Гаф

Направих голям гаф... със себе си:(. Провалих собственоръчно(без да се осъзнавам разбира се) изключително рядък шанс в живота си. Шанс да запълня в себе си и в живота си празнина, която непрекъснато зее и напомня за себе си. Не получих право на поправка, а дали ще имам втори шанс - такъв е живота, че нищо не е сигурно... Има ли начин да се измъкна от омагьосания кръг на самообвинението? Знам че няма смисъл, и че никой не е безгрешен, и че съм направила най-доброто според тогавашната ситуация и тогавашното ми виждане на нещата, и че всяко зло за добро - научила съм нещо ново което ще ми послужи за в бъдеще, но...това не помага - чувствам се ужасно:(((

стига с тия смешки и измислени теми!!!:)))

на мене не ми е смешно

ма ти си бил истински талант, е..., но не съвсееем:)))

аз съм жена извинявай че те разочаровам

Адски си тъпа!!!

"който може, да реши задачата, а който не може - да напише 200 пъти "аз съм трътка"

Може пък ида не лъже, че е красива

Не съжалявай за нищо пропуснато, за нищо направено или сгрешено. няма да се вурне. научи си урока, помисли как би постъпила , ако имаш тоя шанс отново, помисли как това би променило живота ти. ....
Или не прави нищо. По-добре .
Струва ми се всеки има в живота си случка, човек, нещо, някой, някога.....което знае, че би могъл да направи или не направи по стария начин. Никога няма да знаеш какво си загубила.
Пусни го да си ходи...спомена за това....само ще ти пречи.
Взела си правилното решение, незавосомо дали от дистанция на времето ти изглежда като грешка.
Не му мисли много, шансове много:)
Само не ги търси, защото ще избягат. Остави ги сами да те намерят и ги задръж.
Тогава са твои - и шансовете, и решенията, и отговорността, и чувствата, произлизащи от тях. Тогава, ако искаш се обвинявай.
А иначе грешката - ами, няма безгрешни:)

"който може, да реши задачата, а който не може - да напише 200 пъти "аз съм трътка"

Извинявай. Ама тук Лилето е обсебило клуба.

Никой не знае дали едно нещо е за добро или не. Е, в момента може да си убедена в противното (какво и да е това изпуснато).
Но и по цял ден да страдаш, няма да си помогнеш. Затова ...по оптимистично

Мерси,да ти се връща!!!

Браво бе, умничките на кака:)))

Така е - никога няма да разбера какво съм изпуснала и дали е било за добро... и как щях да мисля сега. Трябва да го забравя това

Мерси

Така е наистина, не се знае...

Знаеш всичко нобходимо на теория, сега остава да чакаш , за да ти мине.

Всички до тук, а и самата ти си казала всичко което може да се каже.
Пиша ти само за да ти кажа, че те подкрепям.
Гледай напред. Там е следващия ти шанс. Може би още утре.
Всяко нещо което ни се случва в живота ни учи на нещо. И все има какво да научим. Никога наученото не е достатъчно.

Чувстваш се като есенно листо ли?

Тъжно есенно листо, което се отронва и пада?

Казваш , че се чувстваш ужасно и се самообвиняваш.

Лошото е , че постоянно преиграваш същата ситуация в главата си и мислиш за пропуснатото.

Лошоточувстване идва от чувството ти за вина.

Ти не си описала точно ситуацията.

Вината си има контекст , нали?

Ако не завършиш ситуацията, тя ще те преследва.

Можеш ли да я завършиш по някакъв начин?
...
Не знам дали мога да ти помогна.
Опитай ти да помогнеш на себе си, Тъжно Есенно Листенце!

Помисли за ситуацията, контекста , в който ти направи Гаф-а.
Откъде идва чувството за вина /каза че се самообвиняваш/
от това, което пропусна или от това, което е сега?

По коя система от ценности това е грешно?

Ако не правехме грешки, какво би станало?

Днес има слънце, заслужава си да му се радваме, а не да се смосъжаляваме.

Понякога 4овек има нужда само от няколко добри и красиви думи, е на теб остава само да ги приемеш!

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

Сигурно ли е, че са минали и финалните надписи и няма никакъв начин гафът да се поправи или поне намали бедствието? :)

Judoday

Ще те науча как да се върнеш във времето, нали затова съм тук...
аз съм ясновидеца на клуба , ходя, гледам, идвам и казвам какво съм видял, а ти какво разбираш аз не разбирам.
Няма нищо случайно на този свят, за всяко следствие си има причина и ти сега казваш, че в минало време си задействала причина, на която сега не харесваш следствието. Мии вече трябваше да знаеш че ти можеш да предизвикаш причини за следствия. Ще върнеш нещата по обратния път както си ги направила преди все едно че времето не е в движение , а е спряло като отсечка и ти се движиш по него. Значи, заемаш удобна за тялото поза, затваряш очи и МИСЛЕНО се връщаш назад във времето когато си задействала причината за сегашното следствие за което съжаляваш. Като се върнеш назад във времето спри се на мястото което ти трябва и МИСЛЕНО промени действията си все едно че ги правиш отначало. Бавно без да бързаш последователно извърши мислено всички необходими нови действия и повтори това няколко дена /зависи от силата на мисълта ти/. Скоро, съвсем скоро при теб в реалното ти време ще се промени целият сегашен резултат, от който ти си сега недоволна. Ще се промени със сигурност, но какъв ще е резултата зависи от много неща, голяма част от които не са сега в твоя власт.
Но пък като знаеш как се променя ще го промениш пак.
Колкото и невероятно да ти звучи но това тайнство е дадено от векове на хората и в християнството се нарича изповед. Ти сега не се бъркай с религията, а си върши работата.
Та със сегашното виждане на нещата направи тогава най- доброто там и тук.

^Аз се прекланям пред твоето разбиране.^

Spomena za tova e draznitel, a kakto e kazal filosofa - klin klin izbiva. Zatova angajiraj vnimanieto si s neshto drugo, neshto sus sushtata vajnost za teb. Ako e vuzmojno dori zapochni da tursish druga vuzmojnost da postignesh tova, za koeto si propusnala shansa. Inache drugoto koeto ti samata kaza e napulno vqrno, no e teoriq i na praktika ne pomaga