми е вече факт.
Пожелавам за кой ли път на всички момичета от клуба подобно щастие

Мира, тебе и Берито съм ви нарочила да сте бременни възможно най скоро!...Дано повлечете крак и за нас останалите. Аз се радвам на чуждото щастие но не и тогава, когато крият от мен, да не би да урочасам новината с моя лош късмет. И за нас ще има светлина....Знам го! А кой как ме поглежда, с упрек и съжаление че не съм станала още майка....слабо ме интересува

Има 3 ма души на този свят - майка ми, брат ми и съпруга ми, плюс огромната подкрепа на всички момичета тук, които никога не са ми казали - Защо не си забременяла още? За кога чакаш?

Това сте важните хора за мен - останалите мними "приятелки" и злостни роднини могат да идат да се гръмнат...или по точно - да използват тъпия нож.

Мима, много ми беше хубаво да прочета това което си написала...
толкова е мило и толкова е обнадеждаващо!
Аз много силно вярвам в успеха! Макар че за момента има някои проблеми, някак си тъпо и упорито вярвам че ще бъда майка! Че ще имам не едно дете. И го вярвам много силно. В началото, когато разбрах че имам някои нередности и при мен много се шашнах и доста се обезверих... това беше началото и стреса... изчетох сумати материали.. .тръгнах по лекари. Сега когато нещата вече са под контрол - в смисъл, лекувам се, правя нещо и много силно вярвам че ще стане! Както пък и преди винаги съм имала шестото чувство че когато реша да имам бебе няма да стане от раз, и затова и не исках да отлагаме повече във времето правенето на бебе. Някак си отново чувствах че има нещо нередно.
Имам малка племенничка - на 5 годинки. Тя е истинско слънчице! от малка си я гледкам и съм и фаворитката леля, а тя моята любима племенничка. Много сме близки по душа и страшно се обичаме! Толкова е хубаво! Чувствам я като мое детенце! И зная че когато имам свое, зная колко ще е хубаво, защото сега го изпитвам косвено с малката ми племенничка! Днес отново беше при мен, а когато си тръгваше за вкъщи ми казваше със сълзи на очи, искам да съм всеки ден с теб, ти си моето най-любимо леленце!
А колко често се случва да се обърка и да се обърне към мен с думите "мамо"... след което изпада в бурен смях от неволната си грешка... но това толкова ме стопля... защото се чувствам сякаш наистина нейна мама...
ех, дай боже.... и на нас тази радост....