Какво бихте дали

за да сте за половин ден в главите на хлапетата ви , да усещате вместо тях, да имате тяхното въображение, да видите как изглеждате в очите им?
аз често си мечтая за това, в моменти когато детето се залива в необуздан кикот и изглежда безкрайно щастлив, а също и в такива, когато го обхваща огромен гняв, а аз не мога да разбера причината...
та - аз бих се лишила от любимата си музика за около 2 дни само за 1/2 ден в главата му, така да се каже 4:1

Точно в момента не мога да се сетя от какво бих се лишила (то остана ли нещо от което не съм се лишавала - с пълно удоволствие естествено, нали всичко бихме дали за тези малки сладурковци), обаче идеята ти много ми харесва. Често си мисля - какво ли иска да направи/каже/покаже точно Анна. И тъй като в момента е в период в който още не може да говори, но има огромно желание да се изкаже, да ми обяснява разни неща, да сочи и да ме дърпа - идеята да мога да й влезна в главицата за малко и да видя какво аджеба става там е много примамлива.
..... ако намериш начин, не забравяй да го споделиш с нас а пък аз дотогава ще измисля какво да сложа в бартера

Аз умирам да разбера какво става в главата на Георги!
Дребното засега го предполагам ама големия ...

ти само това ли би дала, а?
аз бих дала излизането с приятели (5бр.)

Ааааааа моят охлюв....
хи хи...
изумих се като го видях....

Това е off topic де, ама не се сдържах

Особено тези дни имам огромно желание за това... Мони вече почти непрекъснато вика "иж, иж" и сочи нанякъде, ама аз не мога да разбера накъде точно и какво ми показва, другата любима дума е "дай, дай дааааай"... и пак сочи... започва се едно даване и предлагане (обикновено сочи неща, които знае, че са за него - сокче, пюре, солети), ама докато нацелим кое точно иска той започва да се нерви, ние също.

Снощи с Татти си говорихме за това, как ли ще реагира Мони на първия сняг.... със сигурност не помни миналогодишния.
Ще ми се да мога да видя света през неговия поглед - предполагам вълнението от опознаването на нови неща (обикновени за нас) е голямо.

Интересно ми е и какво се върти в главата на Ади - вече е голямо момиче и започват да я вълнуват по-различни неща от света на големите...

[линк]

Аз давам 7бр.!

Ева много ти хареса костенурката! Сега и пее
Оф, аз съм изкукуригала!Охлюв исках да кажа

Току що го сложих твоя охлюв ама не го откраднах от тебе ...а от Надето....и не знаех, че е твой!
Махам го - ще диря друго нещо:-)))))

Ако си ти харесва не го махай
Аз и без това още не съм влязла във вашия клуб, така че "те опълномощавам", докато забременея да го излагаш на показ тоя симпатяга ... (ако искаш )

Ееее, ама много чийпо го давате...Ми то заради такива като вас я няма тая опция в човешкия интерфейс. Сигурно и Ева така навремето, като я питал дядо Господ, колко ще плати за да й я инсталира, му рекла: "Ами 5 кафета със змията + една ябълка от дървото на познанието". За толкоз и чистачката баба Пенка няма да работи Кво остава за него. Като не може да я продаде, що да я девелопва. И така сме си останали - с мечтите

Аз май най-скъпо сам готова да платя, като го прочетох първо си казах, че бих дала половината от живота си, за този половин ден в който да виждам и усещам света през техните очи и съзнание.
Добре, че не отговорих веднага, че щях да поизлъжа! Много е половината от живота ми, ама 10-20 годинки от него бих прежалила за това удоволствие!

тва беше най hi-tech обяснението, което съм чела за невъзможните мечти

и аз бих прежалила толкова, ама като стана на 80 някъде но тогава пък няма да ми е нужно, щото ще ми каже в прав текст това, което няма да искам да чуя - че съм одъртяла страхотно

Лелеее, щом чак от 2 дни с музиката се отказваш, аз само си знам каква жертва е това, особено при СЕГАШНАТА ви музика ....
Аз бих се лишила от примерно един месец с разни приятни разтоварващи преживявания за мен .... излизане с разни другари, четене на разни книжки.....
Само ако знаеш колко често съм си го задавала тоя въпрос, какво ли си мисли сега Бобо, колко ли му е искрена радостта - от най-чистите неща на света, я като плаче, колко ли го изживява сериозно..... почти всеки ден се чудя и мая над това .... и сигурно за това приемам всичките му емоции с абсолютно разбиране и без никаква досада.....

само от излизане с другари не се лишавай виж някоя другарка можеш да пропуснеш
мислейки пак по въпроса, стигнах до псевдо-научния извод, че емоциите на детето на малка възраст са преди всичко реакция на нервната им система, та затова две деца в еднаква ситуация биха реагирали различно, невлагайки и капка разум
всъщност на мен ми се иска не толкова да разбера какво мисли Крис, а по-скоро да усетя ендорфина, който го изпълва когато е толкова невинно щастлив, и оня другия хормон, ако въобще е такъв, който те кара да се гневиш истински и да се държиш като първия човек на земята, без никакви обноски ето това цивилизацията го убива

Ами може би седмица без интернет
Снощи си говорихме с мъжа ми, какво ли мисли, какво ли чувства това детенце. Особено сега като се опитва да говори, и непрекъснато нарежда нещо, неразбираемо за нас, а тя е толкова сериозна и върти главата, и си мисли че всичко разбираме.
Но най ми се иска да разбера какво мисли когато почне да ме дърпа нанякъде и да сочи нещо и да вика "ес, ес,ес" и аз почвам да давам,а тя блъска и продължава да сочи.
Току що ме дърпаше и сочеше към една надувна топка от играта й, в която има по малки топки. Помислих че иска да надуя топката щото беше спаднала, надух я, ама тя продължи да ме дърпа и сочи топката, явно искаше да извадя малките топки от нея, щото друго по тази топка не виждам, ама тя пък може да вижда, обясних й че не могат да се извадят от там топките, ама колко се разбрахме не знам, отвлякох й вниманието с други играчки.
А как ми се иска да бих могла да знам, какво точно си мислеше когато се роди и я сложиха на гърдите ми и тя ококори очи.

само аз съм с гузна съвест май

не искам да бъда в главата на някое от децата, може би с изключение на малкия, защото и оттук се сещам какви чувства предизвиквам през повечето време, а не са тези, които бих искала... още си спомням с какво майка ми ме е дразнила неистово и се страхувам, че съм възприела от нея някои гадни навици

страх ме е, че децата ми ме виждат намусена, контролираща, напрегната, дребнава, вдадена изцяло в работата и прекъсваща ги, когато си показват рисунките с тъпизми от типа "събра ли кестените от пода" или "защо си боса".... окичена с бебе почти непрекъснато, или се занимава с бебето, или работи, или ни се кара за несвършена работа, и много кратко ни хвали и само половин-един час на ден вечер ни чете и ни разпитва и ни слуша какво говорим..... не, не искам и да знам, и без това не се одобрявам особено напоследък, та остава да разбера и как децата им смятат, че би било хубаво съседката да им е майка, както аз си мислех за една наша съседка, че и до ден-днешен така си мисля..... неее 10х за предложението, като убедя себе си, че не просто давам най-доброто, на което съм способна, но го правя и така, че децата ми повече да се забавляват и по-малко да се тормозят, тогава ще помисля пак по тая тема

първо бих се попазарила за тоя половин ден. щото коя половина от деня да избера, и двете половини са си важни! за цял ден на мястото на Виктор бих дала цял месец наряд на мивката /то пък като че ли иначе не си вися все там/. на Мони хич не искам да съм й в главата, просто ме е страх. и ми се струва, че не бих се справила с един неин ден, мислите, натоварването, проблемите й и радостите й. тя чете един комикс - Уич, където пет момичета са ту в реалния свят, ту в един метасвят с разни там чудовища, гадости и магии. във всеки брой намира някакъв паралел със собствения си живот. "еее, тука тая ги разбива, точно както мене...." и обяснява едикаква си случка. а аз си викам наум - това осемгодишно дете наистина е поставено пред такива житейски изпитания, толкова много негативизъм, неприятности и несправедливост, че много ми е жал за нея. и за всичките й връстници. съвсем се отплеснах от въпроса ти, ellion, ама ти ще ми простиш

майче-зайче, знаеш ли какво си мисля пък аз
нещата в главицата на Моника далеч не изглеждат така както ти се струва на теб - "такива житейски изпитания, толкова много негативизъм, неприятности и несправедливост", не тя, а ти ги разбираш така
и не я съжалявай, нито връстниците й, точно това имах предвид като казах, че искам да изпитам малко от детските емоции - ние вече изкривяваме всичко през призмата на възрастта и опита, а те, когато са нещастни, наистина настъпва краят на света, но и също така пет минути по-късно отново откриват колко е чудесен животът, и всичко това абсолютно наивно и неподправено
е, всекиму така, честно